Климатологът Симеон Матев: Валежите у нас няма да са като в Германия

Симеон Матев е роден през 1976 година. Завършва специалност „Климатология“ в Софийския университет. Доктор по климатология. Главен асистент в Катедра климатология, хидрология и геоморфология към Геолого-географския факултет на СУ.

"В сряда-четвъртък следобед студеният фронт ще напусне пределите на страната, след което ще се установи типичното лятно и спокойно време", казва климатологът Симеон Матев. 

- Г-н Матев, какво време ни очаква в следващите дни? Специалистите прогнозират жълт код - какво ще ни донесе той?

- Кодовете са неизменна част от ежедневието през този месец. Ако не са за обилни валежи, ще са за горещо време. Просто се намираме в такъв период от годината, в който двете явления са напълно нормални – както проливните валежи с градушки, така и горещото време. Първо ще обърнем внимание на проливните валежи, защото от северозапад към страната приближава студен атмосферен фронт, под чието влияние на много места днес и в сряда ще превали и ще прегърми. Ще има гръмотевични бури, а на места ще има и градушки. Като цяло тези валежи няма да са онези, които донесоха трагедията с наводненията в Германия, Швейцария и Австрия. Те ще са краткотрайни, на места ще са интензивни, възможно е да имат пороен характер, т.е. за кратко време да се изсипе голямо количество дъжд. Това ще бъде краткотраен процес и в сряда-четвъртък следобед студеният фронт ще напусне пределите на страната, след което ще се установи типичното лятно и спокойно време.

- Какви температури се очакват?

- В началото на този сух период температурите ще бъдат нормални за юли, като максималните ще достигат от 25-26 до 30-32 градуса, което е комфортно на фона на температурите, на които свикнахме. Само че времето ще се затопли в края на тази и началото на следващата седмица и отново ни очакват високи температури. Горещо ще бъде в началото на следващата седмица, когато температурите в най-топлите места на страната отново ще достигат до 38-39 градуса. Дали ще достигат и повече, ще разберем, когато наближи този период. Има цяла седмица дотогава. И тогава отново ще има кодове, но само че за горещо време.

- Изненада ли ви с нещо юли?

- Интересното нещо, което можем да кажем за този период, е, че юли върви наднормен, т.е. по-топъл от обичайното, като по-голяма е аномалията в западната половина на страната, докато на изток температурите са по-близки до нормата. Това е нехарактерно, защото през последните години е обратното - на запад е по-хладно, а на изток е по-топло, а тази година си размениха ролите. Като цяло аномалията е по-висока и може би  тазгодишният юли ще е на трето или четвърто място в класацията за най-топъл юли от началото на века. През последните 3-4 години юли беше по-скоро нормален, а температурите му бяха по-ниски от нормите, но тазгодишният вече се открива с 2-3 градуса по-високи температури от обичайното. Тези аномалии не се отчитат само на Балканите, а и над по-голямата част на Централна и Източна Европа. Ако се разходим из света, ще видим, че големи площи от Северното полукълбо имат положителна аномалия. Най-големи стойности на отклонение от нормата има в Сибир, Северна Америка – все места, които са характерни с по-студени усещания. Тази година обаче дори те могат да изпитат една истинска горещина.

- Какво се очаква да е времето през август?

- С предварителните прогнози към този момент може да се каже само някаква тенденция и тя е, че месецът, подобно на юли, ще бъде топъл с отклонение от нормата в положителна посока поне 2 градуса, а може и повече. Имаме индикации да смятаме, че в Западна България ще е по-голяма положителната аномалия, отколкото в Източна. Очакванията са валежите да са в нормата, но с тенденцията да вали повече на североизток и по-малко на запад, което също е малко нетипично за нашия климат. Обикновено през летните месеци вали повече в Западна България – в планините, докато това лято е малко по-различно в това отношение. Август ще предлага много добри условия за летен туризъм както в планините, така и по Черноморието.

- Каква ще е температурата на морската вода?

- Тя ще достигне доста високи стойности. И в момента тя е доста топла. По крайбрежието ни е 26-27 градуса, а през почивните дни дори имаше места, където бяха отчетени 28 градуса, което са доста високи температури. Тя ще остане в такива граници в следващите дни. В началото на август тук-там може да удари и 30 градуса. През 2010 година имаше температура на морската вода в порядъка на 31-32 градуса, което е екстремно събитие за нашето крайбрежие. Едва ли ще се стигне до такива стойности, но дори и температура от 28 градуса е нетипично за нашето крайбрежие. Като цяло 25-26 градуса са нормалните температури на водата през последните години. Ако се върнем 40 години назад, ще видим, че тогава хората са се къпали при температура 22-24 градуса, т.е. 3-4 градуса по студено, отколкото е сега. Като усещане има разлика. В края на 70-те и през по-голяма част от 80-те години на миналия век нормалната морска вода беше 22-23-24 градуса и по изключение в най-южното крайбрежие на Ахтопол и Царево достигаше до 25 градуса. Това не беше всяка година. Докато сега, ако стойностите са под 26 градуса, ще се приема едва ли не за провал на сезона. Това е резултат от климатичните промени, за които всички говорят.

- Станахме свидетели на наводненията в Западна Европа. Как ще се развиват процесите там?

- Ситуацията вече се успокои. Процесите, които доведоха до тези трагични събития, отшумяха. Между другото те дадоха отражения и в нашата страна, но за щастие само най-западните части – в районите на Трън и Белоградчик, където за по-малко от час в четвъртък и петък се изсипаха по 60-70 литра на квадратен метър, което си е почти цяла месечна норма. Въпросните процеси вече затихнаха. В момента над Западна Европа се заражда антициклон, който през следващите дни ще осигури стабилно време в този регион на континента. Към нашата страна ще дойде по-хладен въздух и затова в сряда, четвъртък и петък очакваме температурите да са по-ниски, отколкото бяха досега. Валежите, които ще  имаме, ще са резултат от това захлаждане, което ще настъпи у нас. То ще е краткотрайно и няма да наруши много летния характер на времето. Иначе валежите в Западна Европа и по-специално в Германия не са кой знае колко колосални като количество. Наистина имаше места, където се изсипаха тропически порои от порядъка на 150-200 литра за 24 часа.

- Случвало ли се е това и в нашата страна?

- Такива валежи е имало и в нашата страна, и то нееднократно. Проблемът там е, че валя няколко дни поред и земята вече беше напоена и не можеше да поеме повече вода. Дъждовете бяха на голяма площ, което е една от причините за наводненията. Другата причина е, че хората се заселват на неподходящи места. Имам предвид, че наводненията се случиха основно около корита на реки, които веднъж на 100-150 години преливат. Когато се случи такова нещо, както сега, съответно се нанасят щети. Ако човек проучи руслото на реката, до къде е достигнала при тази сто годишна вълна, правилно планира инфраструктурата, може да избегне поне част от щетите, които видяхме от кадрите там. Има много полемики в медиите, че едва ли не човек е виновен за тези наводнения. Да, човек има пръст във всички тези събития, защото прекомерно използва природните ресурси, но такива катаклизми е имало и преди нас и ще има и след нас. По своята същност тези процеси са природни. Така че тук трябва да се гледа двояко на тези събития - от една страна, те са природни, но от друга, по-скоро управляваме нецелесъобразно природата си, а не че тя се е променила кой знае колко.

Подобни статии