Клисарят от Св. Неделя взел 11 000 лв., за да проспи експлозива

По чист късмет цар Борис III се разминава със смъртта

Снимка: blogspot.com Групов некролог на жертвите на атентата

През 1925 г.  под развалините на взривената столична църква „Света Неделя“ загиват 223 души, включително жени  и деца. В близките дни умират още 67 от общо 500-те ранени. Което го прави най-кървавия атентат срещу цивилни лица за целия XX век.

Всичко започва на 14 април. Тогава е застрелян на улицата депутатът от Демократическия сговор и водач на Военния съюз в София генералът от запаса Константин Георгиев. Погребението е определено за 16 април в 15 часа в храма „Света Неделя“, където се очаква да присъстват представители на висшия държавен и военен елит – офицери, висши чиновници, част от министрите и цар Борис III, което е и замисълът на терористите.

Атентатът е планиран старателно, а главни действащи лица са Никола Петров, Димитър Златарев, Петър Абаджиев, Марко Фридман, Коста Янков и Петър Задгорски – клисар в църквата. Внесени са 8 пакета по 6 килограма, общо около 50 килограма. При всяко внасяне на взрив на клисаря Задгорски се плащат по 1000 лева, а на два-три пъти му дават и по 2000 лева, като за "услугите" е получил общо 11 000 лева. Петър Абаджиев има и друга идея - да се заредят шрапнели, които ще увеличат поразяващия ефект. Обмислял е и да се сложат бойни отровни вещества, така че никой да не излезе жив от храма след взрива. В крайна сметка оставят само съд с малко повече от литър концентрирана сярна киселина.

Така в 15 часа и 20 минути по време на опелото експлозивът е взривен и над черквата се издига черен облак. Главният купол на църквата се събаря, а под него се намират множество хора. Сред загиналите са 12 генерали, 15 полковници, седем подполковници, трима майори, деветима капитани и трима депутати. Много от тях са герои от войните 1912-1918.

По случайност всички членове на правителството се отървават с леки наранявания. Причината за това е, че те са били непосредствено до ковчега с тялото на Константин Георгиев, а той бил изместен близо до олтара, за да се даде възможност на повече хора да заемат място в центъра на храма. Където ще намерят смъртта си. Най-голям късмет обаче има цар Борис III. Същия ден той присъства на погребението на професор Делчо Илчев, убит само преди два дни при опита за покушение срещу царя в Арабаконак. Той закъснява за опелото само с броени минути, които обаче му спасяват живота.

Атентаторите са разкрити веднага, защото Петър Задгорски се предава на полицията и признава всичко още на другия ден. Коста Янков е убит, а Иван Минков се самоубива, преди да бъде заловен. Трима от атентаторите - Петър Задгорски Марко Фридман и Георги Коев, са осъдени на смърт чрез обесване. Това е последната публична екзекуция в България.

Причините за атентата продължават да бъдат обект на дискусии сред историците. До 1989 г. официалната историография смяташе, че това е самостоятелна акция на Военния център на БКП, осъдена още веднага от партийното ръководство. Други обаче са на мнение, че атентатът е дело на Москва и Коминтерна. Трети обаче търсят участие и на Югославия в атентата, изхождайки от политиката на Белград с оглед стремежа й да бъде предизвикана политическа криза в България чрез ликвидиране на основните политически и военни фигури, което да даде повод за окупация на страната. Иван Манев, тогава организационен секретар на Централния комитет на БКП, също е смятал, че при един атентат Югославия може да премине към окупация на София под предлог за липса на ред и хаос в държавата, а това би било удар и за самата партия.

Бели срещу червени

Атентатът в „Света Неделя“ не е изолирано явление. Той е израз на засиленото противопоставяне в българското общество в следвоенните години, за което голяма роля играят двете национали катастрофи, погребали завинаги възможността за национално обединение. На крайните идеологии на земеделци и комунисти се противопоставят десните и националистическите сили и което ражда „червен терор“ и „бял терор“. Непосредствено след атентата започват т. нар. бели нощи, по време на които освен убийства на дейци на БКП и БЗНС жертва стават и интелектуалци, които само симпатизират на левите политически идеи. Сред жертвите са Тодор Страшимиров, Димитър Грънчаров, Христо Косовски, Темелко Ненков, Николай Петрини, както и поетите Гео Милев, Христо Ясенов, Сергей Румянцев и директорът на БТА Йосиф Хербст.

Подобни статии