Кмет фабрикант въвел леглото у нас

Емануил Габровски дарявал цялата си заплата за благотворителност и строителство

Емануил Габровски

Помните ли онези стари легла с пружини и изрисувани метални табли, присъствали в интериора на много български домове до средата на миналия век?

В стари селски къщи те може би още съществуват, останали като скъп спомен от времето на баба и дядо. И ако креватите не са съвсем разнебитени, сигурно е оцеляла и табелката с надпис „Креватна фабрика „Искуство“ Бр. Габровски А.Д. Русе“.

Изрисуваните красиви пейзажи по таблите днес може да се възприемат като кич, но преди почти век металните кревати не само се харесвали, а и променили бита на българина. В годините след Първата световна война много от семействата в селата, а и по-бедните хора в градовете спели на земята или на сковани дървени миндери, защото къде ти тогава пари за легло. Това се променило, когато в Русе през 1927 г. братята Габровски регистрирали своята креватна фабрика. Производството бързо се разраснало заради голямото търсене. Леглата били доста по-евтини от вносните и хората можели да си ги позволят. Купували ги и от болници, курорти, хотели, приюти... „Русенските кревати, съ етикета на Бр. Габровски, се търсятъ от всички краища на царството, защото са най-солидни и най-евтини“, пише в една стара реклама на фабриката.

Ако някой днес все пак си спомня за прочутите кревати, едва ли знае историята на братята Габровски – недооценени и забравени индустриалци. В Русе всички знаят къде е Мостът на въздишките, но на малцина е известно, че той е построен с част от кметската заплата на единия от братята – Емануил Габровски. Дейността му през шестте месеца начело на града би била добър пример за съвременните управници. В полза на обществото Габровски се отказал от възнаграждение, благодарение на което днес русенци имат онова малко мостче над Дълбокия път, по който някога конете слизали към Дунава да пият вода.

И друга следа в Русе напомня за големия индустриалец, общественик и дарител Емануил Габровски. Това е великолепната къща на ул. „Духовно възраждане“ №1, която е била дом на семейството. Тук е сниман част от епизода „Великден“ на сериала „На всеки километър“. През годините прекрасната сграда неведнъж е сменяла собствениците си, но е запазила достолепната си осанка.

Едва ли някой в рода си е помислял, че Стефан, Емануил и Неделчо Габровски, които са основателите на креватната фабрика „Изкуство“, един ден ще станат заможни индустриалци. Нямали наследство, нямало и кой да им предаде опит. Родителите им били бедни хора, живеели с шестте си деца в Търговище и едва се издържали. Макар и само с основно образование, Емануил изпъквал с инициативност и предприемачески нюх. Веднъж Емануил тръгнал за Русе да търси язми (вид забрадки –б.а.), които тогава се купували много. Оказало се, че двете работилници са претрупани с работа и приемат поръчки за след половин година. Научавайки това, братята решили сами да започнат производство. Така през 1921 г. регистрирали дружеството „Братя Габровски – Първа българска фабрика за язми и манифактура на едро“. После открили и багрилната фабрика „Електрон“.

Креватната фабрика „Изкуство“ е регистрирана през 1927 г. и много скоро в нея работели над 100 души. Свободната пазарна ниша е „усетена“ и така се появили първите железни легла с рисувани табли. Със своето удобство, достъпна цена и приемлив за времето си дизайн те станали предпочитани от една голяма част от населението, която не можела да си позволи скъпите вносни мебели. Хората се обзавели с железните кревати и се радвали на спокоен сън в пружиниращите постели. Рисунките по таблите били най-различни и всеки можел да си избере съобразно своя вкус. Някои прибавили към придобивката и нощни шкафчета, които фабриката също произвеждала.  Новата стока се харчела като топъл хляб, но Габровски не спрели дотук. След три години добавили към дейността на фирмата и дървообработване, като купили фалиралата фабрика „Карпати“, а в Тетевен създали предприятие за шперплат.

Тръгнали от търговията с язми, братята вече произвеждали не само кревати, пружини и нощни шкафчета, а и детски колички, автомобилчета с педали, пожарни и бензинови помпи, различни метални изделия. През 1933 г. Емануил и Неделчо заедно със съдружници основали „Първа българска петролна индустрия“, след като Стефан се оттеглил от семейната фирма. Така започнало производството и търговията с горива и смазочни материали.

Кмет на Русе Емануил Габровски станал през 1934 г. Отказал се от заплата и парите постъпвали във фонд, от който се подпомагали млади талантливи хора, а с останалата част по-късно е построен Мостът на въздишките. За шестте месеца начело на града Габровски решил редица важни въпроси – планиране на строежа на Градски хали и кланица, осигуряване на средства за довършването на Девическата гимназия и две училища, погасяване на задължения към банки. По негово време се открили „народни кухни“ за бедни и безработни, заделили се средства за отопление на нуждаещи се семейства.

През 1938 г. централата на „Братя Габровски“ е преместена в София, а фабриката „Изкуство“ в Русе продължила да функционира. В столицата Емануил Габровски поел представителството на автомобилите „Опел“. Освен вноса на коли, дружеството получило и техническата документация за производство на автобуси Opel Blitz Omnibus и в „Изкуство“ са произведени 60 автобусни каросерии.

Братята са известни и с даренията си – дарили легла и нощни шкафчета на русенската болница, построили два детски дома, заделяли суми за училища и църкви. На работниците си осигурявали безплатна храна и други придобивки, а за Коледа всички получавали 13-а заплата.

След 9 септември 1944 г. Габровски изгубили всичко, което изградили с много труд и постоянство. Русенската креватна фабрика „Изкуство“ била национализирана.

Подобни статии