Коалицията възможна

Партиите имат срок до Великден да изтрезнеят от предизборните страсти и да се разберат какво ще правят в този пъстър парламент

Очакваното се случи – 45-то Народно събрание вече е факт. То тръгна с леко минорен тон, защото никоя партия не е в състояние самостоятелно да сформира кабинет, възможните коалиции също не изглеждат лесни. Новата власт, ако изобщо бъде структурирана такава, очевидно трябва да е коалиционна, което математически и идеологически изглежда трудна мисия.

Консултациите за мандата тръгват в понеделник, 19 април. Преговорите между партиите вече вървят, макар и неофициално, но съдейки по предпазливия и лаконичен тон, още нищо не е ясно. Една многопартийна, четворна или петорна коалиция би била твърде нетипична за политическата реалност у нас. Определено прогнозите за такъв тип сговор не са за дългосрочен живот. За някои от по-младите формации, които обраха горчиво-сладките плодове на протестния вот, такъв тип сговор изглежда дори самоубийствен. И все пак, предвид видимото нежелание на повечето партии да се върви към предсрочен вот, тази „невъзможна“ коалиция все пак изглежда... възможна. Защото предсрочни избори точно сега изглеждат като скок в непознати води - може да попаднеш на хладно и бурно море, подводни скали или да си удариш главата в полупразен басейн. Процедура, от която боли, независимо дали имаш 800 000 или 150 000 избиратели.

Въпросът днес в България определено е Хамлетовски, драматичен, сложен, на живот и смърт. Има нещо гнило в новия парламент, ала все пак хората такъв си го избраха. Да бъде или да не бъде една полукоалиция с мандата на „Има такъв народ“ и с подкрепата на партии, срещу които от формацията на Слави Трифонов са твърдо против?

Истината е, че в политиката няма място за емоции. Често сладкодумни коментатори я сравняват с футбола, пускат едни такива мили метафори – „изигра се само първото полувреме“, „ГЕРБ води в резултата, но не печели мача“, или „партията на Трифонов печели мача, но не е и шампионата“ и т.н.

Не, уважаеми, политиката не е футбол, защото във футбола можеш да си позволиш емоции – да напсуваш съдията и да напуснеш полесражението. В политиката, както казахме, място за емоции няма и не е добре да напускаш полесражението. Залогът тук е много по-голям от един мач, пък бил той и за купата. Залогът е бъдещето на България в тежките условия, в които се намираме в момента. Пандемия, криза за малкия и средния бизнес, задаваща се тежка образователна криза заради онлайн обучението, здравна система, която плаче за реформа, нов програмен период и 29 млрд. евро от ЕС, демографския проблем, ниските доходи, инфраструктурни проекти за милиарди... Много са проблемите и задачите, които неотложно чакат да бъдат решени от новата власт. Да не забравяме, че току до черноморската ни граница дрънчат оръжия, което никак не е добре нито за туризма, нито за националната ни сигурност.

Вълкът не може да се прегърне с агнето, а лъвът не може да яде заедно с антилопата. Но за щастие ние хората сме същества разумни, а не животни. Затова и някакъв тип коалиционно управление изглежда все по-възможно. Със строго определени цели и задачи, а ако трябва – и със строго определен „срок на годност“.

Партиите имат малко време да се разберат и да вземат съдбовните решения. Времето им е кажи-речи до Великден, когато българинът ще натовари възлюбения си автомобил, ще слее почивните си дни и ще хукне при роднини в страната, в Гърция и по къщи за гости. След Великден обикновено стомасите са пълни, а джобовете празни и идва пролетното отрезвяване.

Политическите формации в новия парламент нямат време чак до светлото Христово Възкресение, за да изтрезнеят. Всички чакат от тях разумни и неегоистични действия сега.

 

Подобни статии