Коалиционен ребус

Партньорските партии се заричат разговорите за съставяне на кабинет да бъдат публични, но диалогът определено няма да е лесен

Снимка: БГНЕС Новоизбраните зам.-председатели на НС Татяна Дончева и Атанас Атанасов си говорят сладко-сладко в парламента. Преговорите за формиране на кабинет обаче няма да бъдат толкова леки.

Новото народно събрание започна работа... постарому. С традиционните декларации на партиите от трибуната, напудрени с политически макиаж, но с малко конкретика.

Все още няма яснота например каква ще е формулата за съставяне на редовно правителство, и ще има ли изобщо такова. Сложният коалиционен ребус изглежда почти непосилен не само заради математиката, но и заради идейните различия между партиите. Т.нар. „протестни партии“ (въпреки че Слави и хората му не бяха по площадите миналото лято) нито имат мнозинство, нито си говорят. При това „Демократична България“ и „Изправи се.БГ! Ние идваме“ (каквото е новото име на „Изправи се!Мутри вън!“) отдавна говорят за своите приоритети, докато пировият победител от изборите „Има такъв народ“ по-скоро смайва с липсата на такива. „Македонец в космосот“ не е приоритетът, който изкара българите по площадите. Фейсбук юнащината и гръмките ултимативни изказвания пък видимо изнервиха партиите, които се самоприпознаха като естествени парньори на формацията на Слави.

Първите по-сериозни индикации, че разговори за съставяне на правителство все пак ще има, дойдоха в четвъртък. Тогава от кулоарите на НС долетя новината, че „Има такъв народ“ са поканили всички парламентарни групи за преговори, включително ДПС, но категорично без ГЕРБ. Целта била да обсъдят идеите си, обясниха от формацията на Слави и обясниха, че така се съобразяват с желанията на хората.

"Разговорите за подкрепа на кабинет и неговите приоритети ще бъдат публични в най-публичната сграда – Народното събрание, под светлината на прожекторите. И медиите, и българските граждани ще бъдат информирани", коментира Мая Манолова от “Изправи се БГ! Ние идваме!“.

Тя заяви за пореден път, че не се целят в постове и не искат да участват в парцелиране на властта. "Ще настояваме приоритетите, които отстоявахме и които не са на нашата парламентарна група, а на българския народ – за повишаване на доходите, за преизчисляване на пенсиите, за подкрепа на семейните фирми, на малкия и почтен бизнес, за ревизия на властта, за истинска съдебна реформа. Нека хората да знаят, че ще имат кабинет, който да се интересува от техния дневен ред", каза Манолова. И допълни, че според нея хората очакват да има правителство с първия мандат.

"Не знам дали ще има нужда от подписи, защото е важно да имаме доверие помежду си. Така че подписи, палци и рязане на вени - не вярвам", заяви на сой ред Арман Бабикян в отговор на въпрос дали ще партиите ще се подпишат под една обща програма.

Според Ивайло Мирчев от “Демократична България“ пък разговорите за кабинет трябва да започнат възможно най-бързо, за да се види кои партии наистина искат да има разумно управление. "Хората гласуваха точно за този парламент, за да има правителство, което обаче не е на всяка цена”, каза той.

"Надяваме се този път парламентът да може да роди правителство - с диалог, а не с готови кабинети", допълни Мирчев.

Съпредседателят на десницата Христо Иванов обяви, че ще направят това, което зависи от тях и ще дадат своя принос да има правителство с първия мандат. "Но за да има каквото и да е правителство в този парламент и то да не повтори печалната съдба на правителството на Беров, ние трябва да заложим много ясна рамка", каза Иванов.

Коалиционният ребус остава сложен не само заради липсата на диалог между партиите, които се самоопределиха като партньори. Но и заради една още по-очевидна липса – „Има такъв народ“, „Демократична България“ и коалицията на Мая Манолова нямат нужното мнозинство от 121 гласа в парламента. Разбира се, при някои дребнави игрички с кворума правителство може да се избере дори с 80 гласа. Но хората искат промяна, а не политически шмекерлъци. Пък и кабинет, който не може да разчита на 121 плюс гласа, е обречен на зависимости и бърза, не особено приятна смърт. Затова се търси четвърти партньор в ребуса. Може би дори пети? Или отиваме пак на избори, което ще радикализира политическата криза у нас.

 

Подобни статии