Кочо Чистеменски и Спас Гинев, героите на Перущенската епопея

Кочо Чистеменски

Един мъдър историк някога беше казал, че всяко въстание и революция раждат своите гении и своите демони. Които във върхови моменти на нечовешки изпитания проявяват неподозирани нечовешки черти и качества от характера си. Ако това определение бъде приложено към Априлското въстание, пред нас веднага изникват образите на двама души, чието поведение и действие в най-сюблимния момент от въстанието карат всеки българин да изпадне в шок и потрес и да зададе въпроса: Истина ли е това? Възможно ли е да има хора с подобна желязна психика и хладнокръвие, способни да посегнат на най-милото, на семейството си, на своята любима съпруга и на своето бъдеще, децата.

Тези двама нечовешки герои са Кочо Чистеменски и Спас Гинев. До избухването на въстанието техният житейски път и поведение с нищо не подсказват за извънчовешките способности на тяхната психика. Двамата имат различна социална принадлежност и живеят в различно обкръжение. Кочо е роден в бедно семейство. Родителите му нямат средства да го изпратят на училище и затова по-късно той сам се образова, като успява да се научи да чете и да пише. По професия е обущар. Обратно на него, Спас Гинев е роден в заможно семейство и поема бащиното си занимание - търговията. Въпреки своя различен произход и социална принадлежност и двамата са завъртени във вихъра на революционното движение, тъй като и двамата са изключителни родолюбци, готови да дадат живота си за освобождението на отечеството. Кочо се включва в подготовката на Старозагорското въстание, като превръща дюкяна си в Пловдив в мястото, където тайно се срещат местните революционни дейци. След неуспеха на въстанието той е принуден временно да напусне Филибето, но след няколко месеца се връща и отново се включва в подготовката на бъдещото Априлско въстание. Кочо е един от двамата бунтовници, избрани да запалят Пловдив и така да предизвикат суматоха и да отвлекат вниманието на османската власт. Кочо сам драсва клечката на собствения си обущарски дюкян и заедно със семейството си заминава за Перущица. Съратникът му Спас Гинев взема също активно участие в подготовката на бъдещото Априлско въстание. Той е избран за секретар касиер на революционния комитет в Перущица. Дава няколко хиляди гроша от собствените си средства за закупуване на оръжие и боеприпаси. А след избухването на въстанието дава нови 3000 гроша за въоръжаването на Хвърковатата чета на Георги Бенковски. Избран е за народен представител от Перущица на събранието в Оборище.

И Кочо Чистеменски, и Спас Гинев вземат активно участие в отбраната на Перущица.

Сраженията започват на 27 април, когато към селото настъпват башибозушки орди, жадни за кръв и насилие. Въстаниците, ръководени от даскал Петър Бонев, Спас Гинев и братя Тилеви, в продължение на няколко часа успяват да удържат героично отбраната на селото. С напредване на времето обаче ситуацията става все по-неудържима. Скоро отбраната на селото е пробита и башибозуците с извадени ятагани заливат улиците като порой. Навсякъде се водят кървави сражения. Една група от въстаниците и населението успяват да се измъкнат от обръча на врага и напускат селото. Останалите са подложени на безмилостна сеч.

Последните защитници на Перущица с част от мирното население, общо около 600 човека,  се укриват в църквата „Свети Архангел Михаил”, която е най-стабилната сграда в селото. Там в продължение на три денонощия, гладни и жадни, те са подложени на непрекъснат обстрел от враговете. След като виждат, че с ятагани и пушки не могат да проникнат в каменния християнски храм, башибозуците докарват няколко черешови топчета и започват яростно да рушат стените и покрива на църквата с метални гюллета. Покривът на храма е ударен и пада върху главите на укриващите се българи. Сред стотиците, потърсили убежище и закрила в Божия храм, са и Спас Гинев, и Кочо Чистеменски заедно със семействата си. Когато покривът пада и положението в храма става безнадеждно, започват да се чуват отчаяни гласове за отваряне на портите и предаване на врага. Малкото останали живи въстаници са против това, като се мъчат да убедят останалите, че бесните турци няма да пощадят и няма да оставят никого жив. 

Като един от ръководителите на перущенските въстаници, Спас Гинев решава пръв да даде пример какво да се прави. Той убива пет от шестте си деца, бременната съпруга, две от сестрите си и една своя племенница, за да не попаднат живи в ръцете на врага и да не стават обект на насилие и гаври. След като извършва това нечовешко дело, мъжът се самоубива. Примерът на Гинев е последван и от Кочо Чистеменски. Той убива жена си и дъщеря си, след което слага край на живота си. Оцелява само сестрата на Кочовата съпруга. След като обущарят с окървавен нож й предлага да я убие, тя ужасена припада.

Нечовешката постъпка на търговеца Спас и обущаря Кочо е последвана от още няколко въстаници, които също убиват семействата и себе си, но не се предават живи на врага.

Ето как летописецът на Априлското въстание Захари Стоянов описва този потресаващ момент от българската история:

„В тая критическа минута горепоменатите юнаци Кочо Чистеменски, Спас Гинев и Спас Спицеринът направили следующето ужасно и невероятно решение: първите двама, след като прегърнали в обятията си своите любими жени и милите си дребни дечица, които притиснали при гърдите си и целунали с отческа любов, отстъпили няколко крачки настрана, изтеглили револверите си и сърцераздирателната сцена се започнала. Те изпразнили най-напред смъртоносните оръжия в гърдите на злощастните си съпруги, а после захванали и децата си, на които куршумите пронизвали в крехките кокалци и на минутата още падали на земята като пшеничен клас, с дигнати нагоре ръчички, които кършели и сгъвали от страшни болести. От четиритех деца на Спас Гинев само най-голямото можало да се освободи, като го скрили помежду си изходящите се там наоколо поразени зрители. Когато Кочо Чистеменски повдигнал курока на своя револвер и когато обявил на вярната си другарка Теохана, че тя не трябва да живей вече, бедната жена, без ни най-малко съпротивление, коленичила пред мъжа си, притиснала на гърдите си малката си любима дъщеря, затворила очите си с едната си ръка и се приготвила да приеме грозната смърт с голямо равнодушие. Само за едно помолила тя разярения в това време свой съпруг, а именно: да убие по-напред нея, за да не гледа мъките на своята рожба, и ако е възможно, да ги не оставя да изгорят, но да ги погребе в един гроб. Свършила-несвършила своята молба, револверът изгърмял два пъти и майката с детето си заедно се търкаляли вече, облени с кръв. Освен своето семейство тримата юнаци Кочо, Спас и Спас Спицеринът убили още 18 други жени и моми, които ги помолили за това. След тоя подвиг тия убили и себе си.“

Трудно е да се четат без вълнение тези редове и днес, век и половина по-късно. А какво е било в душите и сърцата на въстаниците, вдигнали оръжие срещу най-скъпото и най-свидното в техния живот, децата.

Подвигът на Кочо е обезсмърте и в едноименната ода на Иван Вазов. Там обаче поетът не споменава другите двама, описани от Захари Стоянов - Спас Гинев и Спас Спицерина. В интервю, дадено пред проф. Константин Гълъбов, народният поет дава следния отговор на въпроса защо е избрал само Кочо за герой в одата: „Спрях се на Кочо по съображения от художествено естество. Неговият случай е по-прост, отколкото случаят със Спас Гинов, който избива няколко свои деца, жена си и други свои близки. Ако бях избрал неговият случай, стихотворението ми можеше да добие известна описателност.” Вазов обяснява също и защо в одата героят му убива близките и себе си с нож, докато в действителност е направил това с револвер:

„Предпочетох ножа пред револвера пак по художествени съображения. Револверът е модерно оръжие, в него няма романтика. А аз в стихотворенията си съм повече романтик отколкото реалист.”

В самата Перущица пък обвиняват Вазов, че е избрал за герой на одата си Кочо, защото му бил роднина. Поетът обаче категорично отрича това да е така.

Подобни статии