Код червено, но не само за линейките, а за цялата здравна система

Как е възможно в 21-ви век да се случва това? Въпросът вече е тотално клише, защото се задава по хиляди разнопосочни теми и вероятно ще му отговорят хората от 22-ри век. Но! Как е възможно млад мъж да почине, след като е чакал 12 часа линейка? Ето по този въпрос трябва да получи отговор не само майка му, но и цялото обществото.

Тепърва ще има хиляди обяснения от Спешна помощ, от здравното министерство, от всякакви експерти. Топката ще се прехвърля между различните участници в случая с трагична развръзка. Да погледнем на него обаче с крачка встрани, защото, колкото и да се вглеждаме в детайлите, те няма да дадат справедливост на роднините на починалия, нито оправдание на спешните медици, които отдавна са преминали прага на човешката издържливост в пандемията и продължават да работят.

Та става дума за спешната ни помощ, но не само в качеството си на най-бързото отзоваване при тежко болестно състояние или травма, а и като част от системата за първи преглед и транспортиране на болните от COVID.

За реформа в Спешната помощ се говори точно от 10 години. Всъщност здравната реформа като цяло обхвана доболничната помощ и след това катастрофира, но това е друга тема. А преди пет години се предложи да се изготвят протоколите, според които обажданията на тел.112 се прехвърлят на спешните медици. Според тях нуждаещите се трябва да се сортират с три кода – червен за критичните случаи, жълт за нестабилните и зелен за стабилните пациенти. В зависимост от кода линейките трябва да пристигат на място между 8 и 20 минути, като 8 са минутите за код червено. За така наречените стабилни пациенти отзоваването е между 20 и 120 минути. Дали починалият е бил определен като код жълто или зелено, а той да е берял душа в червената зона, надяваме се да стане ясно от проверките. А за реформата имаше и други радикални идеи, като например с линейките да се движат само парамедици. Между другото тази идея може и да е радикална за нас, а в някои други напреднали страни е нормална практика.

Дойде COVID и върху нереформираната система се стовари и пандемията. Една година само се говори за мъжеството на лекарите, което е неоспорим факт, както и за всякакви кризисни координации за търсене на свободни легла в болниците. В крайна сметка обаче май си останахме да разчитаме само мъжеството, една любима дума в едни други времена, а това е тотален нонсенс.

Именно спешните звена изнесоха на гърба си много от несгодите на прехода. Екипите с линейки продължават да бъдат най-лесният и бърз начин за приемане в болница. В тежките времена на COVID вълните немалко хора засилват симптомите си, за да викнат линейка. Това, разбира се, не е редно, но паниката е естествена човешка реакция. Да не говорим за това, че най-важното животоспасяващо решение за българина продължава да е търсенето на роднински и всякакви други връзки в болниците от лекар до сестра и санитар за осигуряване на място и лечение.

С две думи код червено трябва да се обяви спешно за спешната ни помощ, но и за здравната ни система като цяло. Дано само, докато тя се реформира, да не си тръгваме от този свят нелепо и предсрочно.

Подобни статии