Когато и фейсът се превръща във враг на заплатата

Недопустимо е работодателят да търси под вола теле, за да икономисва от трудовите възнаграждения

Все повече вратички намират работодателите, за да орежат заплатите на служителите си. Според последните данни на синдиката КНСБ шефове уволнявали по месинджър, глобявали заради профилни снимки и коментари в социалните мрежи. Ако не беше трагично, щеше да е твърде комично.

Изключително дребнаво е да орежеш нечия заплата заради мнението, изразено в интернет пространството. Ами по пътя на тази велика началнишка логика може да има глоба за неподходящ цвят косата например.

Та нали хората започват работа, за да работят, нали се ценят качествата им... И къде е връзката, ако шиеш калъфки и го правиш добре, да те орежат, защото си написал в интернет, че калъфките по принцип са тъп бизнес. Никой не би следвало без основание да глобява, и то на базата различни мнения.

Интернет пространството е свободно място, лично пространство, в което всеки може да пише и изразява мнението си. Недопустимо е някой да следи и търси под вола теле, за да не изплати заплата на човек, който въпреки снимките и постовете си си върши работата съвестно и умело. Защото глоба заради различия в мнението може да се приеме и като дискриминация на правата на хората да се изразяват свободно. Но това е само едната страна на нещата. Защото от другата са работниците, представата, за които е, че са мързеливци, които явно висят в социалните мрежи, вместо да спазват работния си график. Такива със сигурност не липсват, но и това има обяснение – ниска заплата, мързел или просто непукизъм. Оказва се, че евтината работна ръка у нас е предпоставка за конфликти между шефове и работници.

Хората, които искат по-висок стандарт, повечето правят усилия, за да го получат. У нас обаче тези хора често заминават зад граница. Защото нямаме ясни правила нито за служителите, нито за шефовете им, защото и двете страни ще намерят вратичка, за да заобиколят правилата.

Всяка частна, а дори и държавна фирма трябва да има ясни, разписани правила, в които да е уточнено какво може и какво не може да прави служителят. Защото и преди социалните мрежи е имало хора, които откровено плюят шефовете и фирмите си на по ракия някъде, но разликата е била, че това не е можело да стане достояние и да бъде проверено. Което на практика не оправдава нито служителя, нито пък сегашните шефове, глобяващи или уволняващи заради Фейсбук.

За да не се случва това, е нужно да се променят много неща, на първо място е самосъзнанието. Защото всеки трябва да е готов да влезе в обувките на другия. Трябва ясна регулация на онлайн комуникацията и това доколко тя е официална или не. Трябва да се завиши контролът както над работодателите, така и над работниците. Но основното е да се увеличи доходът на работещите хора, така че да не се налага да преживяват, а да могат да живеят нормално, без да се жалят във фейса и да пишат гадости.

Подобни статии

  • Николай Хаджигенов: Свободата на словото я убиха точно ГЕРБ

    Николай Хаджигенов: Свободата на словото я убиха точно ГЕРБ

    "Аз имам един въпрос към ГЕРБ: Кой ни беше министър на културата по времето, по което не са търсени наеми от вестника на Блъсков, не са търсени режийни разноски и те някак са минали метър за сметка на Министерството на културата? Дали случайно не е бил министър на ГЕРБ тогава? Това е престъпление и безстопанственост", коментира Николай Хаджигенов.

    42
  • Ало, обажда се никулденският шаран!

    Ало, обажда се никулденският шаран!

    „Ало, обажда се никулденският шаран, пред вратата съм“, прокрадва се тихичък глас през слушалката. За момент решавам, че сънувам, но след секунди осъзнавам, че това всъщност е реалността - вече всичко ще пристига пред входната врата само с един клик в мрежата или телефонно обаждане.

    401
  • Факирите на мигновения политически успех обещават всичко

    Факирите на мигновения политически успех обещават всичко

    Ако искаш да постигнеш бърз успех в политиката, най-важното нещо е да плениш въображението на избирателите.  Това става чрез умело пласиране на илюзии, на неща, които никога не могат да станат. Факирите на мигновения политически успех ни обещават „нулева корупция“, „спиране на кражбите“, „назначаването само на почтени хора“.

    139