Кольо Фичето запушвал течовете на „Нотр Дам“

Отказал пари, взел само часовник за награда. Виктор Юго пророкувал пожара

Архивни кадри на катедралата „Нотр Дам“, в която различни източници замесват и името на легендарния български майстор Кольо Фичето

Внезапният и унищожителен пожар преди няколко дни в сърцето на Париж - катедралата „Нотр Дам“, припомни историята, че легендарният български строител Уста Кольо Фичето преди повече от 150 години я спасява от сриване. Легендата разказва игуменът на Преображенския манастир край Велико Търново архимандрит Георги пред арх. Николай Тулешков, един от най-задълбочените изследователи на живота и делото на Кольо Фичето.

Внезапният и унищожителен пожар преди няколко дни в сърцето на Париж -  катедралата „Нотр Дам“, припомни историята, че легендарният български строител Уста Кольо Фичето преди повече от 150 години я спасява от сриване. 
Легендата разказва игуменът на Преображенския манастир край Велико Търново архимандрит Георги пред арх. Николай Тулешков, един от най-задълбочените изследователи на живота и делото на Кольо Фичето. Според разказа на архимандрит Георги събитията се разиграват през 1866 година, когато майстор Колю Фичето градял мост над река Янтра. Тогава се разбрало, че известната катедрала „Света Богородица“ в Париж била заплашена от срутване. Забелязали, че тя започнала да се руши и дори една от стените се пропукала. Мнозина видни френски архитекти се опитвали да спрат процеса на разрушението, но без никакъв успех. Опасността ставала все по-сериозна и парижките власти трябвало да вземат мерки. 

Новината достигнала и до българските земи

Управителят на Дунавската област Мидхад паша научил първи и като френски възпитаник валията поддържал близки връзки с френското правителство и префекта на Париж. 
Без да се поколебае, той откликнал на отправения апел за помощ към него и изпратил най-добрия познаван от него строител – небезизвестния Кольо Фичето, в чиито умения вече се бил убедил лично. Българинът пристигнал с влак във френската столица, като на гарата французите не могли да повярват, че скромно облеченият човек е прочут майстор строител: „Когато пристигнал пред „Нотр Дам“, той влязъл в катедралата, огледал я, после излязъл и започнал да описва около сградата все по-разширяващи се спирали, разказва игуменът архимандрит Георги. В един момент съзрял тънка струйка вода, която сълзяла под един от зидовете на събора, разположен на острова Сите в Сена. Кольо Фичето дал указания за каптиране на тази вода, която разяждала и напуквала стената и извеждането й в чешмичка отвън. Така стената била спасена от рухване, а с това - и цялата катедрала.“ 
Легендарният майстор обаче отказал паричната награда, която му предложил префектът на Париж с думите, че имал занаят, който го „хранел добре", и взел за спомен само уникален часовник с фигури, запазен като семейна реликва от неговите потомци.     Нямало как парижани да го склонят да остане – чакали го на строежа на Беленския мост на река Янтра, заради който той бил заложил главата си пред Митхад паша. Огледал отново внимателно катедралата и след като се убедил, че опасността е отминала, поел обратно за родината си. 

Твърди се, че от чешмичката и до днес струи вода

Доказана или не, много българи приемат за достоверна историята на великия майстор Кольо Фичето и спасението на парижката „Света Богородица“. За всеки, запознат с построеното от него, легендата звучи правдоподобно. И както при всеки гениален творец, в живота на майстор Кольо Фичето истина и легенда се преплитат. Един от най-великите българи ни е оставил огромно културно-историческо наследство и неслучайно изследователите казват за него: „Той не е живял, той е строил”. 
В романа си „Парижката Света Богородица” писателят Виктор Юго описва събития, наподобяващи трагедията от понеделник. Обхваната от пламъци катедрала „Нотр Дам” е мястото, увековечено в романа на великия писател.  В книгата има сюжет, в който се описва пожар в църквата, а въпросните сцени изключително много наподобяват тези от случилото се в Париж преди няколко дни: „Всички очи бяха обърнати към върха на църквата. Гаргойлите бълваха огнен дъжд. Това, което видяха, беше най-странно. На върха на най-горната галерия, по-високо от централния розов прозорец, се издигаше огромен пламък между двете камбанарии с въртящи се искри. Огромни пламъци, свирепи и силни, фрагменти от които бяха разпръсвани от вятъра с дима. Под този пламък, под тъмната балюстрада с блещукащи трилистници, два чучура, завършващи с гаргойли, бълваха огнен дъжд, чиито сребристи потоци блестяха отчетливо срещу мрака на долната част на катедралата“, пише Юго.

Романът е публикуван през 1831 г. 

Действието се развива в Париж през Средновековието (1482 г.) по времето на Луи XI. През 1830 г. Виктор Юго се сблъсква с трудната задача, поставена му от неговия издател - за една година да напише романа „Парижката Света Богородица“. Крайният срок, в който трябва да предаде книгата, е февруари 1831 г. През лятото на 1830 г., след шест месеца на забавления и отлагане от възложената задача, най-накрая започва работа над романа. За да спре да отлага писането, събира всичките си дрехи и ги заключва, остава само с един голям шал. Денонощно работи по книгата. На 14 януари 1831 г., две седмици по-рано от крайната дата, романът е завършен и публикуван. 
Една от основните цели на писателя е да накара съвременниците си да осъзнаят стойността на готическата архитектура, която е пренебрегвана и често разрушавана, за да бъде заменена от нови сгради. „Нотр Дам” е построена през 1163 – 1345 г. като една от първите катедрали в готически стил на остров Сите на река Сена, в центъра на Париж. 

Първият й камък е поставен от папа Александър III

Повечето скулптурна украса на фасадата, която се смята за една от най-красивите в света, датира от 19 век. 
А познавачи на Библията намериха връзка между пожара и Страстната седмица преди католическия Великден. На Велики вторник Исус Христос пророкува бъдещата съдба на Ерусалим - с опожаряването и разрушаването на Ерусалимския храм от римските легиони.

Подобни статии