Комикът Звезделин Минков: Смехът убива коронавируса

  • Първата ми имитация е на майор Велински от „На всеки километър“
  • Заблудих Роси Кирилова, че й се обажда Шкумбата
  • Съседка на Парцалев ме запозна с него, Тато ми ръкопляска
  • Анастасов каза: "Он че ми изеде леба, бе", заради Мутафова щяха да ми вземат книжката

- Г-н Минков, може ли смехът да победи Ковид-19?
- Да, д-р Какарашев! Със сигурност като лекар знаете, че в някои болници са назначени актьори клоуни, които забавляват и разсмиват болните дечица. Доказано е, че смехът и позитивните емоции лекуват душата на човека, а здравият дух прави тялото здраво. Смехът е здраве и е добре да се ползва изкуството като ресурс в профилактиката и лечението на Ковид. При "смехотерапията" вирусът умира и болният оздравява!
- Вашето присъствие заразява хората с добро настроение. Намалява ли им стреса?
- Да, смехът бори стреса. Знаете, че той спомага за производството на повече "хормони на щастието" - серотонин, допамин и ендорфин. Смехът е лекарство за човешкия организъм. И както е казал Виктор Юго: "Раждаме се с викове, умираме със стонове и нека поне да живеем, смеейки се!".
- Ваксинирахте ли се и какво мислите за ваксините срещу коронавируса?
- Да, ваксинирах се, но това си е мое лично решение. Нито съветвам другите, нито ги съдя. Всеки има право да направи това, което желае и не бива никой да бъде ваксиниран по принуда. Това, че някой не си е сложил ваксина, не бива да е пречка да пътува, да работи или да живее.
- Как разбрахте, че имате таланта да имитирате различни гласове?
- Бях ученик в шести клас. Всяка вечер гледах сериала "На всеки километър" и се удивлявах на играта на Георги Черкелов в ролята му на майор Велински. Един ден събрах кураж и се опитах да го имитирам пред моите съученици. Никога няма да забравя техните аплодисменти. Тогава у мен се прокрадна мисълта, че Бог ме е дарил с талант да си изменям гласа. И продължих смело напред!
- Кои известни личности сте имитирали?
- Аз съм единственият имитатор в България, който умее да имитира не само известни личности, но и друг имитатор! По телефона успях да заблудя Росица Кирилова, като имитирах приятеля ми Шкумбата. Направих го по такъв начин, че тя хич не се усети, че говори с мен. Накрая й казах, че се обаждам аз и тя умря от смях. Имитирал съм Тодор Живков, Георги Парцалев, Велко Кънев, Петър Слабаков, Григор Вачков, Никола Анастасов, Георги Черкелов, Тодор Колев, Георги Калоянчев, Петър Вучков, Татяна Лолова, Ненчо Балабанов и Луи дьо Фюнес.
- Случвало ли се е с ваша имитация да разсърдите известна личност?
- Слава на Бог, нямам такъв случай. Напротив, с всички, които съм имитирал през годините, съм се разбирал прекрасно! Дори Шкумбата ме покани да се снимам в неговото шоу, сега наскоро, през месец октомври.
- Името ви е "звездно" и вие сте истинска звезда. Как останахте "народен човек"?
- Да, наистина. Никога не съм се възгордявал и обичам да общувам равнопоставено с всякакви люде. Мама и тате ме учиха да помагам на хората и да ги обичам. Те бяха учители, Царство им небесно!
- Как попаднахте сред известните комици като Георги Парцалев и Никола Анастасов?
- С големия Парцалев ме запозна една негова съседка, пред която аз го имитирах и тя умря от смях. Заведе ме у тях и аз потънах в земята от неудобство. А той се оказа изключително сърдечен, добронамерен, уважителен и безкрайно естествен човек! Колкото до Анастасов, имитирах го пред проф. Елка Михайлова, моята преподавателка по актьорско майсторство във ВИТИЗ. Тя възкликна: "Той днес навършва 50! Хайде да отидем в Сатирата и да го сюрпризираме!" И отидохме. Целият клас. Намерихме го да празнува долу, в барчето. Имитирах го пред колегите и приятелите му. Накрая той се провикна с типичния си шопски диалект: "А, бе, кой го пусна тоа тука, бе?! Он че ми изеде леба, бе!" Всички се смяхме дълго...
- Георги Парцалев много ви ценеше като имитатор. Как си обяснявате това и какво бихте казали за великия Парцалев?
- За Парцалев мога да говоря до края на дните си и пак няма да успея да опиша великата му душа. Той беше уникален, несравним, безумно талантлив.
- Какви уроци ви даде Георги Парцалев?
- Парцалев ме научи на много неща. Първото беше това - да не бързам да изговарям думите от ролята си и да използвам най-великото оръжие на актьора - ПАУЗАТА. Той казваше: "Когато направиш пауза, все едно, че държиш всички зрители като с юзди. И когато ти решиш, тогава ще се впуснеш отново в галоп заедно с тях"...
- Какво би се случило, ако звъннете на таксиметрова служба и с гласа на Георги Парцалев си поръчате такси?
- Аха, вие сте прочели това в книгата ми "Малки спомени за големия Парцалев"! Действително това се случи. Таксиметровата служителка наистина повярва, че се обажда Парцалев, и тутакси ми прати таксито!
- Уникално имитирате Тодор Живков. Колко време го имитирахте тайно, само пред родителите и приятелите ви?
- Тодор Живков го имитирах тайно от 7 септември 1974 г. до 10 ноември 1989 г. Слава Богу, никой не ме издаде на властите и всички се смееха под сурдинка!
- Познавате ли се лично с Тодор Живков и имали ли сте проблеми с бившата Държавна сигурност?
- Лично не се познавахме. Тодор Живков дойде, като завършвахме ВИТИЗ. Изгледа спектакъла, смя се от сърце, ръкопляска и даде банкет. Аз имитирах пред него нашите големи актьори.
- Също така вие сте имитирали Тодор Живков по повод на атентата срещу папа Йоан Павел II. Какво се случи тогава?
- Когато започна делото срещу Сергей Антонов, аз си позволих да имитирам Тодор Живков с измислени от мен изречения, оправдаващи Сергей Антонов. Това го сторих в една компания на морето, бяхме седнали в ресторант в Приморско. Оказа се, че единият от почиващите там е служител на бившата Държавна сигурност. Извика ме настрани и ме заплаши, че ще ме арестува, ако не си призная кой ми е казал тези неща. Вцепених се... Беше страшно... Едва ми повярва, че сам съм си ги измислил... Накрая ми каза, че Бай Тошо е казал същите неща пред много тесен кръг от хора... Размина ми се някак си...
- Работили сте със Стоянка Мутафова. Какво ще ни кажете за нея?
- Стоянка Мутафова беше голям образ. Винаги успяваше да ме разсмее и извън сцената. Веднъж я карах с моя автомобил на участие. Стигнахме до един знак "Влизането забранено". Аз спрях и я помолих да слезе. А тя ми вика: "Карай, Звездо, до сцената горе!" Ами сега?!!! С риск да ми отнемат книжката за управление на МПС аз продължих нагоре. В един момент отнякъде се появи милиционер с палка, спря ме и строго ми каза: "Какво правиш, бе, момче?! Не видя ли знака?! Дай си книжката!" В тази секунда Стояна се засмя и рече: "Аз съм му книжката, старши!!!" Милиционерът се шашна, изкозирува и я замоли за автограф...
- И със Стефан Данаилов сте играли?
- Да, със Стефан Данаилов имам много случки, ама наистина много. Играхме заедно в спектакъла "Сеанс" по пиесата на Иван Кулеков в Народния театър през 1990 г. Бяхме заедно на абитуриентски балове в Ловеч. Той гостува в Ямболския театър, когато бях там на щат. Покани всички колеги да отидем на ресторант без повод и обяви по микрофона: "Звезделин ще отговаря за хумора, а аз плащам сметката! Всеки да си поръчва каквото му душа иска!!!" Ламбо беше разкошен човек...
- Имали сте участия с голямата Лили Иванова. Какво ще споделите за нея?
- С Лили Иванова съм имал 13 концерта. Покани ме да замествам Петър Вучков като конферансие - бях водещ и правех хумор. С чиста съвест определям великата Лили Иванова като единица мярка за професионализъм! Признали са я отдавна всички! Асен Гаргов ме съветваше, след като я обявя, задължително да изляза надясно от сцената. Защото тя ще дойде отляво. И ако аз тръгна наляво, ще мина покрай нея и ще я разконцентрирам! Представяте ли си за какво става дума, д-р Какарашев?!
- Да, г-н Минков. Кажете ни какво ви свързва с моя роден град Стара Загора?
- Влюбих се в старозагорчанка и я заведох в София. Живяхме там две години на квартира. В един момент тя възкликна: "Ама защо не се приберем в Стара Загора?! Там си имам апартамент и няма да плащаме наем! Ти си актьор на свободна практика. Ако те поканят на участие в Русе, дали ще тръгнеш от София или от Стара Загора, няма никакво значение!" Послушах я. И не съжалявам!
- Повече смешни или повече тъжни неща се случват по света и у нас?
- Смешното и тъжното вървят открай време ръка за ръка. Важното е човек да стои над нещата и да не се взима прекалено на сериозно!
- Каква е рецептата ви за добро настроение?
- Усмихваш се и продължаваш напред!
- С какво се занимавате сега?
- Записвам аудиокниги от цял свят и обожавам тази си дейност, защото тя обединява професията с хобито ми - да радвам хората.
- Как виждате бъдещето на България и защо не емигрирахте в чужбина?
- България е моята обичана родина. И каквото и бъдеще да я очаква, моето сърце ще тупти в нея до последния ми дъх! Не бих живял в чужбина, защото няма да ми стигне валидолът в аптеките.
- Истинските неща или имитациите преобладават в живота на българина?
- Много интересен въпрос. Има ги в изобилие и двете неща. Читавите хора успяват да отсеят истинските неща и да се усмихват пренебрежително на другите.
- С какво бихте искали да ви помнят идните поколения?
- Няма нужда да ме помнят. Нека да живеят техния си живот. А когато им доскучае, да си пуснат някоя флашка с любим роман, записан с любов от мен.
- Кой е любимият ви виц?
- Охо, те са много! Ето ви един от тях:
- Тате, ти обичаш ли мама?
-Еее, хубава работа, синко?! Аз обичам всички жени във блока, та точно майка ти ли няма да обичам?!"
- Коя е най-смешната история, която и вас самият ви напушва на смях?
- Полицай арестува мъж, който пие ракия. Обяснява му, че не е редно да пие, понеже скоро са го изписали от психиатрията. Кара го с личния си автомобил в лудницата. Пристигат късно през нощта и се оказва, че психиатрията е заключена. Полицаят оставя алкохолика в колата и отива да тропа на вратата. Тъй като това е станало в почивен ден, полицаят е бил облечен цивилно. Излизат един лекар и двама санитари. Лекарят, без да пита, бързо решил, че това е лудият, и тутакси му шибнал двойна доза успокоителна инжекция. Полицаят моментално заспал и санитарите го вкарали при лудите хора. Алкохоликът запалил колата и я подкарал към къщата на полицая. Като стигал дома му, той влязъл вътре, събудил жена му и загрижено й рекъл: "Да ти кажа, мила, твоят човек малко я закъса. Нещо не е добре с нервите. Ама ще го оправят в лудницата, нема да се плашиш!!!"

Подобни статии