Конкуренти драсват клечката на първото кино у нас

Чехът Прохазка смайва родната публика с прожекции в палатка

Кино „Модерен театър“

Киното в България идва първо под формата на мобилни салони на преминаващи чужденци.

Около 1899–1900 г. с подвижен кинематограф през България, на път за Турция, преминава унгарецът Ференц Ешер. В Пловдив да рекламира сеансите ангажира Драгия Енев, легендарна фигура, оставила ярка следа в историята на българското кино. Той е познат със звучното прозвище Наполеон заради триъгълната шапка и осанката, наподобяваща позата на прочутия корсиканец. На професионален език е наричан рекомандьор. Ролята му била да подканя зрителите в залата, а след започване на прожекцията да разказва съдържанието на филмовите ленти.

През 1902 г. у нас се появява брезентовата палатка на чеха Франц Прохазка. Той наричал своето помещение не „кино“, а „биоскоп“. Палатката била с размери 8 на 14 метра и побирала до 300 души. Имала подвижни пейки на земя и балкон, скован от дъски. Прожекционният апарат се задвижвал от електричество, добивано от бензинов агрегат. За развлечение на публиката между отделните сеанси свирел на „електрически“ орган. При гастрола си във Видин Прохазка построил биоскопа си на площада пред църквата. Програмата включвала 5–6 филма, между които и комедията „Мишката в брачното легло“. В началото лентата показва двама младоженци в своето легло, които си разменят целувки и съпружески ласки. Жената е по нощница, виждат се голите й бедра. Деколтето почти открива бюста й. Това се сторило неморално и греховно на тамошните църковни пастири и те поискали комедията да се забрани. Полицията веднага сторила това. Тогава на Прохазка му хрумнало подобни филми предварително да обявяват, че са „Само за възрастни“. Това е първата забрана на филм в България.

След като гастролира продължително време в Турция, през 1904 г. Прохазка се завръща в София. Инсталира бараката си около сегашния Лъвов мост, в самия край на града. Киното му има екран 2 на 3 метра, а прожекционният му апарат е един от първите модели на братя Люмиер и носи гръмкото име „Гранд биоскоп“. Финансов успех обаче няма и чехът решава да продаде биоскопа с целия инвентар на Владимир Петков. Той разширява палатката, изгражда дървена фасада отпред за рекламни материали, увеличава светлината с гирлянда от електрически крушки и сменя името на „Гранд електрик биоскоп“. Новото кино е построено на площад „Бански“ в съседство с джамията. Платнената шатра е 20 метра дълга, 5–6 метра широка и побира 200 седящи на пейки и толкова правостоящи зрители. Не липсвал и моторен орган, който свирел откъси от опери и руски песни.

Входните билети стрували 20 стотинки (един грош) за седящи и 10 стотинки (гологан) за правостоящи. На първия ден на Великден през 1905 г. киното започнало своите представления с първия български оператор Стефан Болчев и неизменния Драгия Енев-Наполеон. Отначало биоскопът на Петков не носел големи приходи. Финансовата сполука настъпва, когато започва да показва филм за Руско-японската война. Драгия Енев е в стихията си, като разпалено подканя гражданите и особено господата войници да видят как на руския щик са нанизани по пет жълти японци. На площада пред киното се събира тълпа като на панаир, всички билети се разпродават много бързо. Петков не се мае дълго и увеличава цената с по 10 стотинки, но това не намалява интереса. Към киното заприиждат и хора от първа ръка – търговци, банкери, офицери, висши чиновници, политици.

През 1908 г. Петков се установява на ъгъла на улиците „Мария Луиза“ и „Кирил и Методий“. Дървеният му салон се нарича „Гранд биоскоп електрик“ и притежава последния модел прожекционен апарат „Пате“. Киното разполага с около 50 места, партер и балкон. Петков си доставя лентите направо от белградския клон на голямата френска фирма „Пате Фрер“. На 8 юли 1908 г. започват първите прожекции. Петков въвежда всекидневни представления с няколко сеанса дневно, като сменя програмата всяка седмица. Опитва с грамофонни плочи да озвучи някои от лентите. Пресата определя Петков като „пръв директор на кинематографа в Балканския полуостров“. Финансовата стабилност позволява на Петков да доставя лично филми от Париж, Рим, Виена и Лондон. Успехът на Петков поражда апетит и у други личности, които разполагат с капитали. Те надушват, че киното се превръща в индустрия с огромни възможности, големи и лесни печалби.

Сред тях се откроява фигурата на богатия търговец на тютюни Карло Вакаро, роден в Рим, получил търговско образование в Марсилия. През 1908 г. на бул. „Мария Луиза“ изгражда киносалон, чиято сграда е специално построена за тази цел. Това е изключително достижение за България. По това време само в Будапеща има специален киносалон, изграден през 1907 г. Всички останали европейски страни, дори родината на киното – Франция, използват зали и салони, пригодени за кинопрожекции. Новото кино се нарича „Модерен театър“ и отваря тържествено врати на 4 декември. Залата му е „много приветлива и уютна, удобна за влизане и излизане на публиката, с два странични изхода“. Салонът е с неподвижни дървени кресла. Общият брой на седящите места е 650, разделени на партер и балкон. За билети на балкона се заплаща 1,20 лв., а партерът е разделен на три – резерва, първо място и второ място, които струват съответно 80, 60 и 40 стотинки. Дневните представления са от 16 и 18 часа, а вечерните – от 20 и от 22 часа. Екранът е най-голям за времето си – 3 на 4 метра. За прожекционист оператор е назначен италианецът Хуго. За удобство на зрителите тук за първи път се появяват разпоредители. Новост е, че филмите се озвучават от оркестър. Филмовата програма се сменя два пъти седмично.

Но наред с всички тези нововъведения управата на „Модерен театър“ полага огромни сили да отстрани всичките си възможни конкуренти, стремейки се да монополизира българския киноекран. Като начало усилията са насочени към главния съперник Владимир Петков и неговия „Гранд биоскоп електрик“. В началото на 1909 г., една вечер, само два часа след последното представление, паянтовият салон пламва. Пожарът бързо обхваща дървената конструкция. Владимир Петков твърди, че пожарът е предизвикан умишлено от „Модерен театър“ и че техен човек е забелязан в задната част на киното след вечерното представление. Петков се опитва да възстанови киното си, но градската управа му забранява с мотива, че дървените конструкции не са осигурени против пожар. Петков решава, че борбата с Вакаро е неравна, и се отправя към Варна. Там открива първото кино, което кръщава „Независима България“. Изгражда и киносалон в Бургас, който на 1 април 1912 г. изгаря напълно... Твърди се, че това е направено „умишлено от заинтересувани хора“. Ръката на неговите „доброжелатели“ е дълга... През 1916 г., по негова инициатива, е било образувано дружество за търговия с филми – „Художествен театър“. Владимир Петков умира на 21 август 1921 г. във Варна.

Подобни статии