Конституционно допустимите дати за избори са 9 на брой

Пандемиите от коронавируси се развиват по сигмоидни закони. Така беше при САРС през 2002-2003 г. и МЕРС през 2012-2014 г.

В условия на пандемия рисковете са ясни - да се разболеем, или даже да умрем, и то не само от COVID-19. Рискуваме да си скапем икономиката. Рискуваме и психическото си здраве. Но ако мислим само за рисковете, ще ги превърнем в реалност. Президентът Радев заяви, че вотът трябва да е в срок и посочи дата 28 март. Всъщност, датата 28 март (неделя) 2021 г. е първата възможна по конституция, защото парламентът при всяко положение се разпуска на 26 март. Има още 8 възможни дати: 4, 11, 18 и 25 април и 2, 9, 16 и 23 май. Изборите трябва да са в почивен ден, а той у нас по традиция е неделя. Датата 26 май, споменавана от някои хора, не е възможна, защото не се пада в неделя. Пише го в календара. Така че конституционно допустимите дати са 9 на брой, изборът е голям. Което не значи, че е лесен.

Датите за изборите са няколко, ако изборите са редовни. А те се очертават именно такива. На свой ред указът на президента трябва се подпише 60 дни преди датата на изборите. Така че някъде към края на януари догодина трябва да се мисли за най-подходящата дата. А датата ще е подходяща, ако се очаква заразата у нас да започне да затихва. Основен измерител за това е броят на т.нар. активни случаи. Това са хората, които са заразени и още не са оздравели. Или още не са починали, съжалявам да го кажа. Заразата ще изчезне, когато броят на активните случаи стане равен на нула. Или нещо, близо до нулата. За щастие, напоследък броят на тези случаи премина през максимум от 95 442 на 5 декември и почна да намалява. Дай Боже, тази тенденция да се запази.

Аз съм обикновен гражданин, не съм депутат или протестър, и гледам какво прави Европа. В Европа с машини гласуват по-малко от 1 (един!) процент от хората, а повече от 99% не гласуват така. Рядко единодушие. А където доскоро гласуваха с машини, ги изхвърлиха. И защо така? Ами така. Нашите читатели са интелигентни, нека проверят в нета защо в Европа няма машинно гласуване. Аз предлагам да гледаме какво прави Германия в това отношение и да се водим по нея. Все пак, Германия е лидер на Европа, а и с тази държава две световни войни сме губили заедно. Така че нека в Германия да въведат машинно гласуване (там обаче вече го изхвърлиха), да видим как го правят и тогава и ние да го въведем. Така или иначе, възможността за машинно гласуване в секциите с над 300 избиратели у нас вече е в Изборния кодекс, т.е. тя е закон. А законите трябва да се спазват, дори когато са очевидно глупави. Това са ни завещали римляните, а те са владели света 2000 години и са разбирали от закони. И от управление. Впрочем, американската изборна система, дето някои още се чудят откъде е дошла, е системата, по която са се избирали управниците в Римската република.

Няма как да се гарантира, че заразата няма да се разнесе. Сигурни неща почти няма. Единственото сигурно на този свят е, че ще умрем. И затова трябва да живеем в мир със себе си и да оставим нещо добро след нас. Или поне да не оставяме лоши неща.

За който разбира от избори – има време за разяснителна кампания. За който не разбира, няма. То на такъв не му и трябва. А кой колко разбира от избори, ще се види след 3 до 5 месеца.

В една година на избори очакваме суверенът на тази страна да изрази суверенната си воля. При това поне на два пъти. И да избере управление, което заслужава. Впрочем, хората винаги избират именно такова управление. За конспиролозите ще напомня, че числото 2021 е полупросто и е произведение на числата 43 и 47. Следващото полупросто число е 2209 (47 на квадрат) и година с такъв номер живите днес едва ли ще дочакат. По тези числа може да се гадае за резултатите от изборите догодина не по-зле, отколкото по някои уж проучвания на общественото мнение.

Ефектът от ваксините също може да се моделира и даже да се предсказва с математически методи. По принцип пандемиите от коронавируси се развиват по сигмоидни закони, например по закона на Хил. Така беше при епидемиите САРС през 2002-2003 г. и МЕРС през 2012-2014 г. Така беше в началото и на тази пандемия, или по-скоро по време на първата ѝ вълна. Сега, при втората вълна, процесът пак върви по сигмоидна крива, да се надяваме да е последната. Повечето специалисти говорят за затихване на сегашната пандемия през 2021 г., т.е. за продължителност от около две години. Но пък Испанският грип през 1918-1920 е бил на три вълни и за три години е отнесъл над 50 милиона живота. Но тогава е било следвоенен период, хората са гладували, а и фармацевтичната индустрия не е била толкова развита. Това е влошило нещата в голяма степен преди 100 години. Днес нещата ги влошава масовата неконтролирана миграция. 

Подобни статии

  • Проф. д-р Татяна Червенякова: Не се разболяваме, когато сме ваксинирани, защото посрещаме вируса с определен имунен отговор

    Проф. д-р Татяна Червенякова: Не се разболяваме, когато сме ваксинирани, защото посрещаме вируса с определен имунен отговор

    Проф. д-р Татяна Червенякова, дмн, е изпълнителен директор на СБАЛИПБ „Проф. Ив. Киров“, преподавател в Университетската Катедра по инфекциозни болести, паразитология и тропическа медицина в Медицински университет – София, главен координатор на Експертния съвет по инфекциозни болести към министъра на здравеопазването. Целият ѝ професионален път до момента е посветен на инфекциозните болести като клиницист и научни разработки на такива инфекциозни заболявания като вирусни хепатити, морбили, грип и др.
    Дългогодишната ѝ практика в областта на инфекциозните заболявания, а към момента и ежедневният ѝ контакт и наблюденията ѝ върху пациенти с COVID-19 почти от самото начало на пандемията, я утвърдиха като един от най-опитните и информирани медицински специалисти в страната, понастоящем запознат и с всички известни аспекти и проявления на коронавирусната инфекция. Нейното мнението за утвърдените в ЕС ваксини срещу SARS-CoV-2 е публикувано в сайта на Министерство на здравеопазването.

    63
  • Д-р Иван Тодоров, Медицински к-кс

    Д-р Иван Тодоров, Медицински к-кс "Д-р Щерев": Ваксинирането е проява на отговорност

    Иван Тодоров е административен директор на Медицински комплекс „Д-р Щерев“ и председател на Съвета на директорите на „ДР Щерев“ АД. От учредяването през 2015 г. до днес Иван Тодоров е в Управителния съвет на Българска болнична асоциация. Магистър по здравен мениджмънт и по политически мениджмънт, докторант по здравен мениджмънт към Варненския медицински университет „Проф. д-р Параскев Стоянов“. Специалист с опит в областта на медицинската администрация, финансово-инвестиционното и бизнес планиране в сферата на частното здравеопазване.

    81
  • Проф. Радка Аргирова: Мерките трябва да се спазват дори да сме ваксинирани, защото може да сме преносители на заразяването

    Проф. Радка Аргирова: Мерките трябва да се спазват дори да сме ваксинирани, защото може да сме преносители на заразяването

    Проф. д-р Радка Младенова Аргирова, дмн, е председател на Българското дружество по медицинска вирусология и член на Експертния съвет по вирусология към министъра на здравеопазването. Със завиден опит в областта на научната и клинична вирусология, който е придобила през годините работа като основател и дългогодишен ръководител на Националната референтна лаборатория по ХИВ, лаборатория по ретровируси и херпесни вируси. Нейно мнение по актуалната тема за коронавируса е публикувано в сайта на Министерство на здравеопазването. Ето какво казва проф. Аргирова:

    141