Корабът „Васил Левски“ изкара 8 г. в Суецкия канал

Снимка: Военноморски музей - Варна Товарният кораб „Васил Левски”

През 1967 г. 15 товарни кораба, сред които и българският „Васил Левски“, пътували през Суецкия канал, когато избухна Шестдневната война между Израел и съседните му арабски страни Египет, Йордания и Сирия. Тъй като районът станал военна зона, египетските власти наредили на екипажите да хвърлят котва в по-широкото Голямо горчиво езеро. Макар войната да продължила само дни, корабите останали там през следващите осем години.

Както разказва капитанът на „Васил Левски“ Коста Костов, в началото на конфликта израелски бомбардировачи потопили няколко морски съда от двете страни на конвоя. Така 15-те товарни кораба били хванати като в капан.

Кап. Костов обяснил ситуацията в прав текст до Българския морски флот (БМФ) и Военноморските сили. Но Радио Александрия предало, че ако „Васил Левски“ не прекрати сеансите, капитанът ще бъде разстрелян. Макар бойните действия да приключили бързо, никой от двете воюващи страни не отивал при закъсалите кораби. Запасите от храна и вода започнали да намаляват. Тъй като от БМФ не обръщали внимание на радиограмите от „Васил Левски“, капитанът сигнализирал лично на тогавашния държавен глава Тодор Живков. Едва тогава се обадил посланикът ни от Кайро и казал екипажът да се подготви за репатриране. На борда били оставени само част от моряците. На всеки пет-шест месеца се правела ротация.

Междувременно скучаещите екипажи от 15-те закъсали кораба започнали да се събират и да организират социални прояви, за да им минава времето. Те играели на карти, правели си барбекюта, състезания по водни ски и дори футболни мачове (на най-големия морски съд - американския MS Port Invercargill). На западногерманския Nordwind се провеждали църковни служби, а на нашия "Васил Левски" - кинопрожекции. Шведският Killara пък имал басейн. Екипажите си разменяли храни и алкохолни напитки, като българската бира и водка се радвали на голям интерес.

В края на първата година от своето случайно заточение корабите организирали своя “олимпиада“, която съвпаднала с летните олимпийски игри в Мексико Сити през 1968 г. Дисциплините били 14, вкл. плуване, гмуркане, висок скок, стрелба и др. Най-много медали спечелил полският екипаж, германците били втори, а британците - трети.
Моряците започнали и да печатат ръчно направени марки. Те, естествено, не били официално признати от пощенските служби по света. За да са сигурни, че писмата им ще стигнат до получателя, хората от блокираните кораби залепвали и египетски марки заедно с тях. Въпреки това имало случаи и на доставени писма само със саморично направените марки.

Суецкият канал бил отворен отново чак през 1975 г., след като били извадени останките от потопените кораби и множеството мини. Въпреки полаганите грижи от страна на екипажите оказало се, че само двата немски кораба могат да се приберат на собствен ход в родината си. А „Васил Левски“ бил провлачен до Сплит (тогава в Югославия), където бил нарязан за скрап...

Подобни статии