Корона върху луда глава

Шизофреник, психопат или обикновен скандалджия е бил Иван Грозни? Заклал ли е действително сина си или това е в сферата на градските легенди? От естествена смърт ли е умрял владетелят?

Снимка: Уикипедия Картината на художника Иля Репин “Иван Грозни убива сина си” легитимира една клевета, всъщност не се знае дали действително царят е умъртвил своя наследник.

Има исторически личности, които никой не би искал да познава в реалния живот. Сред тях безспорно е руският цар Иван IV Василевич, станал популярен сред народа си с прякора Грозни (жесток, свиреп, ужасен) и описван като абсолютен шизофреник. На повечето портрети изглежда като сърдито старче, което ще ви скастри в тролея, че не му отстъпвате място. Дори пищните дрехи, жезълът и короната не променят факта, че с такива хора е по-добре да си нямате вземане-даване.

Сред фактите, на които се дължи зловещата слава на великия княз е убийството на собствения му син Иван. Има обаче и историци, които оспорват това. Една от теориите е, че тази лъжа е разпространена от някойси Антонио Посевин, монах-йезуит, който е бил изпратен в Москва през 1581 г. от полския крал Стефан Батори със задача да води преговори за подчиняването на Руската църква на Римския папа. След отказа на Иван Грозни да изпълни това искане, се появяват и клеветите. Йезуитът започнал да разказва, че лично е станал свидетел на скандала, в който руският цар се разсърдил на бременната си снаха, защото била облечена неприлично и я ударил, при което тя пометнала. Синът му се разгневил, нахвърлил се срещу него, той го ударил, при което паднал назад и умрял. Чужденецът скоро разбрал, че битовата версия изглежда твърде наивна и глуповата и тогава се появила друга версия - за заговор срещу твърдата позиция, която заемал царят в преговорите си с посланика на Батори, при който заговор синът на Иван IV се обърнал срещу него. Узнавайки за това, той го убил.
Седемте брака на Иван Грозни също не са лишени от пикантерия с криминален привкус. За една от съпругите му се твърди, че е била отровена, друга била погребана жива, овързана с дебело въже и със запушена уста. За капак 376 години след смъртта му гробът бил отворен, при което се установило, че има необичайно висока концентрация на живак. Това поражда слуховете, че и неговата смърт по време на партия шах не е била случайна, а вероятно е бил отровен. Друга хипотеза гласи,

че е бил лекуван от сифилис

Двама известни руски учени - Анатолий Фоменко и Глеб Носовски, са стигнали до сензационния извод, че значителна част от историческите данни са съзнателно фалшифицирани по политически причини, като това е правено в дълъг период от време. Една от ключовите фигури, на реконструкцията на историческия облик на които до голяма степен основават сензационните си изводи руските учени, е именно цар Иван Грозни. Като анализират историческите източници с методите на съвременната математическа статистика и провеждат обширни компютърни изчисления, авторите на “Новата хронология” стигат до извод, който се различава от общоприетите възгледи за тази епоха. В своята книга “Иван Грозни и Петър Първи. Измисленият цар и лъжливият цар” Фоменко и Носовски съобщават подробности, които допълват предложената през 1995 г. от тях реконструкция на царуването на Иван Грозни като последователност от управлението на четирима различни царе. В нея също така се излагат нови факти, открити в хода на изследванията на авторите над астрономическия зодиак на Иван Грозни, изобразен на известния си трон, облицован със слонова кост, който се съхранява в Московския Кремъл.
Колкото и странно да изглежда, в музея не се съхраняват толкова много исторически артефакти, свързани с тази легендарна личност. Един от тях привлича вниманието на руските изследователи. Благодарение на него учените твърдят, че са успели да установят точната рождена дата на Иван Грозни и тя се различава от тази, която е записана в официалната историческа версия.
Днес се смята, че Иван IV Василевич Грозни се е родил на 15 август 1530 г., но Фоменко и Носовски уверяват, че това не е така. По какъв начин костеният престол на отдавна починалия цар би могъл да ги наведе на такъв неочакван извод? Ключът към разгадаването на тази тайна се е оказал зашифрован в зодиак с хороскоп. Анатолий Фоменко и Глеб Носовски го открили в средата на многобройни изображения, украсяващи костения трон.
Тук трябва да се поясни какво се има предвид. Днес мнозина погрешно смятат, че хороскопите са свързани изключително и само с астрологията. Всъщност не е така. В средните векове за хороскопите са се използвали за записи на датите на важни от историческа гледна точка събития и са представлявали  

изображение на разположението на планетите

според съзвездията на небесния зодиак в едно или друго време. Например, известно е, че в средновековните немски църкви зад олтарите понякога са се поставяли особени зодиакални “часовници”. На тях всеки ден се е отбелязвал според разположението на планетите в съзвездията. По такъв начи се е правила хроника на текущите дати с помощта на хороскопа.  Още веднъж трябва да се подчертае, че този старинен астрономически способ няма никакво отношение към съвременната астрология и гадаенето по звездите.                                                                                                                          
Тук обаче възниква въпросът: по какъв начин хороскопът с зашифрованата в него рождена дата се е оказал върху трона на руския цар? Това действително изглежда странно, ако се отчете факта, че руските майстори не са се занимавали със съставянето и изображенията на подобни хороскопи. В чистия си вид това е европейска традиция.
Отговорът, по мнението на Фоменко и Носовски, е елементарен. Според официалната версия, този трон е докарала от Византия София Палеолог, втората жена на княз Иван III, дядо на Иван Грозни. Според друга тероия, към която клонят Фоменко и Носовски, ако се съди по цял куп косвени признаци, въпросният трон е направен от европейски майстори конкретно за него, което означава, че датата, зашифрована в зодиака, има непосредствена връзка с него.
Разшифровайки хороскопа, учените стигат до извода, че скритата дата е 9 февруари 1526 г. Какво би могла да означава тя? В своите разсъждения по този повод изследователите се ръководят от следната логика. Очевидно е, че костеният трон е бил направен в Западна Европа, където по това време е било прието да се съставят хороскопи за рождените дни на управници. Това е била добре платена работа. И тъй като престолът е направен специално за Иван IV, то значи тази дата най-вероятно показва кога е роден. Но руските летописци съобщават, че Иван IV се е родил през 1530 г. Могли ли са древните летописци да допуснат подобна грешка, като се има предвид, че раждането на престолонаследника е било дългоочаквано събитие и е отбелязано с всенародни тържества. Фоменко и Носовски стигат до извода, че грешката се е получила при някоя от “редакциите” на събития от онова време. Летописите примерно съобщават, че престолонаследникът е присъствал на тържествен царски прием с баща си, когато би трябвало да е само на три месеца и даже е бил на освещаването на нова църква. Едва ли великият княз би рискувал здравето на своя единствен наследник, като го изведе сред толкова много хора, предполагат Фоменко и Носовски. Виж, ако тогава е бил на четири години, нещата изглеждат съвсем различно.
Хипотезата на Фоменко и Носов потвърждава и пътешественикът и дипломат от ХVI в. Сигизмунд Херберщайн, който в записките си споменава, че великият княз Василий III е бил толкова разочарован от безплодието на съпругата си, че я подстригал за монахиня и се приготвил да я заточи доживотно в манастир. Точно тогава обаче се оказало, че тя най-после е забременяла. Херберщайн си е заминал от Москва в края на 1526 г. Предполага се, че някъде тогава е било и подстригването.

Подобни статии