Корупционен скандал събаря първото ни правителство

Борбата с подкупите записана още в Търновската конституция

Тодор Бурмов

Корупцията е с нас не от днес и вчера и дори първото правителство на България след Освобождението е съборено след корупционен скандал.

На фона на настоящата политическа несигурност у нас е добре да се сетим, че това не е нищо ново. Всъщност нестабилността маркира политическата среда у нас още от първите моменти на свободното ни развитие.
Консервативното правителство на Тодор Бурмов е първото правителство на Княжество България, назначено с Указ №1 от 5 юли 1879 г. на княз Александър I Батенберг със задачата организиране и провеждане на избори за Първо обикновено народно събрание. Бурмов управлява страната кратко - до 24 ноември 1879 г., след което е наследен от правителството на Климент Търновски. Падането на кабинета се дължи на тясната социална база на консерваторите и на някои непопулярни финансови мерки, сред които повишаване на митото на солта, спадане курса на сребърната рубла и други. За повод се използва незаконното назначаване на чиновник.
За краткото си време правителството на Бурмов доизгражда органите на централната и местната администрация, наследени от Временното руско управление. Противно на постановките на Берлинския договор, то продължава усилията за създаване на редовна армия вместо милиция. При учредяването на митници по южната граница освобождава от мита стоките от областите от Санстефанска България, останали извън Княжеството - Македония и Източна Тракия. Установява дипломатически отношения със съседните държави и Великите сили. Правителството на Бурмов се намира под силно руско влияние. То е съставено от княз Батенберг по поръка на руския дипломатически представител в София, а решенията му по вътрешнополитическата ситуация след парламентарните избори от октомври са продиктувани от мнението на цар Александър II.
Въпреки това то не се поддава на лобирането на руски банкерски и военни кръгове за превръщане на БНБ в акционерно дружество и прокарване на железопътна линия от София към Дунав вместо към Белград и Виена. При кабинета „Бурмов“ България е поставена под натиск от Османската империя да реши мухаджирския въпрос. Министърът на правосъдието Димитър Греков създава смесени комисии, които трябва да разрешат имотните спорове между завръщащите се турски изселници и българите, заели опразнените земи. Въпросът не е решен през краткия мандат на кабинета. Във вътрешнополитически план правителството е принудено да се бори с турските чети, задържали се дълго след края на Руско-турската война в районите на Ески Джумая, днешно Търговище, и Осман пазар.
Основен политически противник е Либералната партия, която печели изборите и сваля Бурмов и министрите му с вот на недоверие в края на ноември 1879 година. Кабинетът е съставен от членове на Консервативната партия, която отразява интересите на малка прослойка търговско-лихварска буржоазия и руски генерал начело на военното министерство. В ръководното ядро на партията влизат политически дейци с европейско възпитание и култура. Министерският съвет се сформира от: председател на Министерския съвет - Тодор Бурмов, външни работи и изповедания - Марко Балабанов, правосъдие - Димитър Греков, вътрешни работи - Тодор Бурмов, народно просвещение - Тодор Бурмов, финанси - Григор Начович, военен - Пьотр Паренсов.
На 10 юли 1879 г. правителството въвежда военно положение във Варненска и части от съседните губернии, за да се справи с турските размирици. На 19 юли 1879 г. са назначени първите български дипломатически агенти. Те са акредитирани в Сърбия, Румъния и Османската империя. В края на септември, началото на октомври 1879 г. се провеждат парламентарни избори. Управляващите консерватори търпят съкрушително поражение. На 24 ноември 1879 г. князът разпуска Народното събрание и назначава нов кабинет начело с епископ Климент със светско име Марин Дринов.
След установяването на Режима на пълномощията Бурмов е включен в състава на Държавния съвет (1881-1883 г.). През 1883-а е в кабинета на генерал Леонид Соболев, както и за няколко дни по време на проруския преврат от 1886 година той е министър на финансите. През 1884 г. преминава към Прогресивнолибералната партия на Драган Цанков, но след 1886-а се оттегля от политическия живот. Тодор Бурмов се отдава на писателство - редактира вестниците ”Витоша”, ”Български глас” и ”Светлина”. Автор е на книгите ”Българите и гръцкото висше духовенство”, ”Съвременните наши калугери”, ”Спомените ми. Дневник. Автобиография” и ”Българо-гръцката църковна разпря”. Умира на 7 ноември (25 октомври - стар стил) 1906 г. на път от Цариград за София.
Изминават само четири дни след назначаване на първото българско правителство след Освобождението и обществеността е разтърсена от първия голям корупционен скандал. Причината е едно нищо незначещо чиновническо назначение в съдебната система, извършено на 9 юли 1879 г. от кабинета на Тодор Бурмов. Назначението е не по правилата и опозицията, която по традиция само чака повод за недоволство, веднага реагира и гръмко обявява Министерския съвет за продължител на корупционните модели, завещани ни от петвековното османско иго.
Корените на ранната българска корупция са заложени дълбоко в периода преди Освобождението. Корупцията е част от нормалността в Османската империя. Ръкополагането на висши духовници става, след като те плащат на централната власт и дори Софроний Врачански е ръкоположен за свещеник, след като котленските чорбаджии са принудени от владиката да заплатят определена сума. Корупцията така и не прекъсва след Освобождението от 1878 г. Доказателство са многобройните примери за далавери, които сега наричаме „обществени поръчки“. А това са доставки за армията, за строителството на железниците и пътищата. Борбата срещу корупцията намира място дори в първата конституция - Търновската от 1879 г. В чл. 155 е записано, че министрите подлежат на наказателна отговорност, ако нанесат вреда на държавата в лична полза. Въпреки това предупреждение от назначените 589 министри след 1879 г. всеки трети, или общо 197 души, са лежали в затвора с подобно обвинение.

 

Подобни статии