Кръгът „Монтерей“ си взе последно сбогом със своя създател (СНИМКИ)

Младен Михалев - Маджо отдаде почит на ген. Любен Гоцев, бивши шефове на спецслужби и агенти на ДС сред опечалените

Photo: Бойко Кичуков Спряган приживе като един от създателите на силовите групировки у нас, ген. Любен Гоцев бе изпратен по подобаващ начин към последния му дом.

„Вие - не!“. Трима строги мъже спряха екипа на „Политика“ в Централните софийски гробища. Облечени в черни костюми, с издути от кобур сака и въоръжени с големи пръскалки с дезинфектант, те раздаваха принтирана молитва на хората, привилегировани да присъстват на погребението на митичния ген. Любен Гоцев.

Името му, неизменно присъстващо в хрониките на прехода, се появи на светещ надпис на ритуалната зала.

Титли

Създателят на групировките, диригент на прехода, кукловод, координатор, лидер, тартор, Кръстник на прехода, гуру на организираната престъпност - кичен с всевъзможни „титли“ през годините, Гоцев приключи земния си път с този бързо преминаващ светещ надпис. Встрани на малка група чакаха просълзени близките на следващия покойник. Те се прегръщаха и ридаеха, стъписани от протоколния вид на гардовете, които завардиха пространството от всички ъгли. Под засилена охрана до входа на ритуалната зала пристигна и катафалката.
Нетипично за погребенията на личности от този ранг, на Централните софийски гробища пристигнаха около 200 души. Сред тях преобладаваха бивши агенти на ДС и ексшефове на спецслужби. В оредяла редица се появиха и някои други членове на прословутия клуб „Монтерей“, сред които най-силно впечатление направи бившият вицепремиер и външен министър Виктор Вълков, смален и в инвалидна количка. Край него наперен премина бившият депутат от БСП и настоящ подгласник на банкера беглец Цветан Василев - Кольо Парамов, президентът на ФК „Славия“ Венцислав Стефанов, чийто син стана жертва на групировките, бившият депутат от БСП Атанас Мерджанов и настоящият социалист Иво Христов, бившият шеф на НСС и бивш зам.-шеф на ДАНС Иван Драшков, банкерката Петя Славова и други. Мъжете бяха значително повече от жените. Очите на повечето присъстващи бяха сухи.

Разпознаване

„Този не беше ли някакъв шеф в УБО, изглежда ми много познат“, „Къде е Райдовски? Обикновено не пропуска такива погребения, сега защо го няма?“, „Коя е дългокраката жена с панталон на цветя, която не се спира на едно място, общува си с всички, явно не е случайна“, шушукаха фотографите, събрани на островче. Но появата на емблематичния бизнесмен Младен Михалев - Маджо засенчи всички други. Посивял и поостарял, както и повечето, които са в час кой кой е сред присъстващите на това погребение, Маджо изглеждаше искрен и респектиращ в скръбта си. Той се спря да поговори специално с банкерката Петя Славова, пристегната в дълъг черен шлифер с развети поли. Появи се и бившият вътрешен министър Румен Петков, който предпочете компанията на колегите си.
След като портите на залата се хлопнаха за журналистите, а гавазите заеха характерна разкрачена поза, възрастна жена с китка богородички в ръка се опита да влезе. Тя обаче също бе върната с аргумента, че църквата е препълнена. Жената се насочи към пейките, но се върна обратно, след като забеляза мъж, който излезе с телефон в ръка и си замина със забързана крачка. Това бе бившият правителствен говорител от кабинета на Костов Михаил Михайлов, осветен като агент Пешко от Шесто управление на ДС. Възрастната жена отново не успя да преодолее охраната и примирено поседна на една пейка. С кордон от охранители ковчегът на покойника се отправи към последния му дом. Гробищата опустяха, след като Маджо и охранителите му се качиха в няколко лимузини. С майбах с номер четири седмици си тръгна и банкерката Славова.

Потайност

Определян като широко скроен човек и забележителен ерудит, Гоцев пазеше дискретност и не обичаше да се натрапва в публичното пространство приживе. За него беше голям дискомфорт да обяснява, че не е Кръстника на прехода, както го бе назовал писателят Георги Стоев в един от романите си. Гоцев се отнасяше с насмешка към тези и други писания и рядко ги коментираше. В интервю през 2008 г. за „Блиц“ на въпрос има ли мафия в България, той заяви: „Няма. Има отделни групи, отделни престъпници, но това е атрибут на живота и действителността, в която живеем днес“.
Какво и как е дискутирано на сбирките на кръга „Монтерей“, има ли доза истина в това, че там са уволнявани и назначавани правителства, набелязвани са бъдещи държавни лидери и т. н., днес трудно може да се обобщи, без да се премине в сферата на слуховете. Традицията на тези срещи е положена през 1998 г., но в последните години не останаха много участници в тях. През 2013 г. ген. Гоцев споделя в интервю за „Галерия“: „Отбелязваме рождените и именните си дни. „Монтерей“ е жив организъм - някои си отиват, после се връщат. Други се връщат, но си отиват. Има хора, които идват и са много активни, стават приятели. Появиха се нови лица, които са известни, но да не споменаваме имена... От ГЕРБ официално не са идвали, освен ако има „скрити“ гербери, но знам, че в „Монтерей“ има скрити масони. Те не се афишират и не ангажират никого с вижданията си... В „Монтерей“ няма политически инженеринг. Не се ангажираме с имена. Не си спомням да сме казвали - ето, за този ще гласуваме. Никой не може да ангажира останалите... До ден-днешен журналистите не могат да разберат, че точно медиите измислиха този кръг "Монтерей", в който повечето сме колеги, бивши дипломати.“
Покойната журналистка Зоя Димитрова, която нарече ген. Любен Гоцев човека-сянка, може би е най-точна в определението си за човек, активно участвал, а може би и писал някои страници от историята на прехода. Погребението му днес не слага финалната точка. Уважаван и хулен, ген. Любен Гоцев склопи очи на 90. Повечето от лидерите на групировките, за чийто създател често бе спряган, си отидоха много преди него. Но легендите не умират.


Кой е той

Любен Гоцев е роден на 3 март 1930 година в София в бедно занаятчийско семейство, с баща сарач. Баща му става член на БКП след Деветосептемврийския преврат, а майка му е безпартийна. Става член на Работническия младежки съюз непосредствено след 9 септември 1944 г. като ученик в 7-а мъжка гимназия в София. През 1946 г. се прехвърля в Строителния техникум „Христо Ботев“, където завършва през 1948 г. След края на средното си образование постъпва на работа в „Дирекция на трамваите и осветлението“ като чертожник до средата на 1949 г. По това време е председател на ДСНМ в квартал „Модерно предградие“. През юли 1949 г. е изтеглен на работа в районния комитет на комсомола - Димитровски район в София. След това отива войник в Школата за запасни офицери. През 1952 г. е приет за член на БКП. През декември 1953 постъпва на работа в Димитровски районен комитет на БКП в София. През 1955 г. по предложение на Димитровския комитет на БКП е изпратен да следва в СССР, в Московския държавен институт за международни отношения. През 1959 г. е на практика в българското посолство в Лондон. След института, през 1961 г. подава молба да бъде назначен на работа в МВР и постъпва в разузнаването.
През ноември 1961 г. е изпратен на едногодишна разузнавателна школа на КГБ в СССР, която завършва с отличие. След завръщането си от школата в Съветския съюз работи като оперативен работник в Първо управление на ДС, отдел 03 „Западни страни“. Ресор са му международните организации, Западна Европа, САЩ и Канада, дипломат е в Постоянното представителство в ООН в Ню Йорк (1963 - 1968, 1971 - 1974). В периода 1974 - 1982 е заместник-началник на Първо главно управление (външното разузнаване) на ДС. Заема постовете заместник-министър на външните работи (1982 - 1989) и първи заместник-министър на вътрешните работи (1989 - 1990).
След промените през 1989 г. Гоцев ръководи предизборния щаб на БСП от март до юни 1990 година, когато е избран за депутат в 7-о велико народно събрание и за председател на парламентарната комисия по национална сигурност. През есента на 1990 г. за кратко е министър на външните работи във второто правителство на Андрей Луканов. От февруари до декември 1991 г. е посланик в Нидерландия. През 1992 година Любен Гоцев се оттегля от политическия живот, около 6 години се занимава с частен бизнес, след което започва да се представя за скромен пенсионер.

Подобни статии