Къде бъркаме в леглото

Психолози изясниха защо предците ни са разделяли нощта на две части и са прекарвали в кревата около 12 часа

В минали времена хората са умеели да почиват по-качествено и количествено.

Предците ни биха останали доста учудени, ако можеха да научат, че потомците им са придобили навика да спят по 8 часа. Там е работата, че преди 300-400 години човешкият сън е бил устроен другояче и се е разделял на два големи отрязъка. Това твърди професорът от историческия факултет на Вирджиния Роджър Екирх.

Хората, като по правило, лягали да спят около два часа след залез слънце и прекарвали в сън около 4 часа. След това се занимавали с различни неща: пушили, занимавали се с креватни упражнения, молили се, четели или просто си бъбрели с домочадието. А след това настъпвала фазата на втория сън, който продължавал четири часа.

Струва ви се невероятно? Да, ама не. Професор Екирх се позовава на повече от 500 документа в книгата си „Нощта в минало време” - с препратки към Омировата „Одисея”, дневници, съдебни протоколи и други източници. В молитвеник от XV век например може да се намерят специални молитви за нощния промеждутък между фазите на съня. А сборникът с медоцински препоръки, издаден във Франция през XVI век, съветва съпружеските двойки да изберат за зачатие не вечерта след уморителния работен ден, а „времето след първия сън, когато получавате по-голямо удоволствие”.

Ученият смята, че в далечните времена хората са прекарвали повече време в постелята. Това се обяснява с факта, че дейността на хората е била тясно свързана с продължителността на светлата част от денонощието. Нашият организъм се е бунтувал срещу това, да спи през цялата дълга зимна нощ, затова сънят се е разделял на две части. Даже богатите хора, които са можели да си позволят пламъка на свещта напролет, не са намирали смисъл да променят общоприетата практика.

Възможно е влияние върху това мислене да е оказвало и неписаното правило, че нощта тогава е принадлежала на криминалните субекти: престъпници, проститутки и пияници. По думите на Екирх, споменаванията на първата и втората част от съня започват да изчезват от посмените източници в края XVII век. Отчасти това се дължи на такива мощни религиозно-обществени движения, като Реформацията и Контрареформацията. Протестантите и католиците били принудени да използват за тайните си молитвени събирания нощните часове, когато порядъчните хора не излизали на улицата без причина. С времето гоненията престанали, но навикът хората да се заседяват по късна доба на свещи - останал.

Друг мощен фактор, променил навиците на сегментарния сън, станала проявата на уличното осветление. През 1667 г. по улиците на Париж започнали да се появяват първите восъчни свещи в стъклени лампи. След две години изкуственото осветление се появява и в Амстердам, но там използвали по-прогресивни технологии - маслени лампи. След това идва промишлената революция, работният ден стана по-дълъг и промеждутъкът между първия и втория сън става излишен лукс. С остатъците от тази практика се срещаме във „Война и мир” на Лев Толстой. Старият княз Болконски казва: „следобед е сребърният сън, а преди обед е златният”, коментира Ярослав Коробатов от „Комсомолская правда”.

Постепенно разделянето на съня отпада и към настоящия момент сме се адаптирали към пълноценния непрекъснат 8-часов сън. Но ако се събудите посреднощ без видима причина, не изпадайте в паника. Нищо страшно няма, просто навик от отминали времена.

Подобни статии