Къпането в роса прави чудеса на Еньовден

Къпането в роса прави чудеса на Еньовден. От векове се вярва, че който се отъркаля на поляна с билки на 24 юни, ще се излекува каквато и болест да има. Ритуалът обаче трябва да се направи преди изгрев слънце.

Повечето еньовденски ритуали се извършват малко преди Слънцето да се покаже. В миналото младежите палели огньове и ги прескачали, за да са силни и жизнени и излизали на поляни и високи места над селото, за да посрещат изгрева, който ще ги дари със здраве и жизненост. Вярва се, че преди да „тръгне към зима“,  слънцето се окъпва във водите и ги прави лековити. После се отърсва и росата, която пада и има особена магическа сила. Затова всеки трябва да се измие преди съмване в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве. Това измиване има смисъл на пречистване, защото се вярва в лечебната сила на речната вода, в която трептящото слънце се е „окъпало“. Къпането на Еньовден е всеобщо, то е едно от обредните къпания през годината, свързани с ритуала на кръщаването във водите на река Йордан.

Астрономия

На 24 юни Църквата почита Рождението на свети Йоан Кръстител (Летни свети Иван). Народният празник се нарича Еньовден. Това е най-популярният летен празник, който разделя годината на две, явява се като граничен период в годишния календарен цикъл. Затова неслучайно той се отбелязва много тържествено както в нашия народен календар, така и в целия свят (виж в карето по-долу). Народната астрономия правилно го е свързала с лятното слънцестоене (21 юни), след което денят започва да намалява. Затова се е смятал и за първи знак за предстоящата зима. „Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг“, гласи народна поговорка. 

Знахари

Главна роля в празнуването на този ден освен водата играят и лековитите билки. В тази връзка в народния календар Еньовден е и празник на билки, знахари и селските лечители – вещите жени и баячките. Той е известен с това, че в нощта срещу него се извършва най-масовото бране на билки, защото тогава те придобиват голяма лечебна сила, която изчезва с изгрева на слънцето. Сред народа е разпространено поверието, че има 77 и половина различни болести по човека и за 77 от тях има лек. За половината също има цяр и той е половин билка, която обаче само определени билкари могат да открият в нощта срещу празника. Тя се бере със затворени очи, наслука. Вярва се, че само в тази нощ „звездите слизат“ и даряват билките и тревите с могъща целебна и магическа сила. Затова рано сутрин – още преди изгрев слънце, моми и жени, врачки, баячки, млади и стари берат билки, като еньовче, маточина, иглика и други, които използват за лек и магии срещу уроки и за любов през цялата година.

От набраните билки, между които на първо място е еньовчето, жените правят еньовски китки и венци, вързани с червен конец. Те се използват през цялата година за лечение на болните. От останалите събрани билки и цветя се прави голям еньовски венец, през който през деня минават всички, за да бъдат здрави през цялата година.

Магии

Според народната вяра срещу Еньовден тъмните сили си дават среща, от потайна доба до изгрев слънце, когато е най-благоприятното време за извършване на различни магии и заклинания. В миналото се явявали т. нар. житомамници, бродници. Това били вещи жени, които крадели росата от чужди ниви, изцеждали я в своите или в нивата на този, който е поръчал краденето. Така те обирали плодородието на чуждите ниви и го прехвърляли, където желаят. 

 

Еньова буля

В Югоизточна и Североизточна България се практикува обичаят „Еньова буля“ или „Еня“, свързан отново с магическата сила на водата. В него се гадае по моминските китки за женитба, а на останалите хора - за здраве и плодородие. „Булята“ е малко момиченце - „изтърсак“ (последното родено), на не повече от 4-5 години. Четири моми отиват в къщата на детето и го обличат в невестинска премяна, на главата с невестинско червено було. С детето момите правят шествие из къщи и ниви. Накрая се завръщат в дома на Еньовата буля, където идва ред на ладуването – един интересен обичай - гадание за женитба, наричан напяване на китките и пръстените на момите. Още предишния ден всички девойки в предбрачна възраст наливат от вечерта в котел „мълчана вода“ (налята мълчешком, при пълна тишина, за да не се погуби от човешки глас магическата й сила), в който хвърлят своите китки. На всяка китка има пръстенчета, които са наречени на ергените. Котелът пренощува на открито под трендафил, а на другия ден малката прорицателка, Еньовата буля, с лице, обърнато на юг, вади китките със завързани очи и ги нарича, а момите напяват за женитба и имотност.

Търсят имане в нощта срещу празника

Народните легенди разказват че в утрото на 24 юни слънцето „трепти“ и който успее да види това явление, цяла година ще се радва на крепко здраве. По изгрев всеки трябва да се обърне с лице към слънцето и да погледне през рамо своята сянка – ако тя е цяла ще е здрав, ако е половина – ще боледува. Вярва се, че на сутринта на празника, щом изгрее слънцето, която мома първа го види - ще има пари и от здраве няма да се отърве. Грижата за съхраняване на реколтата и страхът от природните сили са породили още един ритуал – забраната да се жъне на Еньовден. Съществува и поверие, че в нощта срещу Еньовден там, където има заровено имане, от земята излиза син пламък, който свети силно. Който го види, трябва да метне дрехата си отгоре или да провре нещо под пламъка. Счита се, че тогава парите излизат и е безопасно да се вземат. През нощта срещу празника не бива да се пие вода, нито да се налива, а в самия ден не се пере, за да не се поболее член на семейството.

Празнуват лятото от Дания до Китай

Посрещането на лятото и почитането на сезонното слънцестоене си има собствено наименование и уникални традиции при всеки отделен народ. В келтската традиция празникът се нарича Свети Джон. В нощта преди него и през целия ден хората палят огньове, които и млади, и стари прескачат, за да се пречистят и физически, и духовно.

При скандинавските народи денят бележи периода на белите нощи, а в най-кратката от тях празненствата не престават дори и за миг. През цялата нощ горят огньове, а по крайбрежието на морето хората пускат по вода малки лодки с фенери в тях.

В Дания хората пък правят плашила от слама и ги изгарят в чест на лятното слънце.

Във Финландия денят е наречен Юханнус и се отбелязва и с големи общи, и с дискретни семейни тържества.

В Русия, Украйна и Белорусия денят е наречен Ивановден или Иван Купала. Това е празник на огъня и водата, който в древността се е смятал за ден на древния славянски бог на плодородието и Земята - Купала, а с настъпването на християнството е свързан и с Рождението на свети Йоан Кръстител.

В Германия и Австрия също по високи места се палят огньове, дори и по планинските върхове – за да се виждат отдалеч. И по тези места билките са обект на преклонение, като на особена почит е жълтият кантарион, от който момите си правят венци. А откъснат в магическата нощ, предшестваща лятното слънцестоене, има силата да сбъдва желания.

В Китай вярват, че този ден носи кулминацията на Ян - енергията на мъжкото начало. Там палят големи огньове и отправят молитви към предците за закрила, за плодородие и благополучие. Празникът бележи началото на трансформацията – Ян започва да намалява, а Ин – енергията на женското начало, тръгва да нараства.

Подобни статии

  • Коледните пости продължават до 24 декември

    Коледните пости продължават до 24 декември

    Всяка година от 15 ноември започват коледните пости, които продължават до 24 декември ( Бъдни вечер).Нека припомним какво представлява постът и какво трябва да прави през тези дни истинският вярващ християнин. Той трябва да подражава на Христос, за се доближи до Него и да посрещне радостната вест за раждането Му в плът.

    222
  • Без венчавки в първата седмица на Коледния пост

    Без венчавки в първата седмица на Коледния пост

    Рибата е разрешена, болните от Ковид са освободени от говеене

    Рождественският пост, който стартира на 15 ноември, не забранява църковните бракове, както мнозина погрешно си мислят. Изключение прави само първата седмица до Въведение Богородично (21 ноември), когато постът е по-строг и веселби не се препоръчват. Това коментира отец Василий Сарян, предстоятел на столичния храм „Преображение Господне”. По думите му църковно вето за браковете има само в периода от Игнажден (20 декември) до Богоявление (6 януари). „Въпреки че и тогава има една бележка, че се допуска венчавки по изключение“, вметва отецът.

    123
  • Интересни факти за Хелоуин

    Интересни факти за Хелоуин

    Празникът Хелоуин се отбелязва всяка година на 31 октомври - в навечерието на католическия Ден на Вси светии на 1 ноември. Първоначално той е бил разпространен в англоезичните страни, но впоследствие става популярен в голяма част от Европа, в това число и България, Латинска Америка, Австралия, Нова Зеландия и някои азиатски държави.

    139