Лаборатория за олигарси

Слабичката икономическа подготовка на Командира не му попречи да тикне в ръцете на своите момчета цветущи предприятия и цели икономически сектори

Иван Костов

В далечната вече 1999 г. Иван Костов е на върха на премиерската си слава, а българската олигархия прави първите си стъпки под мощната му бащинска грижа. Момчетата с анцузи, кожени якета и огромни златни ланци си отиват, за да освободят място на други момчета, идващи общо взето от старата комунистическа номенклатура, но с актуална, „демократска“ премяна..

В далечната вече 1999 г. Иван Костов е на върха на премиерската си слава, а българската олигархия прави първите си стъпки под мощната му бащинска грижа. Момчетата с анцузи, кожени якета и огромни златни ланци си отиват, за да освободят място на други момчета, идващи общо взето от старата комунистическа номенклатура, но с актуална, „демократска“ премяна.

В същата 1999 г. прочутият учен проф. Трайко Петков се осмели да напише за негово Костово величество, че има „слабичка икономическа подготовка“ и „изключително елементарна подготовка в областта на математиката“.

Базисните научни познания на Костов обаче не му попречиха да стане отец и първосвещеник на българската олигархия. В този смисъл лабораторията му за изследване на риска не е нищо друго, освен своего рода „мозъчен тръст“ на олигарсите у нас. Каже ли, напише ли нещо Командира, то все е в защита на неговите отрочета. Дори ако те превърнат една банка в пирамида, за да я окрадат и да избягат през глава зад граница.

За това е писано много. Все пак бандитската приватизация от управлението на Иван Костов не бе чак толкова отдавна. Все още твърде много хора помнят как цветущи предприятия и цели икономически сектори бяха бутнати в ръцете на любимите сервитьори и шофьори на номенклатурата. И резултатите не закъсняха. Десетина-петнайсет олигарси забогатяха като крале за една нощ, а заводи и фабрики фалираха и бяха изнесени за скрап. Работниците останаха на улицата, децата им се превърнаха в емигранти, а националната икономика бе съсипана.

Именно по Костово време Цветан Василев оглави КТБ – през 2000 г., а тя започна своя път от малка търговска банка до крупна финансова пирамида. Неслучайно години по-късно вече пенсионираният Драгалевски гуру държеше парите си на преференциална лихва в трезора, а дъщеря му Мина получаваше баснословна сума месечно за „консултантски услуги“ - 25 000 лева. Не се заблуждавайте, парите са отивали в авоарите на фамилия Костови като малък жест на благодарност за помощта при изграждането на пирамидата КТБ.

Именно при Иван Костов един млад провинциален журналист със скромен журналистически талант като Иво Прокопиев, се превърна в крупен издател, бизнесмен, приватизатор, олигарх. И за това е писано предостатъчно, документите и архивите помнят всичко, пазят всяка схема. Тъкмо от костовата приватизация синът на разградската комунистическа номенклатура Иво Прокопиев започна да строи своята империя. А тя не се изчерпва само с икономическите му мераци. Същият Прокопиев е кадрувал и е редил министри в поне няколко български правителства. Задкулисните му напъни в политиката продължават и до днес.

Фармацефтичният олигарх Огнян Донев също бе отгледан в лабораторията на Иван Костов. И той е номенклатурно чедо - баща му Иван Донев е дългогодишен външнотърговски служител, работил в страната и чужбина. Може би и Донев-син щеше да си живурка щастливо като висш търговски чиновник, ако не бе името Костово. През 1998 г. Огнян Донев участва в приватизацията на „Унифарм“ и става председател на Надзорния съвет на дружеството. Участва в приватизацията на „Софарма“, чийто изпълнителен директор е от октомври 2000 г. В този период той приватизира и „Софийски аптеки“, с което слага монопол едновременно върху производството и разпространението на лекарства. На това му се вика да удариш кьоравото, а за българите остават едни от най-скъпите лекарства в Европа.

Газовият олигарх Сашо Дончев също е в колаборация с Иван Костов. Двамата никога не са преставали съвместната си орташка дейност. Само през 2016 и 2017 г. например Костови придобиха над 500 декара земеделска земя в Добруджа, от фирми, близки до Прокопиев и Донев. В същия район – до селата Чернооково и Кардам, община Генерал Тошево, Сашо Дончев имаше мераци да дупчи земята за шистов газ. Същите мераци имаше и Костов, но двамата допуснаха типична за олигарсите грешка – подцениха хората. Жителите на общината, които са непросто икономически, но и душевно свързани със земята, категорично се обявиха против районът да се превърне в газово-нефтена площадка. Това спря газовите мераци на Костов – засега. Но лабораторията му продължава да работи, да полива грижливо своите олигархични цветя и да крои нови планове.

Подобни статии