Лазарките били жрици на Лада

Върбовите клонки за Цветница заместват палмите в Ерусалим, пролетта идва от славянска дума за Слънце

Лазаровден и Цветница (24 и 25 април) са едни от най-богатите и пълни със символика празници, които ознаменуват началото на пролетта. В тях се преплитат по изключително любопитен начин древни магически вярвания с по-нови религиозни обреди.

Лазаровден е първият от трите големи празника, свързани с чудото на Възкресението и Великден. Отбелязва се на подвижна дата, но винаги в съботата преди Страстната седмица. Според Библията на този ден Божият син Исус възкръсява своя приятел Лазар от света на мъртвите.
В народните вярвания християнското чудо кореспондира с възраждането на природата за нов живот.

Славяни

Най-характерен е обичаят Лазаруване, който се счита със славянски произход. С него се приветства нарастващото слънце, известно сред някои славянски народи като Ярило. Езиковеди извеждат именно от тази дума и самото название на сезона пролет. В лазаруването участват млади жени. Някои теории ги свързват с древни жрици на богинята Лада, посветени в природната магия за контрол над стихиите. Не случайно на някои места у нас с венчета от цветя и върба се гонели градушки.
Повечето ритуали обаче имат по-скоро любовно-женитбен, посветителски характер, през който трябва да преминат всички девойки, за да могат да минат под венчило. Участват моми около 16-годишна възраст, наречени лазарки, лазарици.

Песни

Те обикалят полето и къщите, играят и пеят песни за любов, за плодородие, здраве и семейно благополучие. Броят на лазарките не може да бъде по-малък от 14.
„Те започват да учат своите песни още на 9 март, толкова важно било за всяка замомяла се мома да мине през лазаруването. За да бъде всичко изрядно, една възрастна жена помагала на момичетата да разучат песните, които ще се пеят на празника“, обяснява Ели Маринова, експерт по етнорелигиозни обичаи.
Характерно е още обредното облекло на лазарките – невестинско, взето назаем от булки. В ръцете си носят цветя – теменужки, здравец, иглика, кукуряк, клонки от плодни дръвчета, преди всичко джанки.
Още докато лазарките играели, стопанката ги поръсвала с жито, а те се завъртали и пеели: „Завърти се, Лазаре, че да се въдят пчелите, да се агнят агънца, да се телят теленца“. Някъде домакините хвърлят сито и както падне се гадае бъдещето.

Ерусалим

На другия ден (неделя) се чества Цветница (25 април). На ниво религия той се свързва с библейския момент, в който Исус влиза в Ерусалим, а хората възторжено размахвали палмови клонки и хвърляли цветя пред нозете му. У нас палмовите листа са заменени с върбови клонки, които се освещават в църква и се слагат пред вратите на дома за защита. С тях се лекували и болести като дископатия и мигрена.
Момите пък, които миналия ден обикаляли къщите, си избирали кумица и отивали на реката, където пускали по водата върбовите венци.

Буенец

Идния уикенд се изпълнява още един прелюбопитен ритуал Буенец. Буенецът е мома с разпуснати коси, облечена в мъжка риза с кръстосани на гърдите няколко чифта пафти, закрити от нанизи стари монети. Тя държи в дясната си ръка дървена сабя, брадва или върбова пръчка, а в лявата – кърпа. Буенецът танцува с булка, която се играе от момиче на 8-10 години, облечено в булчинска премяна. Край тях са девойките, които пеят за любов и венчило, и за змейове, които отвличат моми.
Привечер на Връбница на селския площад се играело за последен път несключеното лазарско хоро, разказва още Ели Маринова. По думите й тези обичаи в последно време възкръсват на много места у нас, а чужденци идват да ги наблюдават, защото наистина са уникални в световен мащаб.

Подобни статии