Легендарен войвода основава духови оркестри в Македония

Заедно с Васил Чекаларов основават комитети из целия Гевгелийски район, Гоце Делчев го привлича за делото на революцията

Аргир Манасиев

Аргир Манасиев е роден в село Сехово, Гевгелийско на 15 февруари 1872 година. Баща му Нако Димитров Манасиев е от същото село, а майка му, Стана Танева е от село Шльопинци, също Гевгелийско.

Вуйчо му Христо Кондуров, заможен занаятчия, осигурява Аргир и трима негови братовчеди да постъпят във френския католически колеж в Солун “Зейтинлика”, където завършва средното си образование. Една година работи като учител по пеене в колежа, тук създава училищна духова музика. Изповядва идеята, че униатите католици и екзархистите са братя и не бива да се ненавиждат. През 1892 година Аргир Манасиев и 25 ученици от горните класове напускат демонстративно колежа, защото училищните власти не разрешават на духовата музика да посрещне дошлия от Рим български католически епископ Лазар Младенов с български песни и българския химн “Шуми Марица”. Заминава за Франция, където започва да учи медицина, но на втората година се връща в Солун, защото заболява.

В Солун Аргир Манасиев постъпва в градската духова музика. През 1894 година се запознава с Гоце Делчев, който го привлича за делото в редиците на революционната организация. Две години учителства в близките до Солун села Негован и Ново село, където плете мрежа от съзаклятници. После е учител в Гевгелия. Заедно с Васил Чекаларов основават революционни комитети из целия Гевгелийски район. След Баялската афера Аргир минава окончателно в нелегалност.

Начетеността му и дипломатичният характер му позволяват да потуши конфликта между революционерите от Вътрешната организация и Върховистите. През Илинденското въстание Аргир Манасиев, Сава Михайлов и Постол войвода — Ениджевардарското слънце действат със сборната си чета в два съседни района, като водят легендарни сражения с турски подразделения и взривяват жп мостове по линията Солун – Скопие. През Балканските войни и Първата световна Аргир Манасиев е войвода на чета в Македоно-одринското опълчение.

Когато през месец юли 1908 младотурците обявяват Хуриета, Аргир Манасиев се легализира и се връща в Гевгелия, като отново е назначен за учител. Тук той също създава градска духова музика предимно от ученици. Авторитетът му на легендарен гевгелийски войвода му помага да събере парични дарения, с които се построяват две училищни сгради в града, както за музиката се закупуват най-новите духови инструменти. През 1913 сърбите завземат Гевгелия и оплячкосват инструментите. След подписването на Ньойския договор през 1919 година войводата Аргир Манасиев се установява в Горна Джумая и е назначен за секратар на Окръжната училищна инспекция. До смъртта си на 7 септември 1932 година е околийски войвода на ВМРО в Горна Джумая. Вродената му скромност не му позволява да злоупотребява с власт и умира в бедност.

Спомени на внука Аргир Манасиев, художник:

ЗА БЕЛОГВАРДЕЙЦИТЕ

“Дядо ми Аргир, както хиляди други бежанци от Македония, тръгва със семейството си към майка България след фаталния за България Ньойски договор от 1919 година. Той се установява в Горна Джумая, днешен Благоевград и започва работа като училищен инспектор по музика. Някъде по това време започват да прииждат белогвардейци от Русия. Това, за което малко се знае, но аз лично съм го чул от татко ми Кирил, е, че добре организиран и въоръжен отряд от белогвардейци бил изпратен от правителството на Стамболийски към Горна Джумая, за да ликвидират ВМРО. Дядо ми Аргир, вече местен лидер на организациятя научава това и бързо сформира чета, която пресреща руснаците белогвардейци при Кочериново с думите: “Добре сте дошли при нас, заповядайте, ще ви помагаме кой с каквото може, за да се устроите. Но отсега ви казваме да не закачате нас и хората от региона”. Между руснаците имало интелигенция, музиканти и художници, те бързо се сприятелили с дядо ми. Дори един от тях нарисувал много сполучлив портрет на дядо Аргир, професионален, живопис, масло, който като дете си го спомням закачен на стената при баба ми. После картината някъде изчезна.

Той винаги е имал добро отношение към Русия, продължава спомените си починалия наскоро внук, защото преди Илинденското въстание в Солун, когато е в нелегалност, гърците го предават на турските власти. Те го залавят, но за него се застъпва и го спасява руският консул в Солун. Дядо ми е владеел седем езика, две години е учил медицина във Франция, но се разболява и се връща, като се отдава на революционна дейност. Говорил е свободно френски, английски, руски, гръцки, турски и албански. От организацията е бил пращан с дипломатически задачи чак в Петербург и Одеса.

Подобни статии