Лекуваме слепота и безплодие в Индипасха

В Странджа вярват, че това е оброчището между небето и земята

В най-непристъпните дебри на Странджа е скътано магическо място, което не се вписва в нито една религия. То събира в едно и християни, и мюсюлмани, и атеисти. Седмица след Великден светилището се изпълва с народ. От незапомнени времена хиляди идват тук за изцеление и здраве.

Местните го наричат със странното и тайнствено име Индипасха. Казват, че в него има нещо свръхестествено и почти нереално. Докоснеш ли се до него, усещаш тайнството с всичките си сетива, но не можеш да го обясниш, нито да го предадеш с думи.

Легендата

Древното оброчище сякаш се е материализирало в нашия свят от някаква друга паралелна реалност. То виси заключено в нищото, някъде между небето и земята, твърдят старите хора и предават легендата от поколение на поколение. Озовеш ли се на това място, космите по главата ти настръхват и те обзема неестествено чувство на страхопочитание. Сякаш пред теб се разкрива цялата Вселена. Мнозина са опитвали, но никой не е успял да разгадае магията на Индипасха. Всичко тук е покрито с мистерия. Загадка е дори от кога съществува Индипасха. Предполага се, че светилището е било почитано още от древните траки, населявали преди хилядолетия тези земи. Индипасха се намира в труднодостъпната местност Айзмен дол, на няколко километра от обезлюденото странджанско село Сливарово. До него се стига по стария черен път, свързвал някога Малко Търново и Царево.

Пътечката

Пътечката до светилището е стръмна и трудна, а през насечения терен се стига само пеша. Върви се близо половин час през гората, а след това стръмна козя пътечка води по нанадолнището до дълбок дол, където е скрита Индипасха. Мястото прилича на древен олтар на боговете, но тук не се почитат нито богове, нито светци. Хората се прекланят пред извора, скалите и вековните дървета, които го обграждат, и свеждат глава пред тайнствената невидима сила, пропила Индипасха.
Светилището е скрито в малка долина, в чийто център се извисява висока стръмна скала, на места обрасла с мъхове, от която висят живи лиани. В подножието на камъка блика чудотворен извор с бистра планинска вода, която потича в малко поточе. Преданието разказва за нейната лековита сила: „Който пие от тази вода или се измие с нея, начаса оздравява. Слепи проглеждат, бездетни зачеват”, разказват старите хора в Странджа, които са закърмени с легендата за Индипасха. Има и друго поверие, според което трябва да оставиш там част от дрехата си, за да оставиш и с нея болестта. Но не се оставя всяка дреха, а само тази, която е покривала болежката.

Дрехи

Затова клоните на дърветата са отрупани с всевъзможни одежди – чорапи, ръкавици, шалове, бельо, колани и всякакви други лични вещи. Те трябва да висят във въздуха – там в нищото, между небето и земята, за да остане заключена болестта като в капан. Хиляди са хората, които идват тук всяка година, за да се поклонят и да търсят изцеление. И всеки, след като пие от лековития извор, оставя по нещо от себе си с вярата, че оставя болестта си. Местни хора разказват, че въздействието на магическото място било толкова силно, че на връщане по стръмния склон и най-старите подтичвали, забравили долу бастуните си. Някои вземат със себе си малко камъче от поточето, което носят като талисман за здраве.
Точно седмица след Великден непристъпната местност се изпълва с народ. Поклонници от близо и далеч се събират точно на Томина Неделя след Възкресение да се помолят и да запалят свещ пред природния олтар. Казват, че тогава водата е най-лековита и силата на Индипасха най-голяма.

Грях

„Поповете казват да не ходим. Грях било. Езическо било това нещо, не християнско. Така казват. Но никой не ги слуша. Вярата е една и Бог е един – само го наричат с различни имена”, простичко обясняват сливаровци и на ухо подшушват за големците, които идвали всяка година тук. В селото още помнят как преди повече от 20 години в Индипасха пристигнала и тогавашният посланик на САЩ Ейвис Боулън. Изисканата дама захвърлила токчетата и катерила стръмните склонове само и само да се добере за древното светилище. Дали проблем със здравето или пък чисто любопитство довело в странджанските дебри посланик Боулън, местните така и не разбрали. Но и не искат да знаят. Защото онова, което се случва между дошлия в Индипасха и онази сила, си остава заключено завинаги там. Човекът, който я водил обаче после разказал, че посланик Боулън пила вода от извора, запалила свещ и дълго мълчала, замаяна от чудото на светилището.
Макар и с чисто езически корен, древното светилище днес представлява смесица от различни религии. В подножието на скалата, поклонници са направили импровизиран параклис с икони, кандило и недогорели свещи. „Тук идват всякакви хора – и православни, и католици, и мюсюлмани. Всеки се моли на своя си бог и не пречи на никого, защото тя – силата, е една за всички”, казват с мъдрост старците в Сливарово.

Мощ

Тук няма човек, който да не знае легендата за Индипасха, предавана от поколение на поколение. Тя разказва как хората преди много векове са открили необичайната сила на Идипасха и лечебната мощ на извора, а след това изгубили знанието си. Преоткрили го отново с помощта на сляп бивол. Случило се преди много векове. Животното служило на стопаните си дълги години, но остаряло и ослепяло. Те не искали да умъртвят остарялото животно, затова го пуснали на свобода в гората. След няколко дни биволът се завърнал прогледнал. Тогава стопанинът му го пуснал пак на свобода, но тръгнал подире му, за да разбули мистерията. Биволът го отвел до скали, в чиято основа се процеждала вода. От тогава всички в Странджа вярват, че от Индипасха блика жива вода, която има силата да лекува.


Храмът на света Марина

Тайнственото оброчище край Сливарово не е единственото магическо място. Наблизо има и друго подобно, което хората тачат като Храма на света Марина, макар че храм всъщност няма. Святото място се намира в пещера. От свода й се стичат капки вода, които местните пълнят за здраве. В пещерата, върху каменна скала местните са изградили малък параклис, пред който се молят на светицата. Света Марина е на особена почит в Странджа. Тя идва в сънищата на вярващите, пророкува и дава съвети как да спасят себе си и другите от болести и нещастия. Друг път им заръчва какво да направят и те я слушат. Една от заръките на света Марина била да й направят параклис в пещерата. И те го сторили на часа. Никой не питал как и защо. И ако всичко това ви звучи налудничаво, то е защото вероятно никога не сте били в Странджа. Там всичко е пропито с някаква тайнствена мистичност и дори реалността е изтъкана от легенди.

 

Подобни статии