Лева – завръщането на класическия №9

На 17 губи баща си и е отхвърлен от Легия

Роберт Левандовски спечели всичко на клубно и индивидуално ниво през годината

През 2020 година футболният свят беше в краката на Роберт Левандовски. Нападателят на Байерн обаче няма да бъде коронясан с най-високото индивидуално отличие - „Златната топка“, тъй като имаше лошия късмет върхът в кариерата му да съвпадне с появата и разпространението на коронавируса.

Заради пандемията и дългия локдаун през пролетта „Франс Футбол“ реши да не връчва наградата.

Цифрите зад неговия успех наистина за забележителни. Той изпрати миналия сезон с 55 гола в 47 мача, а този вече има 20 в 16 срещи. Освен това завърши като №1 при стрелците в три турнира: Бундеслигата, Купата на Германия и Шампионската лига. Именно той беше сърцето на отбора, спечелил требъл, а освен това и Суперкупата на Европа и Суперкупата на Германия.

Верен войник

С играта и головете си полякът напомни за класическия №9, който в последните години на еволюция във футбола излезе от радарите – както на терена, така и в годишните награди.

„Има все по-малко и по-малко типични централни нападатели“, твърди носителят на „Затната топка“ за 1991 г. Жан-Пиер Папен.

В лицето на Лева обаче застрашеният №9 има своя верен войник, който да го преведе през битката за оцеляване. Последният на поста, спечелил „Златната топка“, е украинецът Андрий Шевченко през 2004-а. „Това е мода. В днешно време малко отбори залагат на един голмайстор. Предпочитат двама-трима да вкарват. Няма го онзи централен нападател, който правеше само това. Футболът вече не иска да зависи от един човек“, обясни още Папен пред „Евроспорт“.

Французинът е сред големите почитатели на Роберт, който изкачи деветката до нови висоти. „Във философията на Байерн няма играч, който да чака да му бъде дадена топката. Левандовски се вписва напълно в нея. Той е част от система, в която трябва да защитава и да атакува“.

Златна рибка

Сега никой не се съмнява в качествата му, но не винаги е било така. На 17 той получава тежък удар. Умира баща му – шампионът по джудо Кжиштов Левандовски. По това време Роберт тъкмо се е преместил от малкия четвъртодивизионен Делта (Варшава) в гранда Легия. Постепенно той става титуляр във втория отбор, но е повален от контузия в коляното. Травмата го вади от игра за четири седмици – време, достатъчно за хората в клуба да решат, че има по-добри нападатели и той не им е необходим. Новината е удар по психиката на тийнейджъра. Не помага дори вкусната вечеря на мама Ивона, която е бивша волейболистка. Помага обаче обаждането от Знич Прушков, който играе в местната трета дивизия. Политиката на клуба е да взима играчи за малко пари и да ги прави звезди. Именно Лева се оказва златна рибка, тъй като за него на Легия са броени едва 1000 евро.

Пръв за премии

Остава в отбора два сезона – от 2006 до 2008-а, но в началото е далеч от това да бъде звездата на тима. Печели едва 250 евро на месец, но е щастлив, тъй като е намерил своя дом. Бързо се превръща в любимец на човека клуб Силвиуш Муха-Орлински. „Беше му като син. Винаги пръв при премиите. Аз не бях много съгласен с това, тъй като в отбора имаше по-стари и с много повече опит. Йерархията беше нарушена и бях длъжен да реагирам“, спомня си тогавашният треньор на Знич Яцек Грембоцки.

„Няма да излъжа, като кажа, че ме е впечатлил от пръв поглед. Все пак бяхме във втора дивизия, ако бях казал, че имаме играч за нивото на Байерн, щяха да ме обявят за луд. Но ще ви кажа какво ми хареса в него. Аз съм треньор, който изисква много от своите играчи. На разборите пред всички повтарях какво точно искам от него, какво трябва да подобрява в играта си, върху какво да се фокусира. Приемаше всичко безропотно, спокойствието и старанието му ме караха да се чувствам уверен, че от него ще стане добър нападател и ще играе за националния отбор на Полша. Оказах се прав, а в Легия сгрешиха“.

Грембоцки си спомня и кога точно е разбрал, че Лева ще пробие в големия футбол. „Беше 30 януари 2008 г. Играехме контрола срещу Лодз на наш терен. Роберт влезе резерва, прати на земята един от най-здравите защитници и вкара“.

Промяна

В първия си сезон в Знич нападателят вкарва 15 гола и помага за промоцията във втора дивизия. Във втория бележи прогрес и забива 21, а малкият тим е на крачка от елита, но пропуска да запише най-големия успех в историята си, след като печели едва точка от последните си три мача.

На всички в Полша вече е ясно, че Прушков е тесен за нападателя.

Точно тогава – през 2008 г., съдбата го среща за втори път с Легия, но отново е отхвърлен. Грандът търси нападател, но избира Микел Аруабарена от Тенерифе пред Роберт. И докато Арубарена не се разписва нито един път, Левандовски става звезда в големия враг Лех, който плаща 380 000 евро за него.

„Спомням си първата му тренировка. Не се уплаши от най-здравия защитник, а тогава не беше атлетичният играч, който сега виждаме в Байерн. Беше слабичък и много хора си мислеха, че няма да издържи на натоварванията в Екстракласа“, разказва капитанът на Лех от онези дни Бартош Басацки.

В началото треньорът Франтишек Жмуда го използва като ляв или десен халф, но идва Якоб Зиелински, който го поставя на върха на атаката и Левандовски почва да вкарва гол след гол и не спира до днес. Прави го и в Борусия (Дортмунд), а от лятото на 2014-а и в Байерн.

Голямата любов

Левандовски среща голямата си любов Ана, докато играе в родината си. Той и бронзовата медалистка от световното по карате през 2009-а са заедно повече от 12 години, а преди 7 вдигнаха сватба. Семейството се радва на две дъщери – тригодишната Клара и Лаура, която на 6 януари ще навърши осем месеца. Ана е верен фен на здравословния начин на живот и дори издаде книга по темата, преподава и уроци, в които съветва жените как да се справят с излишните килограми.

Подобни статии