Локдаун

България е сред шампионите по смъртност в света и по-строгите мерки са наложителни и дори леко закъснели

В болниците стана страшно. Доказано болни пациенти с коронавирус не могат да ги приемат с дни, макар и да са в тежко състояние. Тук дори не говорим за горките хора, които умряха като кучета на студеното стълбище на „елитна“ болница заради нечия престъпна немарливост. Говорим за това,че здравната система буквално прегря от втората смъртоносна вълна на пандемията у нас. Няма легла за болни с COVID-19. И да има легла, няма лекари.

5000-6000 новозаразени и 150-180 жертви на денонощие за малката и демографски изтерзана България са плашещо големи числа. Към 25 ноември тази година сухата статистика сочи, че с 27,3 починали от COVID-19 на 1 милион население България е световен шампион по смъртност. Пролетта се молехме италианският кошмар да не дойде и у нас. Кошмарът дойде, но вече е български.

Извън сухата статистика коронавирусът вече се превърна в лична драма за стотици хиляди българи. Някои загубиха роднини, приятели. Други се страхуват за най-близките си хора, които карат тежко болестта. Трети сами се борят с гадния вирус. Не било майтап. Не бил „някакъв си грип“ - сериозна е работата.

Затова и най-логичният въпрос е: „Какво да се прави?“.

Зададе си го още през 1862 г. руският писател, философ и общественик Николай Чернишевски в едноименното си произведение (макар и по друг повод, но пак свързан с обществените интереси). Отговорите, които Чернишевски даде тогава, явно не се харесаха на много хора, та му лепнаха най-руското наказание в света – заточиха го в Сибир.

Ние, българите, не сме руснаци, но също понякога заточваме истината в Сибир. Например истината, че коронавирусът донесе опасна пандемия, която уби много хора, ще убие още много и буквално промени света. Цяло лято си говорихме за туризъм и хотели и проспахме втората вълна. Хванахме се за маските чак когато всеки от нас загуби близък, роднина, приятел, комшия или поне познат.

А отговорът на въпроса на Чернишевски „Какво да се прави?“ към днешна дата се състои в една-единствена дума – локдаун. Няма не искам, няма не ща, локдаун е спасението или за тези, които не обичат тази чуждица като мен  - блокада, затваряне, карантина. Или хайде да го кажем съвсем на български – спазвай мерките и си налягай парцалите. По-строгите мерки дори закъсняха.

Разбира се, тази истина не се харесва на много хора. Ама как така баш преди празниците ще затворите моловете? Ами ресторантите? Идва 8 декември, къде ще се напият студентите? Извинете, но това са несериозни доводи. И на мен ми се счупи телевизорът, а в петък магазините за техника затварят. Но няма да седна да плача.

По-добре е да затегнем контрола за три седмици, защото животът ще си продължи и след това. Затова да си пазим живота. И това не е политическо изказване, защото частичен или пълен локдаун наложиха в много страни по света, включително в някои от най-големите демокрации. Това е гласът на разума - нищо, че понякога го заточват чак в Сибир.

Още по темата: COVID-19

Подобни статии