Лондонското евангелие написано в "Св. Троица"

Манастирът основан в 6578 г. от Сътворението на света

Снимка: Опознай.бг

„Света Троица“ край старопрестолния град Велико Търново е най-старият от патриаршеските манастири на Средновековна България. Днес той е изгубил статута си на ставропигиален, но си остава едно от най-ярките свидетелства за развитието на българската духовност през XIV век. Светата обител е основана според някои изследователи през 1070 г.

Основание за това им дава надписът, намерен при строежа на новата църква, който гласи: “Тази църква “Света Тройца” е създадена в 6578 г. (от Сътворението на света, 1070 г. - б.р.) януари 27 ден от епитропъ Георги Приложникъ и синъ му Калинъ”. Според друга версия храмовият комплекс е основан през ХІV в. след Първия търновски църковен събор през 1350 г. Според трета версия това става по-късно, през 1368 г., когато св. Теодосий Търновски напуска Килифарската обител и се оттегля в една пещера. Скоро около него се събират много отшелници и създават голяма монашеска общност, която построява манастира. Тук пристига и бъдещият патриарх Евтимий, който след смъртта на свети Теодосий е избран за игумен на манастира. Изграждането му става с активната намеса на цар Иван Шишман, откъдето идва и името “Патриаршески” или “Шишманов” манастир. Така обителта се превръща във втори център на Търновската книжовна школа след Килифарския манастир. Тук е сътворено „Четвероевангелието на цар Иван Александър“, известно още като Лондонското евангелие, което понастоящем се съхранява в Британската библиотека. Преписано е през 1355-1356 г. от монах Симон за българския цар Иван Александър. В края на книгата преписвачът дава указания за мястото, къде е съставен този документ – в манастира “Св. Троица” край Търново. Предание говори, че в скалите над манастира е скрита прочутата средновековна Търновска библиотека. Тази легенда и днес кара иманярите да копаят в околните пещери.

 

Колю Фичето

 

През 1803 г., по време на кърджалийските метежи по тези земи, духовната обител е разграбена и изоставена. Възобновена е през 1847 г. със средства, дарения и труд на местното население. Новата църква е дело на майстор Колю Фичето, иконите на иконостаса и стенописите са на Захари Христович – Зограф от Самоков. През 1913 г. голямо земетресение срутва църквата. Спасени са част от църковната утвар, иконостасът от ХІХ в. и някои от старите икони – на Архангел Михаил от 1663 г. и храмовата “Света Троица” от 1708 г. В сегашния си вид манастирът е възобновен през 1927 г. Църквата е наново изградена върху основите на стария храм от 1847 г. по запазени чертежи на Колю Фичето и стара снимка.

Влашки войводи са ктитори на обителта

След падането на България под османско иго манастирът също запада, но от ХV до ХІХ в. попада под покровителството на влашки и молдовски войводи, за което са запазени дарствени грамоти. При възобновяването на храма през 1847 г. монаси намират в един от зидовете тенекиена кутия. В нея са запазени четири грамоти от влашките войводи Иван и Стефан Кантакузин (1715 г.), произхождащи от арбанашките боляри Кантакузини – Иван Александър Гика (1748 г.), Иван Ипсиланти (1776 г.) и Иван Константин (1803 г.). В хрисувула на Кантакузин се споменава за грамоти, дадени в по-ранно време от князете Ширбей, Радул, Матей Бесараб и Константин Бранкович от Арбанаси. В тази грамота изрично се казва, че манастирът е основан от цар Иван Шишман.

Подобни статии