Лош ремонт или ядрени глави потопили „Хера“

Трагедията остава неразбулена вече 17-а година

На 13 февруари 2004 година корабът „Хера“ потъна край Босфора. Загинаха 17 български и 2 украински моряци. И до днес няма осъдени за трагедията. Според разследващите причина за нея са некачествени ремонтни работи, които са влошили якостта на конструкцията и плавателният съд не е издържал на бурята, в която попада.

Във фаталния петък, 13-ти, моторният кораб, натоварен с въглища, плава под знамето на Камбоджа от Керч, Украйна, за Гебзе, Турция. Спрян е на 7 - 8 км преди Босфора от турската служба „Управление на трафика“, за да изчака в открито море, тъй като заради лошото време проливът е затворен. Все още е необяснимо защо турската служба държи „Хера“ в открито море, докато пропуска други 11 кораба от сутринта до обед. Скоростта на вятъра е 90 км/час, а вълнението на морето – 6 бала. При тези условия “Хера” издържа няколко часа, но накрая се преобръща и потъва за минути, без дори капитанът да успее да подаде сигнал SOS. На 800 метра се намира българският кораб „Вежен”. Капитанът му Явор Миланов дава сигнал, че “Хера” се преобръща и вижда кърмата му, издигната над повърхността. След минута, точно в 12,50 часа, “Хера” вече не се забелязва над водата. Капитанът на “Вежен” вижда млад, леко облечен човек на спасителен плот, но бурята, силният вятър и снеговалеж не позволяват да му се помогне и той изчезва.

Обяд

Според официалната версия, при корабокрушението моряците са се намирали в столовото помещение на кораба, където са обядвали. Оттам възможностите за спасяване са били ограничени, особено за краткото време, за което „Хера” се озовава на дъното на 74 метра дълбочина. 13 от моряците, които загиват, са варненци, в това число капитанът Атанас Атанасов. Останалите четирима са от Добрич, Шумен, Габрово и Горна Оряховица. Водолазите така и не откриват телата им и те никога няма да бъдат погребани. 40 дни след трагедията турски водолази извадиха едва 5 трупа, три от които на българи – на главния механик Петър Жеков Колев, на електротехника Никола Спахиев и на стажант-механика Христо Милков. Намерени бяха телата и на втория механик Олександр Серафимович и на третия механик Олексий Левченко. Завинаги в неизвестност остават капитанът, първият пом.-капитан Петър Петров, вторият пом.-капитан Боян Станков, боцманът Начо Начев, Кирил Димов, Свилен Спасов, Илия Димитров, Филко Фердинандов, Пламен Димитров, Светослав Георгиев, Стефан Пеев, Желязко Колев, Мартин Минчев и Александър Каменов. Последните двама са най-младите жертви – едва на по 23 г.

Разследване

Делото по случая беше образувано три дни след потъването на кораба. Но години наред беше неефективно. Неяснотите са толкова, че на 19 февруари 2010 г. разследването дори беше спряно, тъй като не бяха събрани категорични доказателства за самоличността на извършителя, тъй като и турските власти отказват повторен оглед. Това породи редица версии, които някои определят като спекулативни, но с надеждата да ги намерят като по чудо живи близките на изчезналите моряци се хващат на всяка една като удавник за сламка. Едната беше, че „Хера“ е пренасял не само въглища, а и някакъв специален товар (ядрени глави), който е трябвало да бъде запазен в тайна. Друго от най-злокобните предположения бе, че собственикът на „Хера” е отказал разрешение да се поиска помощ от бреговата служба, тъй като спасителната операция е много по-скъпа от щетите по потъването на кораба. Според мълва, която поддържа все още някаква надежда у близките на изчезналите и неоткрити от водолазите, е, че моряците са живи, но укрити, защото са станали свидетели на нещо, което не е трябвало да виждат. През 2011 година със своя теория се намесиха и варненски учени от Техническия университет, според които уникална вълна, която се образува само на 2 места в Черно море, е погубила кораба. Новата версия за трагедията стана възможна, след като в Техническия университет във Варна заработи модерен симулационен тренажор за управление на маневрите на кораби и моделиране на аварийни ситуации при търсене и спасяване на бедстващи хора и кораби на море. Корабът е станал жертва на резонанс на върха на попътна вълна с дължина, равна на дължината на самия кораб, и със скорост, еднаква с тази на плавателния съд, смята доц. д-р инж. Михаил Щерев, ръководител на научния проект. Според него такава вълна се образува едва на две места в Черно море - преди влизането в Босфора и в Севастополския залив. Според историци, изследвали корабоплаването в Черно море, името му (Негостоприемно море според гърците и Черно за славяните) се дължи именно на този вид вълни, които в античността са били фатални за дървените плавателни съдове.

Оцелели

„Има доказателства и официални данни за оцелели моряци от екипажа на кораба „Хера”, каза за Дарик радио през май 2008 година адвокат Владимир Шейтанов, който представляваше част от роднините на моряците от плавателния съд. Шейтанов съобщи още, че към момента не може да уточни какви точно са доказателствата за това, че част от екипажа на „Хера“ е оцелял. „Има такива доказателства. Има оцелели. След потъването на кораба са видени оцелели моряци. Има данни и тези данни са от официални източници, не от български произход. Има и свидетелски показания за хора, които са видени след потъването на „Хера”, каза адвокатът, без да уточнява къде е станало това. Според снимки от френски сателит пък минути след крушението край кораба били засечени две турски и една руска подводница, които вероятно са го ескортирали заради секретния товар. Други твърдения бяха пък за сблъсък с едната турска подводница, която пратила нашия кораб на дъното. Историята стигна дори до Европейския парламент, където френските депутатки Моника Франсони и Елен Флотр лансираха още по-стряскаща хипотеза – че петимата открити моряци са били убити на брега и после върнати на кораба. Според официалната версия изчезналите са се оказали в капан в корабната столова, когато "Хера" е потеглил към дъното. Дали телата наистина са в руините на кораба, не стана ясно, защото България получи два отказа от Турция да спусне свои водолази. Разследването бе прекратено през 2010 г., а три години по-късно то беше възобновено, чак на 9 май 2013 г., по настояване на тогавашния служебен премиер Марин Райков и главния прокурор Сотир Цацаров. Тогава Райков заяви: „При моето последно посещение във Варна имах възможността да се срещна с един покрусен баща, загубил своя син, който продължава да очаква отговори, които не идват. Аз обещах, че ще направя всичко възможно българската държава да съдейства за намиране на тези отговори. В началото на 2010 г. имах разговори с нашите турски партньори, настоявайки за повторна проверка и да създадем условия за намиране на отговори. С г-н Цацаров обменихме виждания по тази тема.” Самият главен прокурор пък коментира, че: „Последният контакт с турските власти е през 2010 г. Тогава на среща те заявяват, че няма да допуснат кораб на българските военноморски сили да направят оглед на потъването, както и турска техника да извърши този оглед.”
Така чак 13 години и половина след трагедията – на 23 ноември 2017 г., Софийска градска прокуратура привлече като обвиняеми Милен Балчев и Стефчо Минчев, чийто син бе сред загиналите, за извършено престъпление по транспорта, при което е последвала смърт на 19 моряци. Те бяха обвинени за това, че в периода 23 юли 2002 г. – 13 февруари 2004 г. са допуснали да се повреди и потъне корабът “Хера“. В този период Балчев е генерален директор и ръководител „Експлоатация“ на фирма „Провидънс шипинг енд трейдинг“ ООД. Това дружество „Шипман 98“ съгласно стандартен договор за мениджмънт на кораб от 1 февруари 2002 г. е менажирало “Хера“, собственост на MAESTRA SHIPPING S.A., плаващ под юрисдикцията на правителството на Кралство Камбоджа. Балчев е бил и пълномощник на собственика на фирма MAESTRA SHIPPING S.A., уточниха тогава от прокуратурата. През същия период Минчев изпълнява длъжността технически директор, ръководител „Материално техническо снабдяване“, ръководител на бреговата структура на търговско дружество „Провидънс шипинг енд трейдинг“ ООД и ръководител „Морски операции“. Според обвинението двамата в съучастие допуснали да се повреди “Хера“, като не извършили необходимия ремонт и отказали извършването на планирани ремонтни дейности. На 2 септември 2002 г. те приели без забележки и последващи рекламации ремонта на кораба с акт за края на всички дейности. Тогава Балчев и Милчев бяха оставени на свобода с най-леката мярка за неотклонение „подписка“, но им беше наложена забрана да напускат пределите на страната. Данните на Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ към МВР сочат, че Минчев е напуснал страната на 26 юни 2019 г. и към момента не е установено местонахождението му.
Близки на изчезналите моряци и до днес вярват, че те са живи. Разследването така и не стигна до реалния собственик на „Хера“, който остана скрит зад офшорката "Маестра шипинг". От името на едно от семействата адвокат Владимир Шейтанов започна битка за истината в съда в Страсбург, но все още няма резултат.

Подобни статии