Луканов е мъртъв, убиецът е неизвестен

Бившият премиер имал намерение да разобличи кръга "Орион"

Гробът на Луканов е изцяло от черен гранит.

Столичната улица „Латинка“ е една от най-красивите в София – на времето там живееха видни фигури от бившата комунистическа номенклатура. На 2 октомври 1996 г. в 9.20 часа там бе убит бившият премиер на България Андрей Луканов. И до днес – 24 години по-късно, убийството остава неразкрито.

Луканов е прострелян с 4 куршума в гръб. Убиецът стреля от разстояние по-малко от 2 метра, докато жертвата звъни по домофона на жена си пред входа на блока на ул. „Латинка“ 15. Луканов е 40-ия български министър-председател и седмият, станал жертва на атентат.  Четирите куршума са изстреляни от пистолет, снабден със заглушител. Убиецът стреля прикрит зад контейнер за боклук, предрешен с клошарски дрехи. Така никой от съседите нито чува, нито успява да види нещо, освен безжизненото тяло на политика. Огледът на криминалистите продължава повече от 10 часа, а пистолетът „Макаров“ е намерен в торба, скрита зад радиатора в блок на близката улица „Димчо Дебелянов”.

Други следи от убиеца липсват. Според разследващите килърът е чужденец и е напуснал страната. Твърди се, че е застрелян с автомат „Калашников“ ден по-късно в столицата на Украйна, Киев. Доказателствата в тази насока обаче са твърде оскъдни. За разследващите има и друго странно обстоятелство -  в деня на покушението за пръв път от много време бившият премиер е без охрана. Разбрал се е със съсед да го закара до работата му – офиса на тогавашното българо-руско акционерно дружество за внос на газ „Топенерджи“. Личният му бодигард, който е бивш командос от отряда за борба с тероризма – СОБТ, този ден въобще не е бил на работа. Разследващите стигат до пистолета на убиеца, но съобщават за откриването на оръжието едва 40 дни по-късно. Това до голяма степен опорочава разследването и е използвано по-късно от адвокатите на обвинените лица в съда.

Всъщност напредък в разследването идва 3 години по-късно. На 23 май 1999 г. на Капитан Андреево са задържани двама украинци – Александър Акимов и Владимир Шевчук. Двамата са обявени от МВР като заподозрени за убийството на Андрей Луканов. След няколко часови разпита чужденците посочват други техни сънародници за преките извършители на покушението – Алексей Кичатов и Александър Русов. Всички медии гръмват, че убийството е разкрито. От прокуратурата не пропускат да се похвалят, че са задържани извършителите на едно от най-знаковите убийства на прехода. Задържаните правят пълни самопризнания. Изготвя се обвинителен акт, според който Русов е прекият извършител, а Кичатов е негов помагач. Обвинение е повдигнато и на строителния предприемач и шеф на фирма „Колонел“ Ангел Василев като поръчител, а като съучастници са подведени под отговорност шофьорът му Юрий Ленев и племенникът му Георги Георгиев – Голе. През 2003 г. и петимата са осъдени на доживотен затвор. Три години по-късно обаче Софийският апелативен съд ги оправдава, а през 2007 г. Върховният касационен съд постанонява окончателно, че са невинни. Мотивът на висшите магистрати е, че самопризнанията са изтръгнати с мъчения и не са събрани достатъчно годни доказателства. И петимата подсъдими и оправдани след това завеждат серия дела срещу България в Страсбург и успяват да осъдят държавата за общо над половин милион лева.

Пистолетът „Макаров“ е нишката, която първоначално разплита разследването, а след това се оказва скритият коз на защитата за оневиняването на подсъдимите. Причината е в пропуски, свързани с разследването, загадъчният начин на откриване и съмнения около точната дата на намирането на оръжието. По делото е отбелязано, че на 7 ноември 1996 г. 88-годишният пенсионер Цвятко Николчовски, докато вади бележки от пощенската си кутия във вход „А“ на блок 86 в квартал „Изток“, изтървава едното листче и то пада между ребрата на радиатора. Той се опитва да го извади и така попада на увитото в брезент оръжие със заглушител, грижливо скрито зад радиатора. Разследващите установяват, че заглушителят е специално пригоден за модела пистолет „Макаров“, тъй като стандартният няма опция за използването на такова оборудване. Според разследващите заглушителят не е правен у нас, а най-вероятно от майстор в бившите съветски републики. Експертизата обаче разкрива и нещо, което напълно изненадва разследващите – със същото оръжие е убит украинеца Сергей Шанин на 6 март 1996 г. в столичния квартал „Надежда“. Така започват т.нар. оперативни беседи с украинци. Така се стига до Владимир Шевчук, който пък посочва Кичатов. Шевчук и Александър Акимов са хванати с помощта на турските служби на границата и са разпитвани в прословутата къща в Копривщица. По-късно по делото ще стане ясно, че там са водени и „оперативни беседи“ с подсъдимите, а показанията от тях са изтръгнати с насилие. Медиите я кръщават „Къщата на ужасите“, а Кичатов е принуден да признае не само за Луканов, но и за убийствата на Шанин и намерения в кладенец в Нови хан друг украинец – Юрий Кутепкин. След показанията на Кичатов украинските служби задържат в Бердянск Русов и ни го предават. От Чехия пък е екстрадиран Ангел Василев. Те заедно с другите обвиняеми също са затворени в „Къщата на ужасите“ и дават нужните за повдигане на обвинение показания, уличаващи ги в убийството. По-късно тези неща се изясняват в съда и обвинението се сгромолясва тотално.

За топкриминалиста Ботьо Ботев, който е водещ разследването по онова време, основната версия за смъртта на Луканов е, че е станал жертва на кръга „Орион“. Причината е, че Луканов е щял да  разобличи боса на "Орион" Румен Спасов. В протокол за разпит на Спасов от Националната следствена служба непосредствено след убийството той заявява: "Не съжалявам за смъртта на Луканов. С него сме в неприязнени отношения. Считам, че той е отговорен за смъртта на баща ми. Но нямам връзка по отношение на извършеното убийство." След дългогодишната работа по най-емблематичното убийство от най-новата ни история Ботьо Ботев е навързал събития от последния месец от живота на Луканов. Според него точно месец преди Луканов да бъде застрелян, на 2 септември 1996 г. бившият министър-председател се среща с тогавашния шеф на Национална служба "Сигурност" Юлий Георгиев. Босът на "Орион" предишните дни обработва Георгиев в качеството му на шеф на НСС да проведе среща и разговор с Луканов. С оглед да се изгладят противоречията помежду им, които вредят на партията и на държавата. Румен Спасов предлага на Луканов мир. Срещата се провежда във вилата на Петър Манджуков в Бояна. Това е последният опит да се решат отношенията им. Луканов отказва. Точният отговор на Луканов към Юлий Георгиев е: "Иди кажи на тези мародери, че с тях в домошлук няма да влизам." За тази среща Луканов споделя със свои съпартийци. След убийството за този разговор е уведомено тогавашното ръководство на МВР, но той не достига до разследващите.

Русов разхожда туристи в Азовско море, Кичатов стана куриер у нас

Оневинените за убийството на Луканов украинци започнаха собствен бизнес с парите, които взеха от осъждането на България в Стасбург. Александър Русов има яхта, разкрил е туристическо агентство и разхожда туристи из Азовско море.

Той лежа малко над 6 години в български затвор и успя да вземе 150 000 лева обезщетение след това. Русов, който тази година навърши юбилейните 50 години, живее в родния си Бердянск с жена си Наталия и като капитан на яхта се е отдал на любимия си риболов. За разлика от Русов Кичатов не пожела да се върне в родината си. Установи се в София, ожени се за българка и откри фирма за куриерски услуги. Твърди, че след като влязъл в затвора, попаднал на хора, а и станал по-добър християнин. Съдия Георги Георгиев, произнесъл доживотните присъди, малко след делото заминава със семейството си в САЩ, където живее и до днес. В 5-членния състав с Георгиев бе и съдия Цветинка Пашкунова, която сега е член на Висшия съдебен съвет. Галина Тонева от съдия стана зам. главен прокурор, а сега отново е редови съдия във ВКС. Прокурорът Николай Кокитов пък в момента работи като адвокат.

 

Подобни статии