Мадлен Алгафари, психотерапевт: Прегръдката е най-бързият антидепресант

"Фоновата тревожност в обществото е завишена, поради непрекъснатото алармиране за заплаха. Дори когато човек не се чувства уплашен, напрежението в живота е факт, поради ограниченията и поради невъзможността дълго да се живее с нива на висока възбуда и недостиг на релакс – телесен и психичен. В крайна сметка, дълго трупаното напрежение се превръща в симптоми. Страхът може да потисне имунитета на човека и така той става по-податлив на всякакви вируси", казва психотерапевтът Мадлен Алгафари.

- Г-жо Алгафари, пандемията повиши нивото на тревожност. Това даде ли отражение върху психичното и телесното здраве на хората?

- Да, д-р Какарашев. Пандемията от коронавирус се отрази неблагоприятно върху доста хора. За съжаление, много повече се говори за телесните симптоми и много по-малко за психичните, които наблюдаваме напоследък. Фоновата тревожност в обществото е завишена, поради непрекъснатото алармиране за заплаха. Дори когато човек не се чувства уплашен, напрежението в живота е факт, поради ограниченията и поради невъзможността дълго да се живее с нива на висока възбуда и недостиг на релакс – телесен и психичен. В крайна сметка, дълго трупаното напрежение се превръща в симптоми. Страхът може да потисне имунитета на човека и така той става по-податлив на всякакви вируси.

- С какви оплаквания идват хората при Вас?

- Най-вече се оплакват от разстроен сън, съобщават за промени в апетита, тревожност, потиснатост, намалено сексуално желание и проявяват повишена раздразнителност. Някои клиенти злоупотребяват с алкохол, но имайте предвид, че алкохолът е „изкуствена патерица“. Алкохолът временно успокоява нервите и психиката на човека, но след това съсипва животи и семейства.   

- Има ли хора, живеещи в постоянен страх и тревожност?

- Да. При някои хора страхът е постоянно чувство. Но когато дълго сме в режим на дистрес, организмът ни се преживява като застрашен, той складира енергията за отбрана по перифенията на тялото – в мускулите. При това организмът ни изпитва недостиг на енергия във вътрешността – тази енергия и сила, която осигурява вътрешната защита.

- Налага ли Ковид-пандемията да променим живота си?

- Да, често се налага да преоценим нещата и да вземем решения, да променим живота си. Най-честите теми, върху които работим с клиентите през тези две години, не са страхът или гневът поради случващото се, а са партньорски взаимоотношения и радикални решения за промени в живота им. Много двойки се преоткриха, други се разпаднаха, трети са в период на чистене на отношенията от дълго замитани под килима проблеми.

- Какви значими решения вземат хората в този период?

- Някои вземат генерални решения за промени в живота си: да сменят партньор, да сменят професия, да сменят жилище, да си купят дом, да се приберат в България, да учат нещо ново, да преустановят едно, да започнат друго. Когато животът ни разтърси, обикновено си задаваме по-дълбоки въпроси и осъзнаваме, че невинаги живеем собствения си живот и започваме да търсим онова, което е по-точно за нас в различни измерения на битието.

- Какви уроци ни дава Ковид-пандемията?

- Всяко страдание е учител и Ковид не прави изключение. Важно е да не позволяваме това трудно време да отмине хей така, без да сме научили значимите неща. Първото от тях е обединяването и заедността. Общият враг винаги обединява, но е тъжно, когато не можем да го правим осъзнато и в спокойни времена. Случващото се задава и още много въпроси, свързани с човешката същност и истините в живота, както и за връзката ни с планетата.

- Вие сте прекрасен писател! Над какво работите сега?

- Сега пиша текст, който се надявам да се превърне в книга със заглавие „И заживели щастливо!“. Иска ми се в нея да обърна за пореден път вниманието на хората към осъзнаването, че днешният хомо невротикус нормалис е производител на шум, боклук, болести, вещи и заблуди, но това го отдалечава от мъдрото и здравословно живеене. Уж се развиваме, а сме все по-болни.

- Така е, г-жо Алгафари и сякаш знаем повече за света извън нас, отколкото за света вътре в нас?

- Тъжна истина е, но е факт, д-р Какарашев! Изкуственият интелект вече ни познава повече, отколкото ние себе си. Това е много опасно. Нуждаем се от пробуждане. Какво означава да си човек всъщност, как се отнасяме към себе си и към ближния, към Земята, каква е разликата между природния и цивилизационния морал – това са все спешни въпроси, които трябва да си зададем, защото непрекъснато изчезват видове, животът и Земята се променят. Така „бавно и славно“ ние вървим към унищожение и самоунищожение. Това са научни факти, а не поетични вопли!

- И все-пак, има ли светлинка в тунела, която да не е от насрещно идващия влак?

- Да, има. За щастие махалото се движи с еднаква амплитуда и в двете посоки. Виждаме колко много се увеличава броят на хората – духовни търсачи, как расте осъзнатостта. Трудните времена са катализатор за пробуждане! Но последното е въпрос на избор. Във всяка една секунда можем да направим избор към какво да насочим вниманието си – към негативното или към позитивното, към разделение или към заедност, към рушене или към съграждане, към злосторничество или към добротворство.

- Може би ние жънем това, което сеем неосъзнато?

- Да, разбира се! Много от нещата зависят от самите нас, те се явяват функция от решенията които вземаме, когато сме в ситуация на избор. По този начин ние сме сътворци на личните си нещастни или щастливи вселени. 5% у нас е съзнание и 95% е несъзнавано. Толкова много не знаем. Но и не знаем, че не знаем - това е по-проблемното. Програмирайки подсъзнанието си, ние предопределяме какво ще ни очаква в близкото или в по-далечното бъдеще - дали ще сме болни или здрави, нещастни или щастливи.

- Какво представляват щастието и осъзнатостта?

- Щастието е работа. Не го продават на килограм на пазара. Нито осъзнатостта. Те са най-вече лична отговорност. Както и психотелесното ни здраве. За някои е удобно да приписват вината за страданието си на външни хора и обстоятелства, защото не им се поема отговорност. Тези хора са психологически деца, независимо на колко години са. Но когато разберем, че животът ни е преди всичко наше дело, е чудесно, защото имаме ход. Стъпките на другия не можем да ги правим ние. Можем само собствените. Това е част от порастването. Непорасналият човек трудно може да е щастлив. Той е хейтър или жертва.

- Лесният или трудният път да изберем за нашето личностно израстване?

- Трудният път е шанс за духовно развитие и истинско опознаване на себе си. Така наречените "свестни хора" обикновено са имали трудни съдби. Много ми се иска все повече хора да поглеждат все по-отвисоко голямата картина, наречена Живот, а не да гледат само в собствената си паница. Нужно е хората вече да пораснат и аз вярвам, че благодарение на тези трудни времена много от тях ще го направят. Трудното ражда пораснали, смели, силни, осъзнати и мъдри хора. Лесното носи деградация!

Съветите на Мадлен Алгафари за намаляване на стреса

  • Дишайте дълбоко. Издишвайте дълго и бавно. Така намалявате тревожността, защото издишването включва парасимпатиковия дял на автономната нервна система, т.е. отпускането.
  • Търсете контакт със земята във всички смисли: стъпване на пода, контакт с природа, растения, животни, чист въздух. Това намалява нивата на стресовите хормони и увеличава нивата на добрите хормони в тялото.
  • Докосвайте, когото прецените, че можете. Най-бързият антидепресант и успокоително е прегръдката. Така произвеждате окситоцин – хормонът на любовта, който лекува.
  • Движете се активно. Това също увеличава ендорфините.
  • Старайте се да живеете тук и сега. Радвайте се и се наслаждавайте като децата на всичко което виждате, чувате, вкусвате, помирисвате и докосвате. Микросветът е по-контролируем от големия свят, над който вие нямате контрол. Това успокоява.
  • Намерете си проект и творете – според интересите си. Това създава времева перспектива и намалява депресивните симптоми, като придава чувство за смисъл, продуктивност и усещане за авторство над случващото се.
  • Изразявайте емоциите си (преценявайки обстоятелствата, разбира се). Те са първичният инструмент за комуникиране.
  • Хранете се пълноценно. Организмът ви има нужда от всички витамини и микроелементи, за да е здрав и силен.
  • Вярвайте! Всичко има смисъл в този живот. Всичко е урок и поука. Когато и в трудното и болезненото видим смисъла, по-лесно преминаваме през него.
  • Потърсете подкрепа от психотерапевт, ако ви е трудно да се справите сами.

Подобни статии