Майор Александър Цанков, пилот на „Кугър“ от авиобаза „Крумово“: Пазете гората, ние не сме супермени

Снимка: Димитър Ставрев, сп. Криле Майор Александър Цанков работи в авиобаза „Крумово“ от 1983 г. Участва с колегите си от екипажа на хеликоптера в гасенето на пожари от години. Споделя, че няма лесен пожар и лесно гасене, риск винаги има. Не обича да говори за себе си, вярва, че всичко е екипна работа. От началото на сезона до момента са направени над 400 захода с хеликоптер и са хвърлени над 800 тона вода.

"Не мога да се похваля с някакво геройство. Всеки пожар е сам за себе си опасен както за хората долу, така и за нас. Не може да направим рязка граница – този е сложен, опасен, онзи не е, защото става дума за работа на хора и техника на пределен режим", коментира майор Александър Цанков, пилот на „Кугър“ от авиобаза „Крумово“.

- Майор Цанков, кога вие и колегите ви от авиобаза „Крумово“ се включихте в гасенето на пожари този сезон? Виждаме, че почти няма акция, в която да не участвате.

- Първото вертолетно излитане беше на 27 юли за пожара край Твърдица. Там направихме около 160 захода за около 20 часа. Мога да ви кажа, че няма значение къде се гаси, рискът и трудността са едни и същи. Говорим не само за хората, но и за техниката, защото през цялото време се лети на пределни режими.

- Кое е най-трудно в гасенето от въздуха?

- Знаете за какви температури говорим. За периода от 27 юли до вчера или онзи ден бяха над 38-39 градуса. Това е трудността. Когато се гаси, вертолетът се намира на около 50 до 100 метра максимум над пожара. Самото водохвърляне се извършва със скорости 70-90 км/ч.

- Самата операция по хвърлянето на вода колко време отнема?

- Заходът се определя от това, къде се намира водоизточникът. Ако имаме езерце, язовир, река или море на 1,5 км е едно, ако е на 20 км – времето ще бъде коренно различно. Водоизточникът трябва да е дълбок 2 метра поне, за да може да се потопи системата – бомб бакет. На Твърдица водоизточникът беше близо, на Михилци до Баня също, там се правеха много заходи. Но ако говорим за Боровец – водоизточникът се намираше на 16 км. На всяко едно място си е специфично според терена. Машината работи на пределен режим, хората вътре също. Зависи много и от вятъра – дали е слаб, или силен. Навсякъде е трудно. Но искам да уточня още нещо – ние не пожарогасим, а гледаме да помогнем на колегите, да ограничим района евентуално. Вертолетът не е манна небесна и няма как само той да загаси пожара. Това е комплексно мероприятие. Хората на земята са много важни, всички сме екип.

- Но има и райони, в които само вие може да действате, тъй като са непристъпни за хора и техника.

- Да, така е, но с хората от горските стопанства, доброволците, пожарникарите нещата са различни, затова говоря за екипна работа. Дори да хвърляте водата отгоре, ако няма долу някой да помогне, както се казва - да отупа пожара, това горене може да продължи дълго. Няма работа поединично, всичко е в екип.

- В колко акции досега участвахте?

- На Твърдица работихме три дни, като направихме 158 захода. След това в с. Розино, Карловско – там работихме на 2 и 3 август, направихме 36 захода за 8 часа. На Старосел участвахме на 4 август – за три часа полетяно време направихме 35 захода. На Михилци – на 7 август направихме 5,45 часа – 108 захода. На Боровец бяхме на 10, 11 и 12 август – направихме за 16 часа 50 захода. Сега в Лъки.

- Извинявайте, майор Цанков, но вие кога седите на земята?

- (Усмихва се) Тук не говорим само за мен, а за два екипажа. Освен пилотите във вертолета има по двама бордни инженери, бордни техници. Освен това на всяко едно излитане има и представител на пожарната, за да може да има координация въздух-земя.

- Колко вода се събира във водната бомба?

- Системите са различни. Тези, които са на „Кугър“, са 2 тона. Тези, които ползваме с „Ми-17“, са 2,5 тона.

- Имаше ли до момента реален риск за вас и другите пилоти при някоя от мисиите, коя беше най-опасната?

- Не мога да се похваля с някакво геройство. Всеки пожар е сам за себе си опасен както за хората долу, така и за нас. Не може да направим рязка граница – този е сложен, опасен, онзи не е, защото става дума за работа на хора и техника на пределен режим.

- Може ли да обясните какво означава на пределен режим?

- Ще се опитам. Не е едно и също да си карате колата на пистата с 40 км/ч или да я карате, дрифтейки. Е, това е все едно да дрифтиш. Къде е сложността? Всеки носи риск, всеки носи кръста си, а всеки един пожар е гаден. Особено по тази тема не е важно само как се решават кризите. Трябва да си зададем въпроса как се е стигнало до нея и каква е превенцията. Ние имаме утъпкана пътека на действие, протокол какво да правим от получаване на сигнала, но най-накрая трябва да се запитаме как се случва кризата. Каква е разяснителната ни политика спрямо опазването на горите, как се отнасяме към нивите, които се обработват, да драснеш клечката геройство ли е? Да отидеш по горските пътеки да си направиш огнище, за да хапнеш пържолка или кюфтенце, а после да оставиш някой друг да го гаси, нормално ли е? Е, аз не мога да го разбера по този начин.

- Очевидно много хора не го разбират, може би манталитетът е такъв. Но и пожарната, и армията потушават огнените бедствия.

- Да, пожарната е пряко ангажирана, а ние сме в помощ. Третата мисия на армията е точно тази - да е в помощ на населението при бедствия и аварии. Вижте, и ние искаме да изкарваме спокойни лета, да си заведем семействата на почивка, а не да участваме в пожарогасене на стихии, създадени от човешка немарливост, както в Боровец например. По-добре да има превенция, разяснителни кампании, а не по телевизията да ни дават една карта в червено за пожарна опасност. Трябват още усилия.

- Колко тона вода сте хвърлили до момента?

- Общо всички екипажи 800 тона вода в 400 захода.

- Докато говорите с мен, колегите ви къде гасят?

- В Лъки. Вижте, искам да ви кажа и нещо друго. Нека правим разлика между пожар в стопанска постройка, и такъв, който е засегнал стотици декари иглолистна и широколистна гора. Затова не мога да ви кажа например, че пожарът в Старосел е бил най-опасен. Да, изгоряха домове на хора, но всеки един горски пожар има потенциала да прерасне в бедствие. От 12 август следобед вертолетът работи в Лъки. Сезонът е труден, но ситуацията зависи от желанието на всички ни да си опазим горите и имуществото. Най-лесно е да драснем една клечка или да хвърлим през прозореца на колата цигарата.

- Майор Цанков, звучите ми малко ядосан, като говорите за тази безотговорност на някои хора.

- Не, но казвам това, което мисля. Просто констатирам. Гледаме, говорим си едни и същи неща вече десетилетия. Да не говорим, че и нашата база даде жертви преди години – 2003 г. на Разлог.

- Когато слезете от вертолета след гасене, как се чувствате?

- Честно ли? Да, изпълнили сме си задачата, направили сме каквото зависи от нас и каквото можем, но иначе – вир вода мокри. Не искам да създавам впечатление, че сме супермени, просто работим в екип и си изпълняваме задачите.

- Хората виждат какво правите и как помагате. Махат ви от земята. Виждате ли ги?

- И ние им махаме, какво мислите (Смее се). За нас ще е по-лесно, ако има по-малко пожари. Гасенето от въздуха и от земята, са скъпи неща. В един момент трябва да си дадем сметка какво струват. Не говоря чисто финансово, а по-скоро като време, като знания, защото е нужно наистина доста дълго време, за да подготвиш пожарникари например. Да ги изградиш като специалисти, и то тесни – за горски пожари в екстремални условия. Друг пример са пилотите, които гасят от въздуха, ресурсът от време и средства, който трябва да бъде вложен в тези хора, е сериозен и не се прави от днес за вчера. В случая това са години. Примерно един пилот за пожарогасене на вертолет или самолет не може да го вземете от школата и да му кажете – отиваш да работиш. Трябва да го подготвиш да работи в екстремални условия, където и техниката е на пределните си режими. Това е.

- Какво е посланието ви към хората?

- Пазете гората. Ние не сме супермени, не можем сами да се справяме, трябва всички заедно да започнем да опазваме.

Подобни статии

  • Стефан Стефанов, медиатор: Присъственото обучение няма цена

    Стефан Стефанов, медиатор: Присъственото обучение няма цена

    "За един родител е много важно да бъде отговорен за поколението, което идва след него. Трябва да има устойчивост, защото все пак говорим и за интеграция на малцинствените общности. Тя е двустранен процес. Образователните медиатори сме катализаторът на промените в самата общност, защото ние сме между нея и всички институции", казва медиаторът Стефан Стефанов.

    91
  • Тони Димитрова: В старите песни има послание, а в новите - само наредени думи

    Тони Димитрова: В старите песни има послание, а в новите - само наредени думи

    "В старите песни има послание, красива музика и красив текст. А в новите има наредени думи, музика, която не те хваща, и няма послание. Не оставя следа", казва обичаната певица Тони Димитрова. Тя е родена на 10 януари 1963 г. в Бургас. Истинското й име е Антоанета Димитрова Петкова. Завършва гимназия в Бургас и след това започва да работи като машинописка в общинската администрация на града. През 1995 година по време на конкурс талантът й е забелязан от Стефан Диомов и през януари 1996 година е назначена за солистка на оркестъра „Горещ пясък“. През лятото на 1996 година участва в конкурса „Бургас и морето“, където й е присъдена 3-та награда за песента „Ах, морето“. Тя влиза в първия й самостоятелен албум „Ах, морето“ (1997). Има 9 студийни албума, като последният е „Добър вечер, добър ден“ от 2011 г.

    129
  • Д-р Енчо Стоянов, специалист по спортна медицина: Спортът е „лекарството“, което на всички дарява енергия, тонус и сила

    Д-р Енчо Стоянов, специалист по спортна медицина: Спортът е „лекарството“, което на всички дарява енергия, тонус и сила

    Данните сочат, че около 2-3% от спортистите получават миокардит след боледуване от COVID-19

    "Много са предизвикателствата с които ни се налага да се справяме. Съвременните спортни лекари трябва да се ориентират в свят, в който родителите, играчите, феновете и институциите искат да видят спорт, като същевременно се опитват да смекчат разпространението на Covid-19 и да предпазят спортистите от потенциални късни и дълготрайни ефекти на вируса. Това не е никак лесна задача, защото освен грижи за предпазване от настоящата пандемия, спортният лекар следва да изпълнява и много ежедневни задължения, насочени към поддържане на здравето на професионалните атлети на топ ниво, особено сега - в годината, когато се провеждат Олимпийските игри", казва в интервю за "Политика" д-р Енчо Стоянов – специалист по спортна медицина.

    177