Македонският Робин Худ отровен от дясната си ръка

Запалват къщата и избиват семейството на предателя Тодор Чифтеов

Апостол Терзиев, по-известен като Постол войвода.

Войводата Апостол Петков Терзиев, известен още като Постол войвода или Ениджевардарското слънце е от знаковите личности на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Известен като македонския Робин Худ, той е роден на 6 май (стар стил) 1869 г. в голямото село Боймица (дн. Аксиуполи, Гърция), Гевгелийско, дало името си на целия район между планината Паяк, Вардар и Ениджевардарското езеро - Боймия. Произхожда от стария хайдушки род Терзиеви.

Войводата Апостол Петков Терзиев, известен още като Постол войвода или Ениджевардарското слънце е от знаковите личности на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. 
Известен като македонския Робин Худ, той е роден на 6 май (стар стил) 1869 г. в голямото село Боймица (дн. Аксиуполи, Гърция), Гевгелийско, дало името си на целия район между планината Паяк, Вардар и Ениджевардарското езеро - Боймия. Произхожда от стария хайдушки род Терзиеви. По-големият му брат Митре Терзиев е хайдутувал в Паяк планина, по-малкият му брат Тано Терзиев и братовчед му Антон Терзиев 

загиват като четници на ВМОРО

Първоначално младият Апостол работи като кантонер по железопътната линия Солун-Скопие, но през 1892 г. хваща гората заедно с брат си Тано и трима други четници. Малобройната чета защитава населението от грабители турци, арнаути и гръцки андарти в Гевгелийско и Ениджевардарско по Паяк планина и в Ениджевардарското езеро.
През 1897 г. Даме Груев, един от ръководителите на ВМОРО, обикаля Боймията и се среща с Постол войвода и Иванчо Карасулията. В същия ден свещеник Стамат Танчев кръщава с кама и револвер върху библията двамата хайдути в революционната борба и те влизат в редовете на ВМОРО. Постол войвода бързо изплита здрава революционна мрежа в Ениджевардарско и Гевгелийско и става организационен войвода на ВМОРО. Цели 14 години този неграмотен, но природно надарен българин е истински защитник на поробените българи в региона, заради което печели и народното признание с прозвището си 

Ениджевардарското слънце

Апостол успява да привлече към организацията и повечето българи гъркомани от областта, които постепенно изоставят гръцката Патриаршия и приемат върховенството на Българската Екзархия. Към 1903 г. гъркомани остават единствено в Гумендже и в селата Крива и Петрово. Въпреки слабото въоръжение на четниците в Ениджевардарско, околията под командването на Постол войвода участва активно в Илинденското въстание през 1903 г., като надвива турския аскер в редица сражения. След въстанието Апостол заминава за свободна България, но още през февруари 1904 г. се връща в Македония и подема наново революционната борба, като воюва и на нов фронт – срещу гръцките андарти в района на Ениджевардарското езеро. Апостол се опитва да повдигне падналия след разгрома на въстанието дух на българското население и да усмири надигналите глава гъркомани и гърци. 
През 1906 г. американският журналист Алберт Сониксен заедно с воденския войвода Лука Иванов посещават Апостол войвода при Ениджевардарското езеро и оставя колоритен разказ за живота на харамията в книгата си „Изповедта на един македонски четник“: „Първият, който скочи на брега, беше лек, мургав човек на средна възраст, с бели, албански тесни, опнати потури, с широки ръкави риза, въоръжен не само с манлихерка и нагант, но и с кама със сребърна дръжка, увиснала на неговия патрондаш. И да не го познавах, щях да налучкам кой е, защото неговите портрети висяха във всички кръчми на България, тъкмо в тези комитски дрехи... Апостол беше 

македонският Робин Худ

Тринадесет години той бе носил оръжие. Още преди Дамян Груев да организира прочутия Централен комитет, Апостол бе кръстосвал планините. Той бе от ония фантастични герои, които се явяват сред потъпканите народи през всичките полуварварски периоди на историята и чиито подвизи са възпявани от народите.”
През 1907 г. натискът на гръцките андарти и турската войска в Ениждевардарското езеро става неудържим и Постол войвода е принуден да го напусне. На 4 май 1910 г. войводата участва в основаването на Българската народна македоно-одринска революционна организация и е избран за член на Главния й? комитет. На 29 юни навлиза отново с чета в Македония заедно с войводите Ичко Димитров, Христо Чернопеев и Въндо Гьошев и подновява нелегалната си революционна дейност. 
   На 2 август 1911 г. Апостол войвода заедно с войводите Георги Мучитанов Касапчето и Васил Пуфката загиват в ениджевардарското село Крушари (днес Абелиес, Гърция). Бившият четник и секретар на четата 

Тодор Чифтеов ги отравя в дома си

 след което телата им са пренесени между лозята и старите гробища и е инсценирано сражение с турския аскер. По-късно телата на тримата са пренесени в Енидже Вардар, където са разпознати и погребани. След смъртта на Апостол войвода ръководител на Солунския революционен окръг става войводата Ичко Димитров, който за наказание запалва къщата на Тодор Чифтеов. Ичко избива братята на Чифтеов с целите им семейства. Веднага след предателството съпругата на Чифтеов го напуска завинаги и се връща при баща си в Гуменджа. Впоследствие Чифтеов се занимава предимно с хайдутлук и минава на страната на гръцките андарти, като дори получава гръцкото име Теодорос Цифтес. През 1924 година участва в чета, която ограбва заможни български бежанци по пътя им към България след Ньойския мирен договор.

Подобни статии