Маргрет Николова осиновена от леля си

Голямата певица Маргрет Николова, която наричат Генерала на естрадата заради дългогодишната й кариера в Ансамбъла на Българската армия, е била осиновена от леля си, разкри самата тя.

На 10 октомври музикалната любимка навърши 92 г. Тя ги отбеляза скромно със сина си и снаха си в семейната вила в Трън, в която живее от няколко години. След като наследникът й Николай се пенсионира, старата къща бе ремонтирана наново и тримата загърбиха живота в столицата, за да се пренесат в градчето, където са открити единствените останки от динозаври близо до сушата. Докато разлиства стария албум със снимките от незабравимите си звездни мигове, тя се отдава на сладки спомени.

„Родителите ми Цанка и Борис Божкови са шопи от Княжево, но родителите на майка ми: баба Евтима е от Самоков, а дядо Васил от Гоце Делчев, на баща ми: баба Васа е от Горна баня, а дядо Георги от Княжево. По-късно, през 1938 г., бях осиновена от леля ми Райна и съпруга й Иван Станчев. Цялата рода бяха обикновени трудови хора, но надарени с хубави гласове. Някои от вуйчовците и баща ми най-активно участваха в самодейни хорове и бяха активни читалищни дейци. Често се събирахме, големи и малки, край голямата маса в Княжево, и пеехме до късно под звездното витошко небе. Песните бяха отколешни - за битките на легендарния Крали Марко, възрожденски, шопски, граовски и руски. С особено вълнение слушах задушевното изпълнение на „Вечерний звон“ и „Колокольчик“, в които се открояваха дълбоки баси на вуйчовците ми, и лиричния тенор на баща ми. И не само с песните си, но и със словата си, с действията си тези хора ме възпитаваха в дух на патриотизъм и любов към руските хора. Баща ми Иван беше участник във войните и е бил награден с два офицерски ордена за храброст, майка ми Райна е превързвала Райко Даскалов и други ранени по време на Владайските събития 1918 г. И всичко това несъмнено даваше отражение и върху мен, на възпитанието ми, разказва за рода си Маргрет.

Над 5400 концерта е реализирала Николова като армейски артист, като от тях пази хиляди спомени - някои от тях избледняват с времето, но не изчезват от съзнанието й. „Както в Ансамбъла на МВР, така и в армейския, с много любов пеех пред бойците от граничните отряди и застави. А през онези години не беше никак лесно да се стигне до тях - непроходими пътища, придвижване с конска тяга или много километри, изминати пеша по сипеи и върхари. Но всичко това, натрупаната умора от пътя, сякаш мигновено изчезваше, щом заставахме пред момчетата, които в онова трудно време с цената на живота си, пазеха границите на родината. Някои застави носеха имената на загиналите, а техните портретчета стояха на видно място във войнишките помещения. Мъка и гордост - тези смесени чувства, неведнъж ме изпълваха, когато пеех пред войниците със зелени пагони. И затова исках от моите приятели композитори и поети да пишат за техния подвиг. Така се роди и песента на Методи Иванов „Свиждане“ по стихове на Божидар Томов. Веднъж на една застава, когато изпълнявах тази песен, видях сред публиката една майка дошла при своя син - граничар, кротко да приплаква на неговото рамо, явно силно развълнувана от словото и музиката. Нейното вълнение веднага се предаде и на мен, нещо стисна гърлото ми, сълзите ми напираха и с мъка завърших песента. Такова вълнение изпитвах винаги когато изпълнявах и „Балада за майката“ от руския композитор Андрей Петров, за онази майка, която с години е очаквала своя син да се върне жив от фронта през Втората световна война“, още се вълнува легендата. Според една статистика в продължение на 20 години, за да стигне от застава до застава, е пропътувала около 25 хиляди километра.

В репертоара си през дългите години на концертна дейност Маргрет Николова е включила около 600 песни от български и чужди композитори и поети. Много от тях са записани и издадени на грамофонни плочи, аудио и видеокасети, компактдискове. Една от най-популярните от тях е „Песен за майката“, а певицата разказва любопитната история по създаването й. „С голям успех премина и водевилът „Под командите на любовта“, създаден през 1971 г. по текст на Васил Станилов и музика на Иван Стайков. Режисьор беше Васил Марков. Отначало имах малка творческа задача, но в хода на репетициите авторите почувстваха, че трябва да се напише нещо специално за мен. Поетът Марко Ганчев предложи един текст, който ми направи силно впечатление с излетите в стихове майчински чувства към своя син. Въпреки голямата му дължина и някои технически трудности от музикантска гледна точка, композиторът Иван Стайков създаде, получилата по-късно широка популярност „Песен за майката“. Тя стана „гвоздей“ на програмата. Еднакво допадна на военната и гражданската публика. Спомням си думите на един офицер, който след спектакъла ми каза: „Поне десет войници сега ще напишат писма на майките си“, връща лентата назад Маргрет. Песента й получава висока оценка и на фестивала „Златният Орфей“, а вдовицата на големия наш балетист Живко Бисеров с молба се обърна към нея, за да й презапише песента, която да изпрати на сина си в чужбина. „Трогна ме нейното топло майчино чувство и й подарих една от последните си грамофонни плочи с тази песен“, добавя Николова.

Освен на естрадата, любимката на няколко поколения изпълнителка има изяви и в киното, макар и зад кадър, за което широката публика почти не знае. „През 1956 г. режисьорът Борислав Шаралиев започна да снима музикално-комедиен филм „Две победи“. Музиката към филма написа изтъкнатият наш композитор и диригент Емил Георгиев. Той ме покани да изпея песните на главната героиня, изпълнявана от актрисата Николина Лекова. Филмът имаше голям успех, радвах се и аз наред с неговите създатели, въпреки че бях артист зад кадър. По-късно Емил специално за мен написа „Вечерна песен“ и „Войнишка обич“. Известно време беше музикален ръководител на Естрадата на БНА. И този голям музикант и високообразован приятел също рано ни напусна. Минаха близо 40 години, когато на 27 декември 1995 година Българската национална телевизия излъчи концерт-спектакъл под названието „Незабравима филмова музика“. Поводът беше 100-годишнината от създаването на киното. Излъчени бяха и откъси от филма „Две победи“, в т.ч. и песните на Емил Георгиев, които аз изпълнявах. В това вълнуващо предаване участваха много артисти и певци, но организаторите пропуснаха да ме поканят, явно забравили или не знаейки, че зад кадър пея аз, а не актрисата Николина Лекова“, споделя Маргрет Николова.

Тато й спрял песен

Само веднъж Маргрет Николова е гостувала в кабинета на Тодор Живков, когато първия в държавата я поканил заедно с композитора Атанас Бояджиев и поета Богомил Гудев, за да ги поздрави за песента „Сън сънувах“, обявена за Мелодия на годината 1969 г. „Живков най-любезно ни посрещна и почти веднага започна да изразява отношението си към „Сън сънувах“. Където и да ходя из страната, каза той, все тази песен чувам, всички се възхищават и с любов я пеят. Посочи към бюрото си и допълни, че е подготвил открито писмо за пресата, в което изтъквал качествата на песента и необходимостта в такава чисто българска интонация да се творят нови песни, но някои го посъветвали да не бърза, да се изчака. Явно не му беше допаднала тази препоръка, но защо беше спряно писмото му, така и не се разбра. После Живков се заинтересува не само от бъдещите ни творчески планове, а и от условията, при които живеем и творим. Чест прави на Наско и на Богомил, че въпреки жилищните си затруднения, не поискаха никакво съдействие, просто подминаха предложението, което други хора с охота биха приели. Аз нямах такива проблеми. Тримата си тръгнахме доволни от оценката, дадена от най-високо място за песента „Сън сънувах“, разказва певицата. Тя си спомня и за друго събитие 10 г. по-късно, пак свързано с Тато. „В началото на 1980 г. Димитър Петков написа една вълнуваща песен „Балада за ботевата чета“ по стихове на Найден Вълчев. Записах я и тя прозвуча в ефира около Ботевите тържества - 2 юни. С голямо удоволствие изпълнявах песента и на концерти. Публиката много я харесваше. Но не след дълго, дори до днес, тази песен не се излъчва от радиото. Още тогава останах учудена, попитах защо, но ми отговориха, че е спряна по нареждане на Тодор Живков. Бил се възмутил как може да се пее в края на песента: „Те идат о, майко за теб да се бият/ те идат о, майко за теб да умрат“. Става дума за ботевите четници. Как можело да се пише в сегашно време, кой сега идва? Лично не вярвам това да е казано от него, но че е от негово име в това съм почти уверена, защото на някой фактор не е допаднала хубавата песен и стиховете“, споделя легендата.

Спор за името й

Маргрет Николова е родена на 10 октомври 1928 г. в една малка къща край китните брегове на Владайската река, преминаваща през Княжево, в полите на Витоша. И както всяко начало започнало с името й. „Моята кръстница беше голяма поклонничка на изкуството и решила да ме назове Грета. Тогава световната слава на голямата филмова актриса Грета Гарбо стигнала и до този кът на земята и кръстницата ми сякаш предчувствала, че и аз когато порасна ще се отдам на изкуството. Но, както е известно, кръщаването на всяко новородено същество зависило и от местния свещеник. Той държал на българските имена и предложил да ме кръсти Маргарита. Започнал спор между двамата и най-после стигнали до компромисното решение - да се съчетаят двете имена, и така се стигнало до Маргрета. Но и това не беше последното. Близките ми ме назоваваха Грета, а години по-късно, когато започнах да концертирам на международните сцени, Йосиф Цанков и една от служителките в Концертната дирекция в София определиха артистичното ми име - Маргрет. Въпрос на една буква, но да звучи по европейски артистично. Въпреки всичко аз винаги съм се чувствала българка и с това съм се гордяла, а не с името си“, казва обичаната певица.

Подобни статии