Мариана Маринова: Пластичните операции трябва да се правят естетически, не по калъп

"Благодарение на това, че съм малко или много по-популярна, съм могла да контактувам с много успели хора, от които съм черпела вдъхновение, опит", казва в интервю за "Телеграф" Мариана Маринова, организатор и създател на конкурса „Мис Силикон“.

- Мариана, откриваме морския сезон, предстои конкурса „Мис Силикон“, на който вие сте организатор и създател, кажете ни имат ли повече желание за събитие и парти хората след пандемията?

- В началото, като ни отвориха, имаха голямо желание да се разнообразяват. Според мен цялата тази история се отрази сериозно на бюджета на хората и съответно в началото имаше нещо като бум. Но като видяха, че парите намаляват, започнаха малко да се стягат.

- За коя поредна година ще бъде „Мис Силикон“? С какво се промени конкурсът оттогава?

- Първият „Мис Силикон“ го направихме 2009 година. Имали сме възходи в този конкурс, имали сме и падения, естествено. В началото беше супер бум. Всички бяха много нахъсани за тази идея. После преминахме през целия хейт на света, че това е супер пошло, много гадно. После имаше едни две години, в които конкурсът загуби своята сила. Имало е моменти, в които съм си мислила, че трябва да го спра, да се откажа. Обаче аз съм се хванала с това нещо и съм решила, че това е лична битка с мен самата. Това си е мой проект, който съм решила, че ще го карам докрай. Тази година ми прави много добро впечатление, че има много готини мацки. Може би и защото няма да има „Плеймейт“ и момичетата, които са склонни да участват в такъв тип конкурси, се канализират към „Мис Силикон“. Преди сякаш се колебаеха тук или тук.

- Доколко силиконът вече се настани трайно при жените и този тип красота измести ли естествената хубост?

- Тази тема е нож с две остриета. Не бих препоръчала на млади момичета да започнат да се тунинговат от 18-годишни, защото тялото е нещо, което се развива до много по-късна възраст. Обаче, от друга страна, пластичната и естетичната хирургия много често буквално спасяват човешки животи. Имам предвид това, че ако психиката на млад човек е разбита заради крив нос, големи уши, белег на лицето, тук тази пластична хирургия помага. Ако говорим конкретно само за силикон, естествено че трябва да се чака някаква определена възраст. Някак си много е популистко да се сочи с пръст изцяло пластичната хирургия като нещо лошо или някакъв модел. Истината е, че ние, българите, много дълго време сме живели в нищета и мизерия и като дойде свободата да можем да си сложим силикон, решихме да излеем всичките кубици на света, за да могат да ни видят. Това не трябва да бъде така. Изобщо силиконът, въобще всичките пластични операции, които хората си правят, според мен трябва така да бъдат направени, че да са естетически. Не е нужно всеки да знае, че си си направил нос по калъп, скули, брадичка и т.н.

- Вие колко операции имате?

- Аз нямам много операции. Правила съм си носа няколко пъти, защото просто не бяха успешни предишните операции, и два пъти гърдите. Това са операциите. Това, че съм си увеличавала дупето, не е операция. Това е интервенция, която се поставя с инжекция, не е нещо оперативно.

- В България ли си увеличихте дупето?

-Не, аз съм си го правила във Венецуела много отдавна. Тогава в България никой не беше чувал за това нещо. Беше 2010 година. Тогава живеех във Венецуела. Там всички преди гърдите имат интервенция на дупето. Това е символ за сексапил.

- Вие от години сте в бранша. Чели сте и сте чули много слухове за вас. Кое беше нещото, което ви обиди най-много?

- Когато бях много малка и не бих казала, че съм била така популярна, работех в телевизията и всякакви по-гадни неща, които прочета, много ме тревожеха. И супер много ги преживявах. Обаче с годините разбрах, че няма защо въобще да ги чета. И аз в момента даже не знам какво се пише, пише ли се, какви са коментарите. Просто не ги чета. Помня случая, когато бяха писали една ужасна статия, която беше плод на велика идиотска измишльотина за това, че в Бургас някой ме беше бил. И така го бяха завъртели, че дори ми докараха проверка от полицията. Това го помня, защото не е безобидно.

- Пречили ли са ви тези писания на личния ви живот и на човека до вас?

- Пречили са на всички хора до мен. Те и сега пречат. Пречат и на хората, които не ме познават. Защото, като се запозная с някой човек и той знае нещо за мен, той вече е предубеден. Дали положително или отрицателно, той вече има мнение за мен. Не мога да се запозная на чисто с някого. Разбира се, че пречи за отношенията. Пречи да отидеш да изпиеш едно кафе нормално с някого, защото някой може нещо да си помисли, някой нещо може да каже. Но колкото пречи, толкова и помага. Това положение ти дава възможност да контактуваш с друг вид хора. Аз благодарение на това, че съм малко или много по-популярна, съм могла да контактувам с много успели хора, от които съм черпела вдъхновение, опит.

- Дъщеря ви Йоанна вече е голяма. Има ли интерес към това, с което вие се занимавате, или по-скоро е избрала друга кариера?

- Започва сега да има интерес, иначе доскоро нямаше никакво влечение. Тя е изключително дете. Изобщо не е като тези тийнейджъри, които гледам по телевизията и за които говорят по новините. Тя е пълна отличничка. А за конкурсите и за тези неща скоро започна да се интересува, много се стегна, придоби доста моделски вид. Започна да се снима, но по-скоро като занимание, като хоби.

- Тя дава ли ви съвети?

- Съвети не ми дава, защото аз съм много строга и властна и трудно приемам съвети от хора, които храня. Знам, че се казва, че дете и майка трябва да бъдат дете и майка, а не приятелки. Но ние сме приятелки.

- Можем ли да кажем, че дъщеря ви е най-добрият ви приятел?

- Дъщеря ми ми е най-добрата дъщеря. Най-верният ми човек със сигурност. Аз с нея си говоря, споделям си някои неща. Съвет не си позволява да ми дава, но ме изслушва. Но имаме някои такива разговори, все едно сме съученички.

- Синът ви Митко е на осем години. Той има ли някакви влечения, с какво се занимава?

- Синът ми ходи от много малък на футбол. Тренира. А пък аз, понеже имам влечение към спортната гимнастика от дете, тренирала съм като малка, но за съжаление родителите ми не са имали възможност да ме водят и за мен спортът е нещо супер важно. Виждам, че на Митко не му се удава много науката, засега поне (смее се), не знаем в каква посока ще тръгне, реших, че вместо да си давам парите за уроци по математика, по-добре да ги давам за спорт, защото видях, че това му се удава. Той има страхотни заложби за спортна гимнастика. Започнах да го водя още като беше на четири годинки. После спираше няколко пъти, а от тази година се е хванал доста сериозно. Има страхотен треньор. В началото Митко дори малко се страхуваше от него, даже искаше да се откаже от гимнастиката. Но намерихме баланса и сега ходи в залата на Йордан Йовчев. Ходи всеки божи ден и целта ни е от есента да започне да ходи по състезания.

Подобни статии