Мария Грънчарова на 50: Не искам равносметки, не съжалявам за нищо (СНИМКИ)

Мария Грънчарова е родена на 24 юни 1971 г. в София. Родителите й са естрадната легенда Борислав Грънчаров и една от първите ни манекенки Светла Грънчарова. Става звезда още като тийнейджърка с първите български диско хитове. Прави музикална пауза от 15 г., докато отгледа сина си Венци Иванов, който днес е успешен тенисист. Преди година дебютира в киното като актриса – изигра психоложката във филма „Връзкология“ на Ивайло Спасов

"Аз, каквото трябва, съм забравила, простила до някаква степен. Има непростими неща. Не са за публичното пространство. Най-тежкият момент в живота ми е бил, когато изгубих баща си. По-тежък от този нямам, надявам се никога да нямам. Иначе разочарования - бол", казва в съкровено интервю певицата Мария Грънчарова.

- Мария Грънчарова на 50 години – звучи невероятно, но е факт. Как отпразнувахте юбилея?

- Не така, както смятах, че ще го отпразнувам, преди няколко години. Мислех си да правя голям купон, защото това е същинският юбилей. Мислех да поканя много хора, да го направя по-различен от предишните си рождени дни, но уви – първо, нямах тази възможност, второ, много редуцирах хората около себе си по простата причина, че през последните 5-6 години изключително много разочарования претърпях. Да не говорим, че ситуацията в момента е пандемична. След като много хора преболедуваха, реших, че няма смисъл да се прави нещо толкова голямо. И прецених, че по-добре да празнувам в тесен кръг. Не съжалявам. Доволна и щастлива съм, че имам такива хора до себе си.

- Торта, подаръци?

- Естествено, че имаше торта. Със златните 50 отгоре. Духах свещички. Много беше готино, че приятелите ми пяха акапелно Happy birthday, вместо да ми пуснат запис на песента. В момента съм на почивка на морето заедно с най-добрата ми приятелка Криси – това е един от нейните подаръци. Преживявания и процедури са някои от другите подаръци. От майка ми беше самото парти.

- Какво правите всъщност, че да не могат да ви дадат 50 години?

- Нищо не правя кой знае какво. Този ген сигурно ми е от майка ми. И на нея не можеш да й дадеш 76. Аз се шегувам, че проблемите ме карат да изглеждам все по-добре и по-добре. Нямам намеси по лицето си от никакво естество. С майка ми имаме генетично свличане на клепача и се чудя кога тя да си направи такава пластика, а си мисля дали и на мен няма да ми се наложи да си повдигна клепача. Използвам не скъпа медицинска козметика. Да, може би това, че тренирам, има значение. С какво се храня много много не внимавам. Имам самочувствието, че изглеждам много добре, но не знам на какво се дължи това. Не един и двама ми правят комплименти. И мъже, и жени, които ме виждат за пръв път на живо, не вярват, че съм на 50. Единственото, което полагам като усилия, е да поддържам горе-долу едни килограми.

- Бръчки се опъват, но това тяло как поддържате?

- Преди ходех на фитнес поне три-четири пъти в седмицата, и то прекарвах много повече време от тези, дето им личи. Но малко преди пандемията спрях да ходя на фитнес. Правя си упражнения вкъщи, почти ежедневно. То е достатъчно да отделиш по час на ден, за да поддържаш форма.

- За юбилея направихте ли си равносметка?

- Не искам да си правя равносметка, защото тя трябва да остане по някакъв начин в миналото, да съжалявам, че не съм направила нещо както трябва. Аз за нищо не съжалявам. Да, може би много неща не съм направила както трябва, може би съм имала адски много възможности, които съм пренебрегнала, но това е моята съдба и аз съм си я следвала и не съжалявам за нищо. И съм благодарна единствено и само че ме има, че имам хора, с които съм щастлива, с които ще продължа да живея живота си. Дай боже, всеки да има възможност да празнува петдесет, защото вече е привилегия. Искам да гледам само напред, да живея спокойно и щастливо.

- Гледайки напред, вижда ли се нова песен, музикално продължаване на кариерата?

- Че няма да правя кариера, е ясно. Че спрямо ситуации, които ни се налагат на всички нас като творци, трябва да се променят нещата – да си по-мобилен, да можеш да се трансформираш, да правиш неща, от които за момента можеш да живееш. Защото от нашата професия не винаги може да се живее вече. Ако правя някакви неща, то няма да ги проектирам във времето. Ако се случат – да, ще съм много щастлива, ще се радвам, ще ги покажа. Ще пускам някога някакви нови неща, но не мога да фиксирам кога, какви. Ще правя неща, когато имам настройката и усещането, че ще се случат, а и като имам подкрепа и предложения.

- През пандемичната година сблъскахте ли се с коронавируса?

- Според мен даже два пъти. Ноември месец майка ми се разболя. Първо не знаехме, че е корона, защото една седмица се мъчи, уж че всичко й е наред, след което нещата се влошиха. Оказа се, че е направила двустранна бронхопневмония. Тя все пак е в ремисия от рак на белия дроб. И много трудно влезе в болница, с хиляди връзки. Буквално умираше майка ми, успяха да я спасят в белодробната „Света София“, за което много им благодаря, защото хората положиха неимоверни усилия, за да я стабилизират. След това последствията бяха дълго време. Докато тя беше в болница, и аз се разболях, но го изкарах почти на крак. Нямах възможност да се тръшна, защото нямаше кой да се грижи за мен. Бях с неразположение няколко дни, качвах кръвно, изгубих обонянието, което и до ден днешен на моменти изчезва и пак се появява. Впоследствие аз пак имах някакви такива ситуации, при които не бях добре със стомаха и се умуваше какво ми е, минах през какви ли не изследвания и предполагам, че пак съм го изкарала. Защото след това имах доста висок процент антитела. Мама се ваксинира, докато аз още не съм.

- Как си изкарвате на морето?

- Много е жега. Няма много хора. И никъде нищо не искат. Това, което се твърдеше, че има навсякъде мерки за сигурност, никъде не го виждам – нито маски, нито ръкавици. Може би вече на хората им писна и го подкараха през просото. Или не виждат смисъл в чак такива строги мерки. В интерес на истината аз бях изключително стриктна, много се пазех, дезинфекцирах всичко, ходех с маска, изключителни марки за моята и на майка ми сигурност бях взела. И какво от това? И двете го изкарахме, аз даже втори път. Та по морето са малко хората. Тъжно ми е на моменти даже. Особено като ходиш вечер на места, където преди време не можеше да се разминеш, сега е като запустяло. Не упреквам хората, които държат хотелите и ресторантите, че не свалят достатъчно цените, както се говореше, за да могат повече хора да си позволят да дойдат. Но явно така няма да стане. Хората са обеднели.

- За тези 50 години, кое е било най-хубавото нещо, което ви се е случило?

- Да родя сина си. Помня този момент и никога няма да го забравя. Каквото и да съм правила през годините, каквото да съм творила и сътворявала, по-важно от това - мисията да си майка в този живот и да създадеш живот, няма. Той ми осмисли живота. Смисълът на живота, преди да имаш дете, е различен. По време на бременността станах като слон, което после ми костваше много. Сложно ми беше раждането, защото беше трудно и тежко. И съм благодарна на близката си приятелка, която ме изроди и се погрижи след това да ме стабилизира. Но пък лесно не се става майка.

- Вашият син Венци Иванов стана известен тенисист...

- Вече не е толкова активен като състезател. Той още си е картотекиран, продължава, но не ходи вече толкова много по турнири, защото я мина по-интензивната възраст. Сега по-скоро дава часове, учи други хора. И си учи в университета. Специалността му е „Телекомуникации“. Интересно му е и може би това му е бъдещето.

- Най-лошото, което ви се е случило и искате да забравите?

- Аз, каквото трябва, съм забравила, простила до някаква степен. Има непростими неща. Не са за публичното пространство. Най-тежкият момент в живота ми е бил, когато изгубих баща си. По-тежък от този нямам, надявам се никога да нямам. Иначе разочарования - бол.

- Да ви върна в началото на кариерата ви, как започна тя?

- Бях обградена от такава среда на певци и музиканти. Нямаше как да попадна в друга среда. И непрекъснато се интересувах кой какво пее. Като млад човек се интересувах повече от чуждата музика. Започнах да се записвам вкъщи върху песни на Джанет Джексън и на Джордж Майкъл. Няма да забравя никога – един ден се бях затворила в моята стая и пеех като обезумяла Careless whisper на Wham! Баща ми влезе, заслуша се и каза: „Ама ти всъщност пееш много добре. Искаш ли да опитаме да направим нещо професионално заедно?” Бях на 14 и само толкова ми и трябваше. Откликнах веднага и първата песен, която направихме в дует с баща ми, беше „Изповед на един робот”. Това ми беше и първото показване по телевизията – в новогодишната програма 1985 срещу 1986 г. Точно тогава изживях едно огромно разочарование. Баща ми искаше да ме запознае с Лили Иванова, а тя дори не се обърна да ме погледне. Колкото и да е велика като певица, като човек нищо хубаво не мога да кажа. Аз бях в такава възраст, че бях много наранена, много плаках, преди да изляза да снимам. Не съм запазила от тогава добри чувства.

- Как продължихте след това?

- Записахме още една песен в дует и започнах да пътувам с него в Скандинавия. Още бях непълнолетна и не ме пускаха по заведенията. Там започнах да търся местни композитори и да им купувам правата на парчетата. Първото ми самостоятелно парче беше „Опасна възраст” - купих го от Скандинавия, то е кавър на Майкъл Джексън, с български текст на Мишо Белчев. След това някои си ги внасях отвън, а други ми бяха написани тук от български композитори. Завърших училище, като последната година бях частна ученичка, защото ми се наложи много да пътувам. Учех в 30-о училище, тогава „Людмила Живкова”, после „Знаме на мира”, сега май е „Братя Миладинови”. После не продължих в консерваторията, защото преподавателите тогава не мисля, че бяха най-подходящите за мен. Ходила съм на уроци по пеене при Стефан Анастасов, но най-вече съм работила с баща ми, който е учил при Ангел Заберски, и той е уникален преподавател. С Мария Нейкова работех всичките си песни, които записвах, но не знам защо тя така и не ми написа песен. Зорница Попова, с която бяха приятелки, ми написа „Нещо ново”. Маца беше много благ човек.

- Какви спомени пазите за баща си Борислав Грънчаров?

- Аз като характер и изказ много приличам на него и родата му. Много се карахме за музика и се критикувахме. Но беше изключително благ човек. Връзката ни беше много силна. Аз до 10-12-годишна, като се прибереше той, исках да спя при него. И може би той е човекът, който ми показа, че всъщност наистина има безусловна любов и това е любовта на баща към дъщеря, както и на майка към син. Още докато беше жив, успя да събере в един албум 22 от най-хубавите си песни, защото той няма компактдиск. Но се разболя и не можа да го издаде. И едва ли не като заръка ми го остави. Дадох правата на една фирма, но нищо не се случи. Надявам се да успея да го реализирам. Обещала съм го, дължа му го и ми е изключително тъжно, че до момента не съм могла да се справя със ситуацията, но за жалост не зависи от мен, а хората стават все по-некоректни.

- Накрая, какво си пожелахте за рождения ден?

- Повечето неща са много лични и съкровени. На първо място винаги съм пожелавала аз и близките ми да сме живи и здрави, защото, ако не сме здрави, няма да сме щастливи. След това да сме спокойни, да сме обичани... човешките неща.

Подобни статии