Международната общност се чуди дали да признае талибаните

Снимка: АП/БТА

Въпросът стои, повече или по-малко официално, още от 15 август, но тази седмица доби нов отзвук: международната общност се пита дали е уместно да признае режима на талибаните в Афганистан.

Трябва ли да бъдат включени в големите международни организации, което би ги задължило да се променят? Или, напротив, да се преговаря за постепенна нормализация на отношенията и вдигане на финансовите резета в замяна на силни политически действия?

Дискусията се разгоря на всеобщо обозрение по време на сесията на Общото събрание на ООН, продължаваща до понеделник в Ню Йорк. Талибаните бяха поискали да говорят там от името на Афганистан. Но посланикът на сваленото бивше правителство настоява той да представлява страната си.

Едно талибанско "шоу не би допринесло нищо", заяви в сряда германският външен министър Хайко Маас. "Общото събрание на ООН не е подходящата платформа за това - каза той. - Трябва да се разговаря с талибаните. Има множество канали за целта, установени през последните седмици."

ООН изглежда няма да отговори категорично още сега. Американски източник от ООН посочи пред АФП, че акредитационната комисия на организацията ще заседава най-рано през ноември.

"В един момент ще се наложи талибаните да избират между пари и нормализация - или абсолютна изолация", обобщи миналата седмица европейски дипломат, пожелал анонимност. "Ние сме като Св. Тома Неверни. Чакаме да видим действа ли това. Днес това не действа", добави той.

Дори фактически най-близките съюзници на талибаните се бавят с отговора. "Никой не бърза да признае" талибаните, отбеляза пакистанският външен министър Шах Махмуд Куреши: "Те трябва да са по-чувствителни към международното мнение и по-склонни да се вслушат в него".

Никой не бърза

В същия дух се изказва и Катар, основният посредник между новите господари на Кабул и Запада. Колкото до Китай, той засега се държи предпазливо, но със сигурност има интерес да си подбере легитимни и официални събеседници в Кабул.

"Дори ако не може да гласува доверие на талибаните, Пекин навярно няма да чака още дълго, преди да ги признае официално", писа в началото на септември Дерек Гросман от вашингтонската корпорация РАНД - според него това по-специално "би подкрепило гледището, че вече не Вашингтон, а Пекин (...) чертае бъдещия регионален ред".

Засега впрочем никой не прави първата стъпка. Маркус Каим от германския институт по международни въпроси и въпроси на сигурността (SWP) напомня, че Западът все пак просто няма избор, след като е изгубил статута си на хегемонна сила в катастрофално изтегляне от Афганистан.

"В подобна ситуация не може да се диктуват политически условия", смята изследователят. Изявленията на правителствата, че все още разполагат с някакви лостове, "прикриват факта, че те нямат власт".

Но Западът не е останал съвсем без средства за натиск върху Кабул.

Замразени са множество афганистански банкови сметки в чужбина. А от 18 август Международният валутен фонд временно спря помощите за Афганистан, "докато сред международната общност липсва яснота относно признаването на правителството" в страната.

Целеви мерки

Въпросът става още по-парлив, доколкото в Афганистан предстои зима, драматична в хуманитарен аспект. Талибаните сами не си представяха, че толкова бързо ще вземат властта, и някои от основните функции на държавата още не са възстановени изцяло.

Оттук идва и междинната позиция, прокламирана от ООН. На 10 септември генералният секретар на организацията Антониу Гутериш припомни възможността да се предоставят на Кабул "финансови инструменти" независимо от действащите санкции - американски и на ООН: "Не говоря за отмяна на санкции или признаване, говоря за целеви мерки, които ще позволят на афганистанската икономика да диша", добави той.

По-късно върховният комисар за бежанците Филипо Гранди заяви, че е необходимо да се разговаря с талибаните. "Именно чрез диалог можем да се уверим дали са ефикасни нашите доставки" на хуманитарна помощ, каза италианецът пред Би Би Си. "Бихме могли също да създадем пространство или да повдигнем по-сложни въпроси - за правата, малцинствата, жените, образованието", допълни той.

От своя страна талибаните правят опити да се харесат на съседните държави, чиито стратегически интереси споделят - говорят например за търговски маршрути, инфраструктура и енергийна политика.

Тези страни "изграждат консолидирана визия за Афганистан в региона", коментира Амина Хан от Института за стратегически изследвания в Исламабад (ISSI).

"Регионът се стреми да играе по-важна роля (в тази сфера) и да води диалог с талибаните", добавя тя. И последните ще трябва да спазват поетите ангажименти, по-специално да възпрепятстват терористични групи, планиращи да нападат Пакистан, Русия или Китай. В такъв случай според нея "страните от региона със сигурност ще играят далеч по-решаваща роля".

По време на предишното им управление в Афганистан от 1996 до 2001 г. талибаните не бяха акредитирани от ООН.

Подобни статии

  • Кремъл готви репетиция на локдауна

    Кремъл готви репетиция на локдауна

    "Девалвация няма да има. Заявявам го ясно и твърдо", обеща Борис Елцин през август 1998 г. След три дни Русия обяви дефолт. "Аз съм против това да се вдига пенсионната възраст. Докато съм президент, такова решение няма да бъде взето", каза Владимир Путин. И гръмна пенсионната реформа. "Втори локдаун няма да има", уверява правителството и се готви да го репетира, обявявайки неработна седмица.

    120
  • Принципи на турската външна политика спрямо Африка

    Принципи на турската външна политика спрямо Африка

    На 17 октомври президентът Реджеп Тайип Ердоган започна обиколката си в три държави от Субсахарска Африка - Ангола, Того и Нигерия. Обиколката на Ердоган беше широко отразена както в турските, така и в западните медии. Много западни медийни платформи, както и някои турски журналисти критикуваха посещенията. Докато критиците в Турция обвиниха Ердоган, че е заминал на ненужна визита "във време на дълбока икономическа криза", западните критици му отправиха обвинения, че пленява континента от Запада.

    122
  • Лозана е изправена пред безпрецедентен проблем за Швейцария - замърсяване с диоксин

    Лозана е изправена пред безпрецедентен проблем за Швейцария - замърсяване с диоксин

    Лозана, заможната столица на олимпийския спорт, край която се плискат сините води на Женевско езеро, е изправена пред безпрецедентен проблем в Швейцария: замърсяване с диоксин. Четвъртият по големина град в страната е жертва на токсични вещества, изхвърляни от стара пещ за изгаряне на битови отпадъци.

    83