Метанови мехури

Снимка: blogspot.com Газови мехури могат да свалят всеки намиращ се във въздуха самолет.

Австралийски учени предложиха най-разумното засега обяснение на мистерията на Бермудския триъгълник, предаде РБК.

Австралийски учени предложиха най-разумното засега обяснение на мистерията на Бермудския триъгълник, предаде РБК.
Названието Бермудски триъгълник за пръв път се споменава от американския писател Винсент Гадис през 1946 г., когато той публикува статия в популярното литературно списание „Аргос” за злополучния край на самолетите, участвали в печално известния „Полет 19“ на тази географска ширина. Става въпрос за района в Атлантическия океан, разположен между Флорида, Бермудските острови и Пуерто Рико. Смята се, че този триъгълник е прокълнато място - там намират гибелта си над 1000 души, изчезват над 30 самолети и кораби. Но досега теориите, обясняващи този феномен, не бяха достатъчно убедителни.
Много вероятно е обяснението, което предлагат проф. Джоузеф Монаган и неговият студент Дейвид Мей от университета Монаш в Мелбърн, най-накрая да разбули загадката. Според тяхното изследване причината за мистериозните изчезвания е природният газ метан. В разработката си Монаган и Мей се позовават на океанографски данни. След като изследвали някои опасни области на морското дъно, океанографите се натъкват на определени места, на които има следи от изригвания на вулкани в далечното минало, както и големи натрупвания на метанови хидрати.
Според предположенията на австралийските учени метанът, освободил се от естествените пукнатини на океанското дъно, се натрупва под формата на огромни газови мехури. Впоследствие те се разширяват и се издигат до повърхността на водата, където избухват. След това газът продължава да се издига нагоре и попада в атмосферата.
Монаган и Мей решили с помощта на компютърно моделиране да проверят истинността на  тази теория. Базираната най-вече на научните принципи на хидродинамиката компютърна програма използвала всички променливи величини, в това число скоростта на гигантския метанов мехур, налягането и плътността на газа, както и това на заобикалящите го води. Оказва се, че според изчисленията на компютърната програма, всеки един кораб, попаднал в огромен метанов мехур, веднага губи плавателните си качества и потъва на океанското дъно. Гигантските газови мехури са в състояние да свалят и всеки един намиращ се във въздуха самолет. За да потвърдят прецизността на изследванията си, учените напълнили голям резервоар с вода, след което започнали да изпускат от ниските части на съда големи мехури метан към плаващите на повърхността кораби модели. Те установили, че корабът потъва на дъното, в случай че попадне между средата и външния край на мехура. Ако плавателният съд се намира на достатъчно разстояние от края на мехура или непосредствено над него, той не е застрашен. Това обяснение се оказва напълно задоволително по отношение на случаите, когато са откривали на борда на напълно невредими морски съдове без драскотина по тях загиналия им екипаж. Мореплавателите просто са се задушавали от отровния газ.
Въпреки това си остава загадка как точно изглеждат мехурите от метан и по какъв начин се издигат до морската повърхност. Съгласно някои архивни данни в Бермудския триъгълник през последните петстотин години не е имало големи изригвания на газ. Възможно е също така те просто те не са били регистрирани.

Подобни статии