Михайловски написал химна на буквите след поредно честване без музика

Комунистите махнали Бог от текста на „Върви, народе възродени“

Стоян Михайловски със съпругата си – русенката Райна

Авторът на текста на „Върви, народе възродени“ Стоян Михайловски не можел да се помири с факта, че българската учаща младеж празнува мълком и без музика деня на Кирил и Методий и тогава решил да напише този български химн.

Това казва в спомените си племенницата на големия наш писател и общественик – София Николова Иванова, съхранявани в Държавния архив в Русе. Документът е малко известен на широката публика и е изключително ценен, защото дава информация за периода, в който Михайловски е написал стихотворението за светите апостоли, станало девет години по-късно всеучилищен български химн. Спомените на София Иванова опровергават твърденията, че Михайловски е написал текста на „Върви, народе възродени“ на салфетка, седнал на маса в градината на известния по онова време хотел „Ислях хане“ на ул. „Княжеска“ в Русе.

 

Химнът на българската просвета е създаден преди 129 години по време на русенския период в живота на Стоян Михайловски. Тогава той е преподавал френски език в Мъжката гимназия, сега СУ „Христо Ботев“. София Иванова свидетелства, че текстът е написан в къщата на улица „Белчев“, където Михайловски живее със съпругата си – русенката Райна. Ето какво казва племенницата му в спомените си, които предават семейната памет и това ги прави много ценни.

„През 1887 г. е член съдия в Апелативния съд в Русе. Тук през 1888 г. се задомява (на 18 октомври 1888 г.) с Райна Георгиева Петрович – дъщеря на стария поборник Георги Чохаджията-Петрович, виден гражданин на Русе. От есента на 1888 г. до изселването си в София през 1894 г. Стоян Михайловски и съпругата му живеят в къщата на тъста си Георги Петрович на тогавашната улица „Белчев“ (после „Тинка Джейн“, а днес „К. Димчев“), намираща се зад Регионалната библиотека „Любен Каравелов“. На тази улица съчинява българския всеучилищен химн „Св. св. Кирил и Методий“. Създаването на стихотворението за Кирил и Методий става спонтанно една нощ на 15 април 1892 г. на същата тази русенска улица. Ценящ високо делото им, Стоян Михайловски не може да се примири с факта, че българската учаща младеж го празнува мълком и решава да напише този български химн (както сам той го нарича). На сутринта дава текста на своя колега по музика Атанас Паунов с молба да създаде подходяща музика, да го разучи с учениците и те, пеейки го, да манифестират на празника. Обаче музиката не отговаря по дух и израз на съдържанието и химнът остава само стихотворение. Това продължава до 1901 г., когато Панайот Пипков, учител по музика в Ловеч, не написва на един дъх върху черната дъска незаменимата, несравнима и красива музика, която напълно да подхожда на творбата на Михайловски. Творба, останала и до днес непостигната и „сраснала“ се с българския народ.

Къщата, в която Михайловски е живял с Райна, отдавна не съществува. Тя е съборена и на мястото й е издигнат четириетажен жилищен блок. Улицата вече носи името „Константин Димчев“ и само една паметна плоча на кооперацията, намираща се точно зад Регионалната библиотека „Любен Каравелов“, напомня за това свято място. Недалеч, буквално на няколко минути пеша, е друга сграда, свързана с русенския период на Михайловски и учителстването му в Мъжката гимназия - СУ „Христо Ботев“.

Държавният архив в Русе е съхранил и други ценни документи, свързани със създателя на „Върви, народе възродени“. Пазят се портретна снимка на Михайловски и спомени за малко известни факти от живота му. Проф. Венелин Ганев казва: „Сещам се за „поетическите волности“ на Стоян Михайловски, които смущаваха строгия ред в училището, който директорът Д. Маринов си даваше усилие да поддържа. Това беше през 1889-890-891 г., когато бях VI-VII клас. Стоян Михайловски ни преподаваше френски език. Добър познавач на френския и българския език и добър преподавател, той упражняваше голямо обаяние върху учениците и даде силен тласък на успеха по този предмет. Интересното е, че в междучасията той не седеше в учителската стая, а се разхождаше по булеварда край училището или пък прекарваше време в съседния хотел „Ислях хане“, а оттам дохождаше направо в час“.

Спас Ганев пък пише в спомените си, които също се съхраняват в Русенския държавен архив, че Михайловски е бил ужасно сприхав и никой не е смеел да му възрази или да се меси в работата му. Преподавал по своя собствена програма и не признавал никакво началство.

През 1892 г. стихотворението „Върви, народе възродени“ е отпечатано в списание „Мисъл“. Както казва в спомените си София Иванова, то става популярно, когато след девет години Панайот Пипков съчинява музиката към текста. Оттогава то е обичан от всички празничен химн на светите братя Кирил и Методий.

След идването на тоталитарната власт върху песента са нанесени задължителните идеологически промени. Сменени са някои редове, премахнати са куплети, в които се споменава за Бога и апостолите. Цели куплети са напълно премахнати от читанките. Заради атеистичните убеждения на новата власт части от текста на стихотворението са променени. Като "и Бог ще те благослови" е заменен с "напред и все напред върви", а думите в четвъртия куплет "Духовно покори страните, които завладя с меч" стават "ведно със другите славяни, кръстосай дух със огнен меч".

Подобни статии