Милиционерски социализъм в действие – на всички по равно

Еднакво увеличение за полицая на първа линия и за онзи, който имитира работа на бюро? Хайде да си говорим честно - доста хора в тази система имат да връщат, а не да взимат

Полицаят Чоко е на улицата всеки ден, в студ и пек. Протестиращи му кашлят и кихат в лицето, заразяват го умишлено. Когато не е в пряк сблъсък с ковидиоти, извозва болни от коронавирус хора, защото му вмениха и такова задължение.

Полицаят Локо си убива времето. Маркира, че работи. В първия ден, когато научи за ковида, предприе мерки. Изчисти си цялата отпуска. Не се среща с никой. Върши работа на бюро. В понеделник и вторник прехвърля лявата купчина с папки, в сряда и четвъртък – дясната, а в петък им разменя местата. През уикенда не работи. Този режим извънредно много го умори и затова предприе друга тактика. Отива на работа, маркира се. След което обявява, че ще работи на терен и хуква по срещи. Вместо това, си седи у дома. Къщната работа никога не свършва, както знаете. В края на работния ден се връща, отбелязва, че се е скъсал от бачкане. И се прибира с чиста съвест да си отпочине. Защото за разлика от Чоко, неговият труд е невидим. Почти. Резултатът проличава по делата, които падат в съда, защото някой като него не си е свършил работата, а е размествал папките.

Какво е общото между Чоко и Локо? Че и двамата ще получат еднакво увеличение на заплатата от 15%. Социализъм в действие. Парите са им гарантирани, защото никой не измерва труда индивидуално. Чоко е недоволен, защото не заслужава такова отношение. Локо е недоволен, защото е солидарен с Чоко. Иначе, ако трябваше обективно да оценят какво е изработил, щеше да се наложи да върне доста пари.

Чоко не е виновен, че всички в момента му се вглеждат в канчето. Има десетки чиновници, които лапат бонуси, без никой да ги обсъжда. На Локо пък не му пука. Да го обсъжда който си ще. Той не чува. Среща сe само с хората от най-близкото си обкръжение, а и те като него смятат, че възнаграждението му се полага. Защото парите растат по дърветата.

Новината за предстоящото увеличение на полицейските заплати (и наглата реакция, че повишението не е достатъчно) дойде в кофти момент, когато десетки хора се готвят да затегнат коланите заради частичния локдаун. Това означава пресни попълнения в армията на безработните. Хора, които ще студуват и гладуват. И  няма да имат пари за лекарства. Гладният не вярва на сития. И когато ситият му обяснява, че всички трябва да стиснат зъби и да посрещнат локдауна като нещо неизбежно, защото човешкият живот е най-важен, той се зъби – значи има пари за учители, които не работят нищо в режим онлайн, има пари за полицаи, които целогодишно са в отпуска и си купуват яхти и хотели, но той трябва да се отнесе с разбиране. И да прояви саможертва. Чоко е този, върху който ще се стовари цялото недоволство. Локо, както вече казахме, е дебелокож. Пък и е млад пенсионер. Дали са му възможност да поработи още малко, така че неговото не се губи. Чоко може и да не доживее до този момент. Но за системата той и Локо са равни. По милиционерски равни.

Подобни статии