Младежите през 30-те - тарикати, днешните жени се ъпгрейдват и тунинговат

Майсторите си приказвали на таен дюлгерски език, за да не ги разбират калфите и чираците, пътуващите музиканти си общували на чалгаджийски

Снимка: wordpress.com Младежкият жаргон се ражда в София през 30-те години.

„Скив ква готина дървеница руа по Ръкси!“ Звучи уж на български. Но днес вече само най-старите кореняци софиянци могат да го дешифрират като: „Гледай какво хубаво момиче върви по „Раковски!“. Така са се изразявали столичните гаменчета някъде докъм 50-те години на миналия век.

Различни тайни говори е имало винаги и във всички страни. Какво представляват те и кое е наложило тяхното създаване, коментира доцент д-р Ани Кочева, специалист по диалектология и социална лингвистика.

“Жаргоните са своего рода диалекти, но не териториални, а социални. Те си създават собствена лексика, в която се заместват определени думи от основния речник. И това е така, защо основната цел на жаргона, или тайния език, е той да бъде различен от „нормалния“, да бъде интересен и най-важното - да бъде условен. Това е характерното за всички тайни говори, които се наричат още и арго. Те се употребяват главно от престъпниците или от хора, упражняващи дадена професия. Целта е те да не бъдат разбрани от другите хора. С това „специализиране“ на лексиката са въведени думи, които да заместват основните действия от дадена професия. При това са съвсем конкретни и същевременно неразбираеми за непосветения.“

Класически пример за това е жаргонът на крадците. Вместо кражба от вътрешен джоб се е казвало „вътрешна махала“, за външен - външа махала. Кражбата от чекмедже е чекмедже кириз, а от таван - таван кириз. Българските апаши са използвали три думи за пари- кинти, мангизи и транци, пет думи за глупав, наивен - балама, балък, бутур, ливада и шапшал, четири за гледам - дикиизим, ждракам, киризим и скивам.
Жаргоните се формират обикновено със заемки от чужд език, най вече от турски и цигански - като авер, гадже, мариз (бой). Сравнително по-късно се създава младежкият уличен жаргон. Първите сведения за това са от 1930 г. Тогава са наричали жаргона "ученически говор", "софийски говор" и "тарикатски говор", "хулигански говор". Названието идва от поведението на някои младежи, които с гордост се наричали "тарикати". Днес подобен жаргон отдавна не е само софийски. Този тип говори обаче е много динамичен. Това, което е било характерно до преди 30-40- те години, вече не съществува. В него навлиза много международна лексика, главно английска. Най-простият пример - преди се ходеше „на терен“, сега - „на купон“. Но думи като „гадже“ или „скивам“, или авер са оцелели и днес са в масова употреба. Също така и отделните градове са си имали отделни жаргони. Софийските тийнейджъри дълго време се обръщаха един към друг с „копеле“, в Пловдив и сега с „майна“, а във Варна - с „авер“.

Що се отнася до професионалните говори, особено специфичен език са ползвали дюлгерите. Пример за това е „мещровския език“. Той е забелязан през 1901 година от изследователя Стоян Аргиров, а преди това и от Константин Иречек. Той бил особено масово използван в родопското село Момчиловци, известно със своите майстори строители, но е употребяван навсякъде в Родопите, в Средногорието и Стара планина.
Лексиката в него идва от албански и други балкански езици, като дюлгерите гурбетчии са възприемали професионалния език, докато са изучавали занаяти. Стоян Аргиров посочва етимологията на събраните в Брацигово от него 277 думи от “мещровския” - 147 са албански, 138 са български с условно значение, 30 са гръцки, 26 - турски, 7 - румънски, 4 – италиански, и т.н., и само 32 са от неизвестен произход.
Професор Стойко Стойков дава примери за жаргона на пирдопски дюлгери: б’ал (вар), гур (камък), друно (дърво), шкипар (тухла), штица (дъска), дланче (ренде), мерач (метър), търкал’ачка (количка), л’уга (лопата), репан (трион), трън (пирон), к’ораф (прозорец), пушлиф (комин), стис (зид), тири (врата), д’уам (мажа), пресам (режа). Основна причина за създаването на дюлгерските жаргони е майсторите да си контактуват по време на работа, без да бъдат разбирани от калфите и чираците - „да не ни откраднат бързо майсторлъка“.
Използването на таен говор обаче не е характерно само за дюлгерското съсловие. Тайни говори са имали и други професионални групи - терзии, фурнаджии, гайтанджии, музиканти. Стоян Аргиров е описал и чалгаджийския език, който се е използвал от пътуващите музиканти. Думата "чалга", с която днес се обозначава цял популярен жанр музика и субкултура в България и на Балканите, е турска. Оригиналното й значение обаче е музикален инструмент и звукът, издаван от него. Стоян Аргиров е преброил 163 думи от "чалгаджийския език", като за половината от тях смята, че са ромски, а за думите за тонове и струни приема, че са арабски или персийски.

„Ъпргейдват се“ и дамите

В наши време професионалните жаргони са на базата главно на „побългарени“ английски термини от света на бизнес и IT, подчинени на законите на българския език. Точно както дюлгерите и “чалгаджиите” от преди век са използвали думи от езика на техните албански, гръцки или италиански майстори. И ако обикновен човек присъства на разговор между програмисти или мениджъри, няма да разбре почти нищо. Защото ще чува само мийтинг, естимейшъни, дивелъпване, диплойване, валю, кол, асесмънт и т.н. Впрочем термини като „ъпгрейдвам“ или „тунинговам“ навлязоха и в общия разговорен жаргон. Те все по-често се употребяват иронично по адрес на подложили се на козметични операции дами.

За вечеря – стара капа с ученичка

Казармата в миналото също имаше своя жаргон. При това доста богат и разнообразен в зависимост от рода войски и дори от отделените три някогашни армии. В Трета армия въпросът, който по принцип вълнува войниците, беше каква ще е храната днес. Там тя се наричаше „мамбо“. В Първа обаче щяха да се чудят за какво става въпрос. Както и обратното - в Трета пък нямаше да схванат, ако им кажат, че за вечеря ще има „стара капа с ученичка“ - боб с компот. Такива бяха и обозначенията за новобранците и старите войници. Зайците си бяха зайци навсякъде, но в Трета имаше още „кирливи, кирчвоци“. Старите войници си бяха стари кучета или стари бухали. Във Втора армия и Строителни войски бяха още и „стара пейка“ и „старо бунгало“. Във флота се служеше три години и йерархията беше още по-прецизна. Новобранците са салаги (руската дума за копърки), второгодниците - „кашалоти“. И само наистина старите матроси са „стари кучета“.Танкистите пък независимо от срока на службата се наричаха „кемафи“. Особено популярно беше и определението по географски произход. Софиянци са „кестени“, от Видинско - „мокри“, от Варна - „гагаузи“, тези от Добруджа - „сламари“, от Ямболско - „кукери“. Думи, които изчезнаха заедно със задължителната военна служба.

Подобни статии