Монахини излагат свои платове в Лондон и Лиеж

В Самоковския манастир Левски основава женски революционен комитет

Снимка: blogspot.com Вътрешният двор на манастира създава невероятно чувство за спокойствие и уют

Българските манастири по принцип са разположени в уединени планински кътчета.
Това обаче не важи за женските, които от съображения за сигурност на монахините често са в били в самия център на възрожденските ни градове. Такъв е и Самоковският девически манастир “Покров Богородичен”.

Манастирът е основан в средата на XVIII в. като женски метох на Хилендарския манастир. Първоначално монахините на Хилендарския метох живеят пръснати по домовете (т.нар. домашно монашество), какъвто пример дават дъщерите на местния първенец хаджи Захари Константинов. Основаването на обителта се свързва с пристигането през 1772 г. в Самоков на игумения Теоктиста - баба на основоположника на българския периодичен печат Константин Фотинов. След пристигането си тя събира монахините в подарена им къща и става първата игуменка на обителта. Изпълнява тази длъжност до смъртта си през 1844 г., когато почива на 109-годишна възраст.

Школото

Още от създаването си женският метох става средище на духовност и просвета. Той има основополагаща роля във въвеждането на женското образование в България през Възраждането. Момичетата се учат на четене, писане, смятане, гръцки език, вероучение и пеене, а също и на тъкане, шиене и везане. А през 1861 г. се открива и и първото класно (прогимназиално) девическо училище.
В манастира често са постъпвали богати овдовели жени от Самоков, които си строят килии и вземат при себе си дъщери, внучки или бедни роднински момичета, които да им прислужват. Така постепенно манастирът се разраства. В средата на ХІХ в. в него вече живеят повече от сто монахини и послушнички. Според разказ на двете известни пътешественички - Джорджа Маккензи и Аделин Ърби, посетили Самоков през 1862 г., монахините по онова време се издържат с предене и тъкане. Монахините поддържали кухня за бедни и пословичното им гостоприемство привлича много поклонници и посетители.
През 1871 г. Васил Левски основава в манастира първия женски революционен комитет начело със сестра Евдокия. Скривалището, в което се укривал Апостола, се пази и днес. И след Освобождението манастирът продължава да се издържа със сукнарство. С прочутата си бяла аба монахините участват в Международното изложение в Лиеж през 1905 г., в Изложението на балканските държави в Лондон през 1907 г. и в Първото българско изложение в Пловдив през 1892 г.

Шедьоври

В архитектурно отношение Самоковският манастир представлява комплекс от съборен храм и жилищни сгради, обграден с масивен каменен зид. Манастирските сгради, запазени в автентичния си вид от XIX в., образуват единствения запазен в града архитектурен ансамбъл, живо пазещ и пресъздаващ атмосферата на възрожденския Самоков.
Манастирската църква „Покров Богородичен“ е трикорабна, безкуполна, масивно засводена сграда с една апсида и притвор от запад. Страничните кораби са разделени от централния посредством два реда колони, свързани с арки. На източната стена в олтара от двете страни на полукръглата отвътре апсида има две ниши. Предполага се, че строител на сградата е тревненският първомайстор Димитър Сергьов. Самоковски майстори са работили върху вътрешната украса и обзавеждането на храма. Тяхно дело са позлатените резби на иконостаса и царските двери, както и балдахинът над светия престол и другите църковни мебели. Смята се че иконостасните ликове са дело на основоположника на Самоковската школа - зографа Христо Димитров. Тук, редом с образите на Богородица с Младенеца и Исус Христос, са изобразени и първоучителите св. св. Кирил и Методий. Особено впечатление прави намиращата се в царския ред икона „Архангел Михаил мъчи душата на богатия“. В църквата се пазят и други интересни икони от самоковската школа: Св. Никола, Св. Йоан Златоуст, Три Светители, както и такива от Димитър (Дичо) Зограф, виден представител на Дебърската художествена школа.
С изключение на някои отделни фрески вътрешността на църквата не е изписана със стенописи. В нартекса може да се види стенопис с Покровителна Богородица, който се приписва от специалисти на Захари Зограф. Други възрожденски стенописи, също дело на самоковски майстори, има и по свода на храма.


Мощи на светии бдят над обителта

Една от причините за дълговременното съществуване на манастира и неизменното присъствие на Божия благодат в святото място са съхраняваните в него реликви. Самото име на манастира е избрано съобразно една стара легенда за спасяването на Самоков от света Богородица, която разпростряла своя покров (плащ) над града и така го спасила от разорение. А през 1906 г. в обителта умира хилендарският йеромонах Серафим, завещал личната си библиотека и донесените от него през 1839 г. от Хилендар частици от мощите на свети Пантелеймон и свети Сава Сръбски. Тези безценни съкровища заедно с мощи на други светци и днес се съхраняват в манастира и продължават да отдават благодат.

Подобни статии