Музиката е в сърцето на свободата

Снимка: БГНЕС

Без музика животът би бил грешка, казва Ницше, а пък Адорно сполучливо я описва като универсалния език, който единствен успява да говори на всички.

Защото освен дълбоко съкровена, тя има важната функция да поражда чувство за принадлежност, да сплотява, да гради общности, да изпълва със смисли и да действа терапевтично. А най-добре това се вижда на концертите – временен екстаз, който пречиства от злото.

Огромната нужда от тях бързо стана видима броени дни след обявяването на новите разпоредби и на родна земя, когато стана ясно, че след 29-и всички клубове, барове и нощни заведения отново ще могат да посрещат гости и след 23 ч, а всички меломани ще могат отново да се съберат заедно и по трибуните. Там – на дългоочаквания концерт. Веднага след това по извечния принцип на търсенето и предлагането мнозина родни музиканти обявиха участие след участие, някои и турнета, а концертната програма се изпълни за година напред. Непреодолимата жажда за музикален празник триумфира.

И това не е случайно – за да бъде здраво едно общество, то има нужда, опростено казано, да „разпуска парата“, или както най-точно пише проф. Богдан Богданов – да редува делника с празник. Заради силната си способност да извиква и отразява най-личните ни и дълбоко таени емоции, музиката сред всички други елементи на свободното ни време е най-пряко свързана с изграждането на индивидуалните и колективните ни идентичности. Съответно концертната дейност, клубната сцена, а и нощният живот не бива да бъдат подценявани, когато на масата е поставен въпросът за общественото здраве, развитие и цялостно благосъстояние.

И макар силата на този факт да е скована от желязо, трудно е да се даде еднозначен отговор на въпроса „Трябва ли да се върнем по трибуните и клубовете?“, когато към същата тази маса вече е добавен още по-ковкия сребристобял факт наречен COVID-19. Именно тук сме разкъсани между двата полюса на здравето на тялото, което е основа на физическото ни съществуване, но и здравето на душата, което празникът и музиката ни предоставят и без което също не можем. И това разкъсване е фундаментално и важно за изговаряне, защото световната пандемия не нанесе единствено болест на телата ни; на първо място тя разболя душата – както тази на индивида, така и тази на цялото обществото, което ще има нужда дълго време, за да се възстанови напълно от това сътресение.

Не ме разбирайте погрешно – трудно може да има душевно благоденствие без физическо добруване. Това, което стои между тях обаче, зависи от нас. Нарича се лична отговорност и също като самата музика е поместена в сърцето на свободата. А ако трябва да перифразираме Декарт, свободата започва там, където (в пълното си право) сме решили да празнуваме, но на (поне на няколко метра) дистанция. И да, по същество празникът и дистанцията са две взаимоизключващи се понятия, защото в основата на празничното стои сплотяването – не само духовното, но и физическото. Но въпреки всичко човекът е изобретателно същество – особено по време на криза. Може би тя, кризата, също ще ни сплоти и ще ни направи по-силни. Едно поне е сигурно – както сега, така и когато и да е без музика животът би бил грешка...

Подобни статии