На гости на Арлекино и Доницети (СНИМКИ)

Бергамо – перла в сянката на транзита

Снимка: Красимир Крумов От хълма Сан Виджилио се открива най-красивата гледка към Горния град.

Павирани улички, камбанарии, куполи и купове забележителности от времето на Средновековието и Ренесанса, вкусна храна и прекрасни гледки. Това е Бергамо в дузина думи, без да броим съюзите. Не е за вярване, че мнозина, тръгнали на поклонение в меката на модата Милано или сменящи полет в едно от трите големи летища в областта Ломбардия, остават само с гледката.

До малко над 100-хилядното градче в Северна Италия от България може да се стигне с кола, с влак и самолет. Може, но не си струва нищо друго освен самолета, защото нискотарифните авиокомпании от София, Варна или Букурещ ще ви докарат до летище „Орио ал Серио“, както е официалното име на порта в Бергамо за 20 лева в едната посока, доста по-евтино от билет от София до брега на Черно море. Спестявате пари, но и време за път, което прави градчето идеална дестинация за уикенд туризъм с максимум ден-два допълнителна отпуска.

Стотици българи кацат на „Орио ал Серио“, без изобщо да стигнат до Cittа Bassa (Долния град) или Cittа Alta (Горния град) и без да продължат пътешествието си нанякъде само защото целта на пътуването им е един от най-големите молове в Европа „Ориоцентер“. От летището го дели само едно шосе с подлез под него и има чужденци, които пристигат със сутрешен полет и се връщат с вечерен само заради шопинга в някой от над 250-те магазина, отворени от 9 сутринта до 10 вечерта и с цени, които конкурират близкия Милано.

Перлата, в сянката на самолетния транзит обаче не е молът, а Горният град и до него си струва да прескочите дори да сте с транзит, стига да разполагате поне с 4-5 часа минимум. На летището в Бергамо може изгодно да вземете такси и цената за 4 дни няма да надхвърли 45-50 лева, двойно с пълна застраховка, но ако няма да мърдате към езерата и съседни градчета, забравете колите. И старият, и новият град на Бергамо са с множество улици, обозначени с нищо незначещия за повечето чужденци надпис ZTL. Това означава зони за локален трафик и тези улици са позволени за движение само за местните. Ако влезете с кола под наем, до месец-два ще ви настигне в България глоба или няколко за по 100 евро. А и цените на паркингите започват от евро три и половина за час.

Идеалната алтернатива е градският транспорт. Хващате единицата пред терминала за пристигащи пътници, маршрутът е в кръг – минава през автогарата и Долния град, оттам до хълма на Горния град. Най-доброто е да си вземете 24-часов билет, който струва 5 евро и важи и за пътуване в двете транспортни атракции на Бергамо, фуникуларите, - въжените железници. Автобусите от линия 1 спират точно в началните спирки на „Фуникуларе Сита Алта“ и на „Фуникуларе ди Бергамо Сан Виджилио“.
Нашата препоръка е до Горния град да се качите с първото влакче. То е първо и исторически. Линията е пусната в експлоатация през 1887 година, за да свърже Долния с Горния град. Щом стигнете, не бързайте да излизате от „чакалнята“, обърнете се надясно, тук се намира прекрасно „Кафе делла фуникуларе“ с панорамна гледка към Бергамо, което обърква и представите за физиката – цените в Горния град са по-ниски от тези в Долния. Иди ги разбери.
Оттук нататък гид не ви е особено нужен. Отдайте се на интуицията си по малките тесни улички, следвайте туристическата тълпа, а ако ги няма още туристите – дори гълъбите – където и да ви заведат, си струва да почукате и да разгледате. Рано или късно ще излезете на площада Пица Векия, където се намира Палацо дела Раджионе, казват най-старата сграда на кметство в Италия въобще. Тази държава разкошните черкви са под път и над път, но в Бергамо има две, които не бива да пропускате. Едната е катедралният храм „Св. Александър“, кръстена на патрона на града Александър Александрийски.
До катедралата може изобщо да не забележите храма, за който пак от туристическия бранш твърдят, че е най-красивият храм в цяла Италия въобще. А може да не го забележите, защото става въпрос за „църквата без фасада“, базиликата „Санта Мария Маджоре“. Тя наистина няма нито фасада, нито главен вход. Входът е през вратичката с колоните и лъвовете, а това, което бихме приели за лице на църквата вдясно от тях, е всъщност отделен параклис - параклисът на военоначалника Бартоломео Колеони, който е едновременно и негов мавзолей.

Така е, защото някога "Санта Мария Маджоре" е била интегрална част от епископския дворец. Храмът е построен през 1137 година век в знак на благодарност към Дева Мария за спасяването на града от чумата, казват. Вътре е „ах“ и „ох“ и при това може да се снима. Ако отвън ни посреща строгостта на времето, през което е строена базиликата, то вътре се открива XVII век, когато храмът е предекориран в стил барок и никакви репортерски разкази не могат да предадат съдържанието.
На оградата на мавзолея до базиликата ще видите герба на фамилията Колеоне, изобразяващ три тестиса. А защо? Защото разказват, бил щедро надарен от природата и имал именно три тестиса. Не знаем дали медицински е възможно, но за туристически справочник е идеално.
Под колоните на Палацо дела Раджионе има едно друго уникално съоръжение, което може и да подминете, ако не го знаете предварително - монументалният слънчев часовник, „монтиран“ върху настилката, по която всички ходят, три дълги линии, пресечени с няколко по-късни. Създаден е в края на XVIII век, а задачата му е била да покаже астрономическото "пладне". В свода на арката има кръгла ламарина, а на нея малка дупчица. Слънчевият лъч минава през нея и се отразява в пода точно когато е пладне за съответния месец и ден. В облачен ден просто трябва да ни се доверите на честна дума, че е така.
Ако продължите напред и минете през една от градските порти ще стигнете до втората въжена железница, за която мнозина посетители не подозират. Фуникуларе ди Бергамо Сан Виджилио е открита през 1912 година и отвежда до хълма Сан Виджилио, откъдето се открива незабравима гледка към стария град на Бергамо. И тук пътувате с 24-часовото билетче за градския автобус.

Горе няма кой знае какво да правите, освен малко снимки и селфита, а и сигурно след кафето и културната храна стомахът ви вече стърже. Вече коментирахме цените „долу“ и „горе“, в Горния град е по-приятно, по-вкусно и по-евтино. Повечето бюджетни туристи се нахвърлят на пица на парче, която квасят с минерална вода, но дори при италианските цени на ресторанти не е задължително да гладувате. Добър вариант е т. н. Работен обяд, по нашему ще е обедно меню, на витрините търсете надпис Pranzo del lavoro. За 10 евро на човек ще ви сервират първо, второ и вино, някъде и десерт, а ако бюджетът ви позволява още петак отгоре, можете да се глезите с отворен бюфет, популярен при нас като „шведска маса“, който включва супи, меса и шунки, 7-9 основни ястия, в т. ч. истинска лазаня, малко повече салати, и от половина до цяла дузина десерти плюс водичка. Явно по тия места са свикнали с навиците на туристите, защото след като ви поканят любезно, ще предупредят – яжте колкото и каквото искате, но да не остава нищо в чинията.

От личен опит бихме препоръчали обедното меню за 15 евро в „Ла диспенса ди Арлекино“ - „Килера на Арлекино“. Името на популярния персонаж от комедия дел арте не е случайно. Слугата Арлекино е роден през XVI век именно в Бергамо. За спомен за този факт можете да си вземете магнитче с неговия образ или някакво копие на традиционната театрална маска от черна кожа с малки цепки за очите, гъсти брада и вежди и голяма брадавица на носа. От Бергамо е и композиторът Гаетано Доницети, тук роден, тук починал, а в Горния град има и негов музей.
На „свободния“ кулинарен пазар от нещата, които задължително трябва да опитате в Бергамо е аранчини-то – панирано във формата на топка ризото, вътре с различни пълнежи. Почти навсякъде се предлага и това, с което е известен градът – полента, италианско, викат, ястие, приготвено от царевично брашно или царевична каша, не си разваляйте удоволствието да го наричате простичко мамалига или качамак. Всъщност важното е с какви добавки ще си го поръчате. Ако е по системата „прави като мен“, местните най-често си вземат с три соса – сирене, гъби или с телешка кайма.

Ако в Испания е грехота да не си поръчвате при всяко сядане на масичка „Сангрия“, то тук е непростимо да не си викнете поне веднъж „Аперол“. И джелато, задължително джелато, по нашему сладолед.

Ако не бързате за полет и разполагате с време от Горния град е най-добре да се смъкнете надолу пеша или по цялата дължина на крепостните стени до Рока ди Бергамо и Порта Сан Джакомо.

Подобни статии