На Симеоновден започвали есенната оран и сеитба

Слагали в чувалите орехи, за да е едро и здраво житото

Докато прокарва първата бразда, орачът трябва да мълчи.

На 1 септември православната църква отбелязва деня на Свети Симеон Стълпник. В българския народен календар празникът е известен още като Летни Симеоновден, Симеон орач, Симеон сърп, Симеон брульо, Летен полазник.

В народната агрометеорология на този ден започва есенната оран и сеитба. Затова и основните обредни действия са свързани с подготовката на семето за сеитбата и с първата изорана бразда на нивата.

 

Подготовка

В навечерието на празника стопаните занасят семената за посев в църквата, за да бъдат осветени. Сред зърното се слагат стрък босилек, чесън, плодове, червен конец с нанизани на него червени чушки, сребърни монети и пепел от бъдника – дървото, горяло на Бъдни вечер в семейното огнище. В някои региони за плодородие семената се пускат през кръг – невестински пръстен или гривна, дупката на теслата, ухото на ралото, отвора на мъжка риза и др., за да са „пълни и тежки“. В чувалите със зърно се поставят също орехи, дренки и лешници, за да е едро и здраво житото.  

 

Заклинания

В ранното утро на празника домакините изпичат обредни питки, като с едната от тях захранват ритуално добитъка, с който се орат нивите. На рогата на животните нанизват малки кравайчета и връзват червени вълнени конци. Орачите и сеячите кичат с цветя каруците и воловете, а жените обикалят три пъти впряговете и ръсят пепел или жар, за да е спорна работата. Някъде изсипват котел с мълчана вода или поставят слама, покрита с червена престилка. В  Северозападна България стопанката коли пред каруцата червен петел, който нарича за „курбан на Свети Симеон“, след което отваря широко портите и ги оставя така, докато се завърне в къщи.

 

На нивата

Централно място на празника заемат обредите на самата нива. Щом стопанинът пристигне на нивата, той сваля калпака си, прекръства се и хвърля една или три шепи семе, като нарича за плодородие. След като изоре първата бразда, той вади питата, търкулва я към слънцето, изричайки „да се роди жито“. Докато оре първата бразда, орачът не бива да говори с никого, за да не бъде житото рядко. По това как ще се обърне погачата се гадае за реколтата – ако падне с горната част, е на добро, на плодородие и пълни хамбари. Сетне вдига високо хляба, за да растат високи житата, и го разчупва. Първото парче се хвърля на изток,  второто се дава на воловете, третото се заравя в земята, а четвъртото стопанинът изяжда сам. Костите на варената кокошка и останала храна също се заравят в първата бразда. След това се довършва сеитбата, защото се вярва, че не е хубаво семето да се връща у дома. Докато не се върне стопанинът от полето, в дома не се пали огън, за да се предпазят посевите от пожари. На нивата се оставят и китката босилек, за да пази нивата от беди, болести, порои и дъждове.

Среща с поп и бременна булка са на късмет

На Симеоновден се гадае какво ще е времето през цялата година - каквото е в този ден, такова ще е и през януари. А по първите дванадесет дни на септември се гадае за времето през дванадесетте месеца на следващата година. Зимата ще подрани и ще бъде мразовита, ако на този ден кучетата лежат свити на кълбо. Ако сутринта на този ден срещнеш поп, бременна булка или човек с покупки, ще ти върви на „пълно“. На този ден е добре да се купи някакъв нов домакински съд и нищо да не се изнася от къщата, да не се дава назаем, за да не „излезе берекетът от дома“. Забранена е всякаква домашна работа, свързана с вълна, за да не нападат вълци стадата. На този ден се забранява и работа с режещи предмети, особено бременни жени да хващат отворена ножица. Жените не перат и не простират, особено бяло пране, за да не е житото „празно“, да не поникнат празни житните класове.

 

Подобни статии