На този ден през 1709 г. - Битката при Полтава по време на Великата Северна война

На този ден през 1709 г. - Битката при Полтава по време на Великата Северна война (1700-1721). Руската армия с численост от 40 000 души под командването на Петър Велики побеждава шведската армия под командването на крал Карл XII. От 25 000 души в шведската армия 10 000 са убити и ранени. От руската армия 4500 са убити и ранени. Битката слага край на статута на Швеция като основна сила и бележи началото на руското превъзходство в Източна Европа, припомня БТА.

На този ден в България:

1879 - България установява дипломатически отношения с Франция на ниво дипломатически агентства. Отношенията между двете страни са прекъснати на 22 септември 1915 г. и отново са възстановени на 27 август 1920 г. На 17 декември 1963 г. са издигнати в ранг на посолства.
1879 - България установява дипломатически отношения с Германия на ниво легации. Отношенията между двете страни са прекъснати на 5 септември 1944 г. След създаването на Германската демократическа република /ГДР/ (7 октомври 1949) България установява дипломатически отношения с ГДР на 17 октомври 1949 г. на ниво легации, а на 11 юли 1954 г. отношенията между двете страни са издигнати в ранг на посолства. След създаването на Федерална република Германия /ФРГ/ на 7 септември 1949 г. България установява дипломатически отношения с ФРГ на 21 декември 1973 г. на ниво посолства. След обединението на двете германски държави на 3 октомври 1990 г. посолството на България във ФРГ поема всички функции.
1931 - България установява дипломатически отношения с Аржентина на ниво легации. Дипломатическите отношения между двете страни са прекъснати на 4 февруари 1944 г. и са възстановени на 12 ноември 1948 г. На 7 април 1964 г. дипломатическите отношения между страните са издигнати в ранг на посолства.
1967 - България е приета за член на Международната организация за гражданска авиация (ИКАО).
1971 - 6-ото Народно събрание избира състава на Държавния съвет на Народна република България. Държавният съвет е създаден съгласно Конституцията на Народна република България от 18 май 1971 г. като висш постоянно действащ орган на Народното събрание, осигуряващ връзката между законодателната и изпълнителната власт в лицето на Министерския съвет.
Председател на Държавния съвет от създаването на съвета до 10 ноември 1989 г. е Тодор Живков. Държавният съвет е закрит със Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Народна република България, приет от 9-ото Народно събрание на 3 април 1990 г. Функциите на Държавния съвет се осъществяват от Народното събрание.
1999 - Агенцията за приватизация продава 57 процента от химическия комбинат "Химко" АД - Враца, на американската корпорация "Ай Би И Транс ъф Ню Йорк инкорпорейтед".
2012 - Проведени са извънредни вътрешнопартийни избори за председател на Съюза на демократичните сили (СДС) след оставката на председателя Мартин Димитров на 15 май 2012 г. Кандидати за поста са Ваньо Шарков, Емил Кабаиванов, Иван Сотиров, Лъчезар Тошев и Румен Христов. На балотаж, насрочен за 15 юли 2012 г., отиват депутатът Ваньо Шарков и кметът на Карлово Емил Кабаиванов.
2014 - Бизнесменът Христо Ковачки окончателно е оправдан от Върховния касационен съд по обвинение за данъчни престъпления и източване на ДДС за над 16 млн. лв. Той е обвинен, че в периодите между 14 февруари 2005 г. и 14 септември 2006 г. и между 16 октомври 2006 г. и 14 юли 2008 г. чрез четири свои фирми е осъществил над 80 фиктивни сделки за машини. На 14 април 2011 г. той е осъден на 3 години условно с пет години изпитателен срок и глоба от
20 000 лв. от Софийски градски съд и впоследствие оправдан на 29 май 2012 г. и повторно оправдан на 24 януари 2014 г. от Софийския апелативен съд.
2015 - 43-ото Народно събрание приема решение за откриване във Велико Търново на филиал на Медицинския университет "Проф. д-р Параскев Стоянов" - Варна.
2016 - Софийският градски съд отказва регистрация на партия Демократи за отговорност, свобода и толерантност (ДОСТ) с председател Лютви Местан с мотив, че партията използва абревиатура ДОСТ, която като дума на турски означава "приятел". Решението не е окончателно и може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд.
2017 - Комитетът за световно наследство на ЮНЕСКО одобрява на 41-ата си сесия в Краков, Полша, разширение на обекта на световното наследство "Старите и вековни букови гори на Карпатите и други региони в Европа". Той включва 77 компонента, разположени на територията на 12 европейски държави. България участва в номинацията с най-представителните букови гори в деветте резервата, разположени на територията на Националния парк "Централен Балкан" - "Боатин", "Царичина", "Козя стена", "Стенето", "Соколна", "Пеещи скали", "Стара река", "Джендема" и "Северен Джендем", които вече са в списъка на ЮНЕСКО.
2018 - В търговищкото село Братово се провежда традиционният събор в свещената за мюсюлманите местност "Баба Конду", който се провежда всяка година и събира мюсюлмани от региона и Североизточна България. Тук на място, считано за свещено, хората връзват парче плат или оставят дарове, за да измолят здраве, берекет и късмет за семействата си.
2019 - На церемония в президенството президентът Румен Радев връчва високи държавни отличия на четирима българи. Спортният деец Христо Меранзов е удостоен с орден "Стара планина" първа степен за заслугите му в областта на физическото възпитание и спорта. Журналистът и мореплавател Дончо Папазов е удостоен с орден "Стара планина" първа степен за принос в областта на спорта, науката и журналистиката. Лекарят проф. Цекомир Воденичаров е отличен с орден "Св. Св. Кирил и Методий" - огърлие, за заслугите му за развитието на медицинската наука и за утвърждаването на факултетите по обществено здраве в системата на висшето образование. Вторият български космонавт ген.-майор Александър Александров е удостоен с орден "За военна заслуга" първа степен, за дългогодишната му служба и за приноса му за националната сигурност на страната.
2020 - На церемония в президенството държавният глава Румен Радев връчва високи държавни отличия на четирима българи. Спортният деятел Христо Меранзов и журналистът и мореплавател Дончо Папазов са удостоени с орден "Стара планина" първа степен. Лекарят проф. Цекомир Воденичаров е отличен с орден "Св. св. Кирил и Методий" огърлие, а вторият български космонавт ген.-майор Александър Александров е удостоен с орден "За военна заслуга" първа степен.

На този ден по света:

1497 - Португалският мореплавател Васко да Гама потегля начело на експедиция от пристанището на Лисабон, Португалия, за да намери морски път от Европа до Индия през нос Добра надежда. Причината за експедицията на Васко да Гама е безпокойството на краля на Португалия Мануел I, че откритията на испанския мореплавател Христофор Колумб на запад застрашават търговските интереси на Португалия. Тогава все още не е било ясно, че Христофор Колумб всъщност не е открил западен път до Индия, а Америка. В експедицията е включена флотилия от четири кораба с екипаж от 170 души. Самият Васко да Гама командва кораба "Сан Габриел", брат му Пауло - "Сан Рафаел", а Николау Коелю - "Бериу", четвъртият кораб е използван за пренасяне на запасите, нужни за експедицията. Корабите достигат залива Сейнт Хелена в Южна Африка на 7 ноември 1497 г. След като заобикалят нос Добра надежда на 25 ноември 1497 г. достигат залива Мосъл Бей, където корабът със запасите е разтоварен. На 25 януари 1498 г. трите кораба достигат Мозамбик, а на 7 април 1498 г. - Кения. След 23-дневно плаване през Индийския океан на 20 май 1498 г. корабите хвърлят котва близо до Каликут, Индия. На 30 август 1498 г. флотилията отплава обратно за Португалия. След три месеца плаване в Арабско море повечето от членовете на екипажа умират от скорбут. Когато корабите пристигат в Малинди, Кения, Васко да Гама нарежда да бъде изгорен корабът "Сан Рафаел" заради намалелия екипаж. Корабът "Бериу" пристига в Лисабон, Португалия, на 10 юли 1499 г., а Васко да Гама с кораба "Сан Габриел" - на 9 септември 1499 г. От 170 души екипаж оцеляват 55 души.
1833 - В Ункяр-Искелеси, близо до Истанбул, Турция, е подписан договор за мир, приятелство и отбранителен съюз между Русия и Османската империя. Отменен е през 1841 г.
1847 - За пръв път е демонстриран електрически точков телеграфен апарат, създаден от изобретателя Вернер Сименс и механика Йохан Халске (1846). На 1 октомври 1847 г. в Берлин те създават Организация за изграждане и развитие на телеграфа "Сименс и Галске".
1876 - В замъка Райхщад, Чехия, е подписано тайно споразумение между Австро-Унгария и Русия - т.нар. Райхщадско споразумение,
съгласно което двете държави се съгласяват, че при евентуално избухване на руско-турска война "ако се стигне до териториални промени или разпадане на Османската империя, създаването на голяма компактна славянска или друга държава е изключено".
1889 - В Ню Йорк, САЩ, излиза бр.1 на в. "Уолстрийт джърнъл".
1997 - В Мадрид, Испания, е открита среща на високо равнище на НАТО, посветена на разширяването на организацията на изток с участието на държавните и правителствени ръководители на 16-те страни членки. В комюнике НАТО отправя официално покана към Полша, Чехия и Унгария да започнат преговори за присъединяване към организацията.
2000 - На остров Мияджеджима, на 190 км южно от Токио, Япония, след серия от земетресения изригва вулканът Ойяма.
2008 - В Прага, Чехия, е подписано споразумение за разполагането на елементи от противоракетния щит на САЩ на територията на Чехия. Споразумението е подписано от държавния секретар на САЩ Кондълиза Райс и министъра на външните работи на Чехия Карел Шварценберг.
2010 - Европейският парламент одобрява споразумение със САЩ за борба срещу източниците на финансиране на тероризма. Споразумението позволява на ЕС да започне отново да предоставя на САЩ данни за банкови транзакции, извършени от неговите граждани. Споразумението позволява на американското министерство на финансите от 1 август 2010 г. да има отново достъп до финансовите данни на 8000 институции и банки в 200 страни, управлявани от фирмата Суифт. Трансферът към САЩ на банкови данни на граждани на ЕС е преустановен през м. февруари 2010 г., след като евродепутатите отхвърлят първия проект на споразумение между ЕС и САЩ, тъй като преценяват, че гаранциите, предоставени от американската страна за защита на личните данни, са недостатъчни.
2012 - Най-старата грузинка и най-старата жителка на планетата Антиса Хвичава навършва 132 години. Тя е родена на 8 юли 1880 г. и целия си живот е прекарала в с. Сачино. В периода 1930-1950 г. е работила в местен колхоз и в чайна плантация. Антиса Хвичава има 12 внуци, 18 правнуци и две пра-правнучки.
2013 - В Япония влизат в сила нови правила за безопасност при експлоатацията на атомни електроцентрали. Според тях всички АЕЦ трябва да имат допълнителни и дублиращи се системи за енергоснабдяване с надеждни филтри, блокиращи изхвърлянето на радиоактивни изотопи в атмосферата. Освен това операторите на централите трябва да гарантират и защитата им от терористични нападения. Стандартите са разработени, отчитайки опита от аварията на АЕЦ "Фукушима 1" на 11 март 2011 г., която предизвиква замърсяване на обширни територии с радиоактивни вещества.
2013 - На церемония в Пекин, Китай, посланикът на Франция в Китай Силви Берман връчва Ордена на Почетния легион на Франция на 99-годишната китайска русистка Елизавета Кишкина, известна в Китай като Ли Ша. През 30-те години на 20 в. тя завършва "Френски език" в Института за чуждестранни езици в Москва, а през 1936 г. се омъжва в за предшественика на Мао Цзедун - Ли Лисан, който е начело на Китайската комунистическа партия в края на 20-те години на 20 в. Ли Ша присъства на провъзгласяването на Китайската народна република на 1 октомври 1949 г. на площад "Тянанмън" в Пекин като преводач на френски делегации. В Китай тя се занимава с преводаческа и преподавателска дейност и полага основите на съвременната китайска русистика. След като съпругът й Ли Лисан е отстранен от поста министър на труда заради разногласия с Мао Цзедун и по време на Културната революция (1966-1976) изчезва безследно, Ли Ша прекарва 8 години в пълна изолация в затвора Циншън заедно с дъщерите им Инна и Ала. След освобождаването й през 1975 г., Ли Ша ръководи Катедрата по руски език в Университета за чужди езици в Пекин. Пенсионира се през 1996 г. на 82-годишна възраст.
2014 - Израелската армия започва военна операция срещу ивицата Газа, контролирана от Ислямското съпротивително движение "Хамас". Правителството на Израел мобилизира 40 000 резервисти. Целта на операцията е прекратяване на ракетния обстрел от ивицата Газа срещу Южен Израел. Над 100 ракети са изстреляни срещу Израел от палестински групировки. Военновъздушните и военноморските сили на Израел са нанесли над 200 удара по позиции в ивицата Газа. Въоръженото крило "Иззадин ал Касам" на "Хамас" изстрелва ракети клас "Р-160" с радиус на действие до 160 км. През първото денонощие на операцията са убити 23 палестинци, ранени са над 100 души. По данни на израелската армия 117 ракети са ударили територията на Израел, а още 29 са прехванати от системата за противовъздушна отбрана "Железен купол".
2016 - Във Варшава, Полша, в първия ден на двудневната среща на високо равнище на страните членки на Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО) ръководителите на НАТО и ЕС подписват "историческо споразумение", укрепващо отбранителното сътрудничество помежду им в борбата срещу хибридната война, кибератаките и възпирането на огромната вълна от нелегални мигранти. Документът е подписан от генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг и председателя на Европейския съвет Доналд Туск и от председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер. Във форума участват 18 президенти, 21 министър-председатели, 41 министри на външните работи и 39 министри на отбраната или общо 65 делегации от 28-те страни членки на НАТО и от 28 страни партньорки.
2017 - В заключителната декларация, приета в края на двудневната среща на високо равнище на Г-20 (7-8 юли 2017) в Хамбург, Германия, всички държави от групата с изключение на САЩ потвърждават своя ангажимент към Парижкото споразумение за климата. Страните от Г-20 призовават за борба срещу протекционизма и насърчаване на свободната търговия. Групата призовава някои свои членове, по-специално Китай, да намалят своя свръхкапацитет в своя стоманодобивен сектор. Г-20 отчита в комюникето ответните реакции срещу процесите на глобализация.
2018 - В Турция при железопътна катастрофа, при която пет вагона от пътническа композиция, пътуваща от Узункьопрю за Истанбул, дерайлират край село Сарълар в окръг Чорлу, загиват 24 души и 124 са ранени. Причина за инцидента е активирано свлачище в резултат на поройни дъждове. Проливните дъждове предизвикват ерозия на почвата под железопътната линия и това е довело до образуване на луфт под релсите. Влаковата катастрофа е най-смъртоносният железопътен инцидент в Турция от м. януари 2004 г., когато високоскоростен влак дерайлира в района на Памукова /Северозападна Турция/, при което загиват 41 души.
2019 - Встъпва в длъжност новият президент на Латвия Егилс Левитс. Той е избран за държавен глава на 29 май 2019 г. с явно гласуване в 100-местния Сейм с подкрепата на 61 депутати.
2020 - Американската компания за мъжко облекло "Брукс брадърс" подава документи за защита от кредиторите по Глава 11 от Закона за фалитите в САЩ, с което обявява фалит. Рецесията, предизвикана от пандемията от коронавируса "Ковид-19", изправя сектора за търговия на дребно пред огромни финансови трудности. "Брукс брадърс" отваря първия си магазин в Ню Йорк през 1818 година.

Родени на този ден българи:

Григор Спиридонов, художник живописец и график /1930-2000/.
От 1963 г. участва в редица национални, регионални и колективни изложби, и в представителни изложби на българското изкуство в Русия, Куба, Китай, Полша, Германия, Чили, Уругвай, Аржентина. Негови творби са притежание на Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия, художествените галерии в страната, както и в колекции в България и чужбина.
Емма Москова, архитект и политик /1934-2017/.
Директор на Националния институт за паметници на културата (1991-1997). Министър на културата (21 май 1997-24 юли 2001).
проф. Димитър Тодоров, лекар и изследовател /1938-2006/.
Основните му проучвания са в областта на фармакологията и токсикологията на противотуморните агенти, липозомните носители, молекулярните механизми на действие и комбинираната лекарствена терапия. Основател на Лабораторията по фармакология и токсикология в Национален онкологичен център (1972) и неин ръководител (1972-2006). Председател на Българското онкологично дружество (2001-2006). Един от основателите на Българското онкологично научно дружество (2000).
Юлий Москов, журналист /1950/.
Работил е като журналист в спортния отдел на в. "Народна младеж" и във в. "24 часа". Бил е главен редактор на в. "Стандарт". Създател и главен редактор на в. "7 дни спорт" (10 февруари 1994-9 декември 2016).
Янина Кашева (Янина Кашева-Танева), актриса /1955/.
Играла е на сцената на Драматичния театър в Пазарджик (1978-1984), Сатиричния театър "Алеко Константинов", Народния театър "Иван Вазов", Малък градски театър зад канала, Театър "Възраждане", Открита сцена "Сълза и смях" и др. Има над 80 театрални роли. Участвала е във филмите "Басейнът" (1977), "Всичко е любов" (1979),"Голямото нощно къпане" (1980), "Само ти сърце..." (1987), "Пльонтек" (1991), "Подслон" (2010), в телевизионния сериал "Откраднат живот" (от 2016) и др. Носителка на наградата за женска роля от Фестивала на българския игрален филм "Златна роза" (Варна, 1981), на наградата на Съюза на артистите в България за женска роля (1985).
Ирен Кривошиева, актриса /1956/.
Играла е в Драматично-куклен театър "Васил Друмев" Шумен (1982-1985) и театър "Сълза и смях". Участвала е в над 30 филма, сред които "Хотел "Централ" (1983), "Ако те има" (1983), "Само ти, сърце" (1987), "Всичко от нула" (1996), телевизионният сериал "Белези" (2021) и др. От 1989 г. живее в САЩ. Автор е на книгата "Моят грях" (2011). Носителка на наградата на Съюза на българските филмови дейци (1983), на награда от Фестивала на българския игрален филм "Златна роза" (Варна, 1984).

На този ден са родени и:

Робърт Грин, английски писател и драматург /1558-1592/.
Жан дьо Лафонтен, френски поет и баснописец /1621-1695/.
Автор е на повестта "Любовта на Психея и Купидон" (1662), комедиите "Евнух" (1654), "Раготен" (1684), "Флорентинецът" (1685), "Вълшебната купа" (1688), на поемите "Адонис" (1658), "Поема за пленяването на св. Малх" (1671), "Поема за хининовото дърво" (1682), сборника "Приказки" (1664, 1665, 1671, 1674), както и на сонети, оди, мадригали, балади, послания, еклоги и др. Автор е и на 12 книги с басни, писани в продължение на повече от 20 години, от 1668 г. до 1693 г. Член на Френската академия (1684).
Джоузеф Чембърлейн, британски политик /1836-1914/.
Кмет на Бирмингам (1873-1876). Министър в няколко правителства на либералите (1880-1886). Министър на колониите в две правителства на консерваторите (29 юни 1895-16 септември 1903). Един от идеолозите на колониализма.
Фердинанд фон Цепелин, немски инженер и конструктор /1838-1917/.
Създател на дирижабъла, наречен в негова чест цепелин (1898). Извършва първия полет с дирижабъл край Боденското езеро, Германия, продължил 18 минути (2 юли1900). Неговият първи модел е LZ-1, с обем 11 300 куб. м, дължина 128 м и се задвижва с два двигателя с вътрешно горене на "Даймлер" с по 15 конски сили всеки.
Джон Рокфелер, американски предприемач /1839-1937/.
Той е първият американски милиардер, основател на петролната компания "Стандарт Ойл" (1870). Благодарение на финансовата му подкрепа през 1892 г. е основан Университетът в Чикаго. Заедно със сина си Джон Рокфелер-младши основават няколко благотворителни институции, сред които Институтът за медицински проучвания "Рокфелер" в Ню Йорк (основан през 1901 г., от 1965 г. преименуван на Университет "Рокфелер") и Фондация "Рокфелер" (1913).
Август Лескин, немски езиковед славист /1840-1916/.
Артър Джон Евънс, британски археолог /1851-1941/.
Открил минойската култура на остров Крит, където прави разкопки от 1893 г. до 1930 г.
Кете Колвиц, немска художничка, график и скулптор /1867-1945/.
Рудолф Райс, швейцарски криминалист /1875-1929/.
Основател на първата в света учебна програма по криминалистика и на Института по полицейски науки в Лозана, Швейцария (1909).
Йозеф Хора, чешки поет и литературен критик /1891-1945/.
Автор е на поетичните книги "Стихотворения" (1915), "Цъфнало дърво" (1920), "Ден на трудовите хора" (1920), "Сърцето и суматохата на света" (1922), "Бурна пролет" (1923), "Из политическото светилище" (1924), "Италия' (1925), "Струните на вятъра" (1927), "Да имаш крила" (1928), "Десет години" (1929), "Твоят глас" (1930), "Потъващи сенки" (1933), "Две минути тишина" (1934), "Пепелна сряда" (1934), "Тихо послание" (1936), "Махови вариации" (1936), "Домове" (1938), "Ян цигуларят" (1939), "Градината на Великата сряда" (1940), "Животът и делото на поета Анели" (1945), "Записки от болницата" (1945), "Течение" (1946), "Изкушение" (1946), "Поздрави" (1949) и др. Автор е също на проза за деца и литературна критика.
Ричард Олдингтън, британски писател, поет и биограф /1892-1962/.
Николай Поликарпов, съветски авиоконструктор /1892-1944/.
Той ръководи разработването и констуирането на различни самолети. През 1923 г. създава първите в страната изтребители И-1(ИЛ-400) и през 1928 г. - изтребител И-3 и учебен самолет У-2 (По-2). Герой на социалистическия труд (1940). Носител на Държавната награда на СССР (1941, 1943).
акад. Пьотър Капица, съветски физик /1894-1984/.
Открива в силни магнитни полета линейна зависимост на електрическото съпротивление на някои метали от интензитета на полето (1928). Разработва апаратура за втечняване на хелий чрез адиабатен метод (1934). Директор и основател на Института за физични проблеми към Академията на науките на СССР (1935-1945). През 1945 г. е отстранен от поста директор на института заради отказа му да участва в разработването на атомната и водородната бомба, като е поставен под домашен арест. Възстановен е на този пост през 1955 г. Герой на социалистическия труд (1945, 1974). Носител на Нобелова награда за физика за 1978 г. за неговите основни изобретения и открития в областта на физиката на ниските температури. Другата половина от наградата получават американският астрофизик Арно Пензиас и американският астроном Робърт Уилсън за откритието на реликтовото лъчение.
Карло Цеки, италиански пианист и диригент /1903-1984/.
Филип Джонсън, американски архитект /1906-2005/.
Проектира стъклената 38-етажна сграда "Сийграм билдинг" в Ню Йорк, САЩ, "Кристалната катедрала" в Гардън гроув, САЩ, сградата на Националния център за изкуства в Бомбай, Индия и мемориалът на Джон Кенеди в Далас, САЩ и др. Първи носител на архитектурната награда "Прицкер" (1979).
Нелсън Рокфелер, американски политик /1908-1979/.
Губернатор на щата Ню Йорк (1959-1973). Вицепрезидент на САЩ (1974-1977).
Готфрид Кристиянсен, датски предприемач - производител на играчки /1920-1995/.
Изобретател на конструктора "Лего" (1949). Той работи от 17-годишен във фабриката на баща си Оле Кристиянсен, създадена през 1932 г. в гр. Билунд за производство на стълби, столове, дъски за гладене и дървени играчки. През 1934 г. след конкурс за име на фабриката сред нейните служители тя е наречена "Лего" (LEGO) като комбинация от фразите "LEg GОdt", което в превод от датски език означава "Играй добре". През 1949 г. Готфрид Кристиянсен започва производството на "автоматично съединяващи се блокчета" - прототип на съвременния конструктор "Лего". През 1954 г. блокчетата започват да се наричат "кубчета Лего", а съвременната система за сглобяване е патентована през 1958 г., когато компанията разработва система за определяне на набор от основни и допълнителни елементи на конструктора, която с годините става все по-сложна, като към основните елементи се добавят можество допълнителни.
Вили де Клерк, белгийски юрист и политик /1927-2011/.
Член на Комисията на Европейската общност (еврокомисар за международните отношения и търговската политика) (7 януари 1985- 6 януари 1989).
Тод Мартин, американски тенисист /1970/.
Жана Фриске, руска певица и актриса /1974-2015/.
Жана Фриске става известна през 1996 г. в състава на групата "Блестящие". През 2003 г. започва самостоятелна кариера. Участвала е във филмите "Нощен патрул" (2004), "Дневен патрул" (2005) и "За какво говорят мъжете" (2010).
Кристиан Абиати, италиански футболист (вратар)/1977/.
С "Милан" (Италия) печели турнира Шампионска лига (2003) и Супер купата на УЕФА (2003). Печели сребърен медал от Европейското първенство през 2000 г. в Белгия и Нидерландия с националния отбор по футбол.
Роби Кийн, ирландски футболист /1980/.
Хуан Карлос Паредес, еквадорски футболист /1987/.
Върджил ван Дайк, нидерландски футболист /1991/.
С "Ливърпул" (Англия) печели турнирът Шампионска лига (2019) и Супер купата на УЕФА (2019). Печели сребърен медал от Лигата на нациите през 2019 г. в Португалия с националния отбор по футбол. Най-добър играч на УЕФА за 2019 г.

Това е денят на смъртта на:

Христиан Хюйгенс, нидерландски физик, математик и астроном /1629-1695/.
Открил Сатурновите пръстени (1655). Патентовал първите часовници с махало (1657), снабдени с пусков механизъм. В неговия труд "Трактат за светлината" (1690) е изложена вълновата теория на светлината.
Уилям Пари, британски мореплавател и изследовател /1790-1855/.
Известен е с експедициите си в търсене на Северозападния проход (1819-1827).
Пърси Биш Шели, британски поет /1792-1822/.
Сред най-известните му творби са памфлетът "Необходимостта от атеизъм" (1811), поемата "Кралица Маб" (1813), одата "Ода за западния вятър" (1819) и др.
Густав Вайганд, немски етнограф и езиковед /1860-1930/.
Гилермо Валенсия, колумбийски поет /1873-1943/.
Александър Грин (ист. име Александър Гриневски), руски писател, представител на романтизма /1880-1932/.
Представител на романтизма. Автор е на "Корабът с алените платна" (1923), "Блестящият свят" (1924), "Златната верига" (1925/1926), "Бягащата по вълните" (1928), "Път за никъде" (1930), "Автобиографична повест" (1931) и др.
проф. Георги Костов (Георги Костов Янакиев), български режисьор, обществен и театрален деец /1895-1961/.
Заедно с Васил Кирков създава театър "Народна студия" в Плевен (1929-1931). Бил е рководител на "Театър за народа", "Нова сцена", "Т-35", Кооперативен народен театър", "Съвременен театър", "Южнобългарски народен театър". Секретар на Съюза на артистите (1926-1929). Директор на Народния театър за младежта (1946-1951) и на театър "Трудов фронт"(1955-1961). Преподавател по режисура във Висшия институт за театрално изкуство (1954) и негов заместник-ректор (1954-1961). Лауреат на Димитровска награда (1950).
Димитър Спространов, български писател и драматург /1897-1967/.
Участник в Първата световна война (1914-1918). Работил е в заводите "Ситроен" в Париж, Франция (1924-1929), а в България - като адвокат в Българската народна банка във Видин и в София (1930-1946). Научен секретар в Министерството на информацията и изкуствата (1947). Редактор във в. "Изгрев" (1948) и в издателство "Народна култура". Автор е на разкази - сборниците "Край огъня" (1923), "Хора" (1930), повести "Двамата от предградията на Париж" (1931), "Другата Клавдия" (1936), драмата "Белият вълк" (1934), "Бентът" (1947) и др.
Шиничиро Томонага, японски физик /1906-1979/.
Един от основателите на квантовата електродинамика. Носител на Нобелова награда за физика за 1965 г. заедно с американските физици Джулиан Шуингър и Ричард Фейнман за техния фундаментален труд в квантовата електродинамика с голямо значение за физиката на елементарните частици.
Ким Ир-сен, севернокорейски политик /1912-1994/.
Председател на Корейската трудова партия (30 юни 1949-октомври 1966). Генерален секретар на ЦК на Корейската трудова партия (октомври 1966-8 юли 1994). Председател на Кабинета на министрите (9 септември 1948-28 декември 1972). Председател на Държавния съвет на КНДР /държавен глава/ (28 декември 1972-8 юли 1994).
Вивиан Лий, британска актриса /1913-1967/.
Известна е с участието й във филмите "Отнесени от вихъра" (1939), "Цезар и Клеопатра" (1945), "Ана Каренина" (1948), "Трамвай "Желание" (1951). Носителка на наградите "Оскар" за ролите й в "Отнесени от вихъра" (1940) и "Трамвай "Желание" (1952) и др.
Робърт Бърнс Удуърд, американски биохимик /1917-1979/.
Синтизирал редица сложни органични вещества, вкл. хинина (1944), холестерина и кортизона (1951), стрихнина (1954), хлорофила (1960), тетрациклина (1962), витамин B12 (1971) и др. Носител на Нобелова награда за химия за 1965 г. за значителния му принос в областта на органичния синтез.
Асен Миланов, български актьор /1922-1997/.
От 1948 г. играе в Народния театър "Иван Вазов" в София. Снимал се в киното и телевизията. Участвал е във филмите "Тревога" (1951), "Песен за човека" (1954), "Краят на пътя" (1961), "По дирята на безследно изчезналите" (1977) и др. Лауреат на Димитровска награда (1950). Удостоен със званието "Народен артист" (1971). Носител на орден "Народна република България" първа степен (1982).
Никола Николов, български оперен певец /1925-2007/.
Бил е солист на Ансамбъла за песни и танци при Българската народна армия (1946). От 1946 г. пее на сцената на Софийската опера, от 1947 г. във Варненската опера, от 1955 г. - отново в Софийската опера. Пял е на сцените на Болшой театър в Москва, Русия, "Ковънт Гардън" в Лондон, Великобритания, Метрополитен опера в Ню Йорк, САЩ, "Сан Карло" в Неапол, "Масима" в Палермо, "Ла Фениче" във Венеция, Италия, "Белле арте" в Мексико, Щатсопер във Виена, Австрия. Носител на втора награда от Световния фестивал на младежта и студентите в Берлин, Германия (1951) и в Букурещ, Румъния (1953), на първа награда за тенор и четвърта награда в общото класиране от конкурса "Виоти" във Верчели, Италия (1956). Лауреат на "Димитровска награда" трета степен (1951) и втора степен (1959), удостоен със званията "Заслужил артист" (1962) и "Народен артист" (1965).
Григор Спиридонов, художник живописец и график /1930-2000/.
От 1963 г. участва в редица национални, регионални и колективни изложби, и в представителни изложби на българското изкуство в Русия, Куба, Китай, Полша, Германия, Чили, Уругвай, Аржентина. Негови творби са притежание на Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия, художествените галерии в страната, както и в колекции в България и чужбина.
Георги Струмски (ист. име Георги Асенов Йорданов), български писател /1932-2013/.
Редактор в Радио София (1960-1964), главен редактор на в. "Пулс" (1964-1966), завеждащ отдел "Детско-юношеска литература" в издателство "Български писател" (1966-1972), заместник главен редактор на сп. "Обзор" (1972-1973). Главен редактор на сп. "Славейче" (1976-2 април 1991). Секретар на Съюза на българските писатели (СБП) за връзки с чужбина (10 октомври 1973-21 октомври 1976). Член на Управителния съвет на СБП (10 октомври 1973-2 октомври 1980). Носител на почетния знак на София - първа степен (21 май 1976), на орден "Народна република България" първа степен (25 ноември 1982). Два пъти е вписан в почетния списък "Ханс Кристиан Андерсен" на Международния съвет за детската книга - през 1979 г. за книгата "Имаше един вълшебник" и през 1986 г. за книгата "Портрети на момичета и момчета". Носител на наградата "Петко Рачев Славейков" (1972), почетен знак на София - първа степен (21 май 1976), почетен диплом "Ханс Кристиан Андресен" на Международната организация за детска литература, орден "Народна република България" I степен (25 ноември 1982), орден "Кирил и Методий" т степен. Заслужил деятел на културата (май 1979) . Почетен гражданин на Кюстендил (2003). Творбите му са превеждани на 12 езика.
Тодор Янчев (Тодор Янчев Калчев), български литературен критик, поет, публицист /1933-2015/.
Бил е редактор във в. "Народно дело" - Варна (1964-1966), редактор на бюлетина "Български книги" - София (1966-1969). Референт в Съюза на българските писатели (1969-1970). Завеждащ редактор в издателство "Народна младеж" (1971-1992). Автор е на "Цяло небе" (1968), "Графика" ( 1978), "Бащина земя" (1975), "Слънчеви люлки" (1974) и др.
Сабауи Ибрахим ал Хасан, иракски бивш ръководител в службите за сигурност /1947-2013/.
Ръководител на "Ал Мухабарат ел Ираки" (1979-1983). Директор на Иракските тайни служби по време на управлението на Саддам Хюсеин (1989-1995).

Подобни статии

  • 22 януари - Приет е първият Закон за защита на женския и детския труд в индустриалните заведения

    22 януари - Приет е първият Закон за защита на женския и детския труд в индустриалните заведения

    През 1905 г. на тази дата 13-ото Обикновено народно събрание приема първия в България Закон за защита на женския и детския труд в индустриалните заведения. Утвърден е с указ 13 от 23 март 1905 г., обнародван е в "Държавен вестник" от 26 март 1905 г. и е в сила от м. септември 1905 г., припомня БТА. Законът регламентира минималната трудова възраст, работните часове, почивките, отпуска по майчинство, трудовата хигиена, техническата безопасност. Отменен е през 1917 г. със Закона за хигиената и безопасността на труда.

    143
  • 21 януари - Ден на родилната помощ и Бабинден по стар стил

    21 януари - Ден на родилната помощ и Бабинден по стар стил

    Денят на родилната помощ. Чества се от 1951 г. с указ на Президиума на Народното събрание като Ден на родилната помощ и на акушерките и гинеколозите. Датата е избрана според празника Бабинден, който по стар стил е на 21 януари, а по нов е на 8 януари, припомня БТА. На този ден професионалистите в родилната помощ - лекари и акушерки си правят равносметка, а родилките им изказват своята благодарност и признание за проявените грижи и всеотдайност.

    174