Наборна армия – мираж или реалност?

Този въпрос трябва да се обмисли от държавници и експерти, но без емоции, а рационално

Идват избори и някои партии традиционно ще сервират идеята за наборната армия като част от концепциите си за реформи. Прави впечатление, че който е против задължителната казарма, принципно излиза с чисто емоционални възражения, без аргументи. Досущ като старите седесари с вълнени пуловери и „дисидентски“ бради, които викаха ууу и плюваха стария режим. А единствената им мечта беше да се намърдат на мястото на тези, които искаха да изгонят.

Но да се върнем на аргументите на тези, които са против наборната служба в армията. Който си мисли, че в казармата се става мъж, сигурно очаква от министерството на транспорта да му ремонтира колата – такива изнасилени остроумия чуваме от тях. Би трябвало да е смешно, но пък аз не се засмях. 

Или в казармата се затъпявало. Щото пък днешните младежи с обезкосмени крака, които пушат вонящи на евтин парфюм наргилета, много са се „заострили“. Или пък, да речем, швейцарците са много, много тъпа и войнолюбива нация (не са воювали повече от 200 години), та още поддържат наборната армия.

На някои не им харесва и в училище. Слаби ученици са, наричат го училище-мъчилище. Дайте да закрием и училищата тогава. И да отваряме само и единствено нови риалити формати в национал-предателски телевизии. Да гледаме бозите им, да ручаме халвите им, докато те си пълнят гушките и открито ни се подиграват. 

Когато говорим за наборна армия не говорим за нежните трепети на пишман журналисти с добре оформени вежди от служещи на чужди интереси медии. Става въпрос за национална сигурност. Някои я продават, нея, националната сигурност, за мизерните сребърници, с които да си купят имот в чужбина. Но тя не е за продан, ако мислим държавнически.

Аз например бях ужасен войник, лежах по арести. Когато се уволних, бе един от най-щастливите дни в живота ми. Но наборната армия не ми е навредила, и е полезна за демографски болното ни общество. Полезна е и в опасния и динамичен свят, в който живеем.

Срещу задължителната казарма има, понякога, и смислени аргументи. Щяло било да струва скъпо, бедна държава като България не можела да си го позволи. Може, може. А наборната армия е дори по-евтина от професионалната. Този въпрос трябва да се обмисли сериозно, без емоции, от държавници и експерти.

Професионална армия могат да си позволят или много богати страни, или такива с голям демографски потенциал, или и двете. Защо му е на милиарден Китай наборна войска например? Те са толкова много, че подбират само най-добрите. Подобна е ситуацията и в САЩ. Но България не е нито Китай, нито САЩ, нито дори Тексас. А земята ни е апетитна за много и различни чужди интереси, повярвайте. Нямаме петрол, но имаме плодородна почва, прекрасен климат, геостратегическо положение и хубави жени. Този потенциал не е за изпускане. Аз не искам да го даряваме на никого. Искам във всеки един момент да можем да се защитим... А вие?

Подобни статии