Националната библиотека притежава две от най-емблематичните произведения на поета Низами Ганджеви

Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" (НБКМ) притежава две от най-емблематичните произведения на поета Низами Ганджеви, предоставени по международен книгообмен от Националната библиотека на Азербайджан, съобщават от НБКМ.

През 2021 г. се отбелязва 880-ата годишнина от рождението на големия азербайджански поет, учен и мислител. Годината е посветена на поета, за да се почете оригиналността и неповторимостта на неговото творчество, наситено с дълбок хуманизъм, чувство на толерантност и оптимистичен поглед към бъдещето на човечеството.
Азербайджанската литература е уникална съкровищница и, без съмнение, Низами Ганджеви е един от големите представители на това наследство. Неговите творби дори и днес звучат съвременно и актуално, казват от НБКМ.

Подобни статии

  • Поетесата Теа Монева: Светът е едно голямо стихотворение, в което живеем

    Поетесата Теа Монева: Светът е едно голямо стихотворение, в което живеем

    "Всяко едно стихотворение е отделна галактика. За да построиш обща вселена, трябва да откриеш научните закони между отделните галактики, да ги накараш да си общуват помежду си", казва в интервю за БТА младата поетеса Теа Монева. Стихосбирката й "Преводачът на света" е последната книга, редактирана от напусналия ни наскоро литературовед Марин Бодаков (1971-2021). "Щом светът е едно голямо стихотворение, то няма как поетите наистина да ни напускат", споделя Теа. Тя е родена във Варна на 18 април 1994 година. Средното си образование завършва в Първа езикова гимназия в морския град, а след това следва фармация в Мюнхенския университет "Лудвиг-Максимилиан". През 2021 издава дебютната си стихосбирка "Преводачът на света". Нейни стихове са намирали място в различни онлайн и печатни издания, освен това са били отличавани в различни поетични конкурси, сред които "Веселин Ханчев" и "Биньо Иванов". Пред БТА Теа Монева разказва за поезията, за връзката между литературата и науката, за изкуството и живота извън родината.

    142
  • Спомен за Петя

    Спомен за Петя

    В търсене на най-синьото вълшебство

    Ей я, на. Синя книга с меки, оръфани корици. Едното й ъгълче е подгънато, лежи си небрежно на леглото ми, а не помня да я съм я оставял там. „Най-синьото вълшебство“ и някакво женско име на корицата. Хлапашка драсканица с жълт молив също.

    445