Национални празници в Северозапада

Този петък се пада 6 септември, Съединението на България. Отличен повод да се качим на старите таралясници, на влакове и автобуси и да посетим родните места. В митичната северозападнала територия на Северозапада обаче има и некои по-специфични празници, които тук са на особена почит. Ще изредим част от тях, без претенции списъкът да е изчерпателен.

Денят на алкохолния труженик.  Празнува се два пъти годишно, веднъж в разгара на лятото и веднъж в началото на есента, като датите варират. През лятото, по морско време, е празникът на ракиения деятел. Отбелязва се като одрусаш де що видиш дива и добре узряла джанка, а най-добре да имаш няколко овошки сини сливи, праскови, круши, или каквото дал Бог. Празнува се като пълниш пикапи, баничарки и ремаркета с бидони и дръвье и поемаш към най-близкия казан за варене на ракия. Организацията около това събитие е грандиозна и е достойна за роман. Рикията се остава над 55 градуса, щото нема да се излагаш като градинарска вода.

Ритуалът се повтаря и през есента, когато е седмицата на домашния винопроизводител. Коли и каруци весело поемат към лозя и тържища за грозде. Седмици се говори само за сортове, за виното, за захарността и за двуличната природа на отела. Шукването на бурето е като първия плач на бебето – семейно тържество.

Събора, панаира, или казано простичко – Сбора.  Празнува се в цяла България, обаче тукашните сборяни, баце, са змейове-горяни. Традиционното пече агне и 15-литров леген със зелена салата им не стига на тия хали боровански. Пие се по кофа вино на човек. Препива се-преспива се, никой не се връща от гости в същия ден. Това го видя с очите си и виетнамецът Нгуен в едно врачанско село, когато на врачански диалект с виетнамски акцент рече: „Бегай, връща!“

Къде ще се връщаш, бе Нгуен, дошъл си на сбор, на сбооор! И така, докато Нгуен се оповръща, докато го разберем какво искал да каже с неговото „бегай, връща“. Сега е важна клечка в родината си, и е активен радетел на северозападната култура в далечния Югоизток на Азия.

Пазарния ден. Отбелязва се веднъж седмично. На пазар се ходи да купуваш свинье (тая година страдаме заради чумата), кокошки, гъски и млади магарета за тамазлък. Купуват се още домати-гърдета за зимнината и чехли за жената, но най-важен е социалният контакт. Пазарите в Северозапада са като Ганчовото кафене. Социална мрежа, от която да научиш резултата от гостуването на местния футболен отбор, некоя градска клюка, или просто да поздравиш стар приятел с: „Къде си бе, пустиняк, станал си на глиган!“.

Денят на заплатата, Свети Паралей. Е, и него го има в цялата страна, но тук е малко рисков. Голема е опасността да изкъркаш всичко до стотинка в кръчмата, докато  черпиш яко с квалитетно уиски, а и тука си се мези с луканка. Вероятност да се прибереш с риза без копчета и разкопчан колан – 50%. Подобна е ситуацията, ако спечелиш от лотарията – Св. Паралей-нови. А също и в петък, Ден на майстора, или в четвъртък – малкия петък.

Денят на гледаемостта.  Когато в твоя град или забутано градче пристигне някоя хитова продукция като „Бързи и яростни“, или някой пътуваш театър, или пък има концерт на Веселин Маринов. Така „си са намъчил“ за култура, че чак ти се псува! Всичко се стича на площада или в залата на местното читалище, баце! А ако некоя от актрисите в театъра вземе, че се поразголи, билети ще се продават и на следващия ден. 

Свети дървен ден. Той се пада, когато вземеш дръвцата за зимата. Ден на особена гордост и самодоволство. Особено ако си помислил овреме, а не купуваш дърва като балък в края на есента, когато вече са много скъпи. Кой ли жител на Северозапада не е чувал сладката песен на моторните резачки? Мъжественият тенор на бензиновия трион рано в неделя сутрин? Или нежното сопрано на циркуляра в в два следобед? Любовта към топлите стаи през зимата избива лингвистично натам, че дървата за огрев се наричат с умалителното, гальовно „дръвца“.

Денят на автомобилиста. Когато си вземеш нова кола. Този празник не бива без публика! Вдигаш капака и викаш задължително статисти, а те се чешат по челото и цъкат с език. Винаги послъгваш малко в този ден. Например, ако новата кола е произведена през 1999 година, казваш, че е произведена през 2000 година. Ако е 77 коня, казваш, че е 90 коня и те тика!

Ха сега си помислете какво се случва на Свети Паралей в топлата стая зимъска, особено ако си отбелязъл както си требе Деня на алкохолния труженик през лятото и есента. Навън вали сняг и вее, а ти си гол до кръста и ти се пее. 

Подобни статии