Найден Вълчев влезе във Фейсбук на 94

Авторът на „Една българска роза“ тайно посадил дърво в Докторската градина

Един от най-големите ни поети Найден Вълчев се гмурна в морето на социалните мрежи в дните преди 94-ия си рожден ден, видя „Телеграф“. Авторът на култовите хитове „Една българска роза“, „На всеки километър“, „Чудо“, „Някога, но не сега“ и „Коледно хоро“ си направи профил във Фейсбук. Именно в него той сподели снимки от празника си, който е отбелязал по домашному със семейството си и написа: „Сърдечно благодаря на всички приятели, които ме поздравиха за рождения ми ден“. „А ние пък благодарим на вас с мама за хубавото празненство, вкусната вечеря и времето, в което отново цялата фамилия беше заедно!“ - отговори му неговата снаха Теодора Вълчева.

Любимият майстор на римите влезе в юбилейната си 95-годишнина на 30 август. По този повод Теди си спомни: „В една пролетна нощ преди 25 години нашият татко крадешком е излязъл от къщи и посадил в края на градината (Докторска) млада и крехка фиданка. Показа ни я на другия ден - “за да мога да си я виждам от балкона, защото е началото на нашата улица, защото…..”. Фиданката устоя на футболните мачове на децата, на кучетата, хората и времето и стана снажно и красиво дърво. Днес татко започва своята 95-а година и с обич поглежда към голямото си, пораснало вече дърво и… крои планове за бъдещето! Този човек е сила, мощ и опора. Този човек не спира да ни удивлява. Този скромен човек е вдъхновение! Честит рожден ден, татко!“.

Макар вече да се учи на сърфиране в социалните мрежи, Найден Вълчев е категоричен, че стиховете ще пише винаги само на ръка, а листовете, на които запечатва думите, се подреждат в дебели корави тетрадки със стриктна номерация. „Писането е самотно занимание! Когато те нападне идеята за написването на нещо, зависи в каква орбита попада - може да е в радостта, може и в тъгата. Диапазонът е голям, просторът е широк. Може да започнете едно стихотворение с хубавото хрумване за нещо, което по време на писането може да отиде в съвършено друга посока“, казва творецът. Той споделя известната мисъл, че натрупването на знания е натрупване на тъга. „Най-хубавите стихотворения за свободата са написани в затвора - ето един парадокс, който е чиста истина. Най-хубавите стихове за любовта пък са написани в самотните часове - когато се прибираш или отиваш към нея, или връщането към самотата“, добавя той и признава, че няма стихотворение, в което да използва еднакви думи.

Найден Вълчев смята, че дарбата на поета е Божия, но тя трябва да се защитава с труд и обогатяване на знанията как се прави изкуство. „Важното е да бъдеш устойчив човек. Можеш ли да устоиш на всички неща, които дарбата заповяда да ги знаеш? Един балетист става майстор на изяществото, след като дълго е минавал школи, репетиции. Така е във всяко творчество. За да бъдеш силен художник, освен хрумването трябва да си и майстор на битката между цветовете, да им намериш хармонията. Същото важи и за стихотворството - да намериш онези думи, които се родеят със съседните, които са произтекли от предните, но които непременно назовават отиването към следващите“, казва още човекът, написал някои от най-ярките шедьоври в родната поезия.

Над 60 г. е с жена си

Вече над 60 г. Найден Вълчев е заедно с жена си – актрисата Минка Долапчиева. „В младостта аз имах щастието да я срещна, да я заобичам. Изградихме семейство, родиха се синовете, родиха се грижите, роди се всичко, което обременява един живот. Но в края на краищата сме радостни, че не си дотегнахме, че се събрахме в един свят - интересен както за мен, така и за нея. Изкуството ни събираше и на театрална сцена, и при книгите, и при отиването на концертите, защото моят живот дълъг протече и в царството, и в социалистическата република, и в преходната демокрация, палитрата е много богата. През цялото време - ето една рима - ние сме били двама. Днес хората се разделят, защото такива са обстоятелствата, но въпреки това довечера ние ще бъдем на театър двамата, през няколко стола - билетите показват разстояние метър и половина“, споделя лирикът. Един от любимите му символи е кокичето, което пробива снегове и студове, за да обяви като пръв новинар: „Пролетта е дошла“. А любимият му сезон е есента. „Когато ябълките тупват в тревата, когато се появяват първите жълти листи, в два стиха съм казал - и със златни копчета тополата дългият си шлифер закопча“, цитира творбата си „Късен октомври“ Найден Вълчев.

Срещата с Багряна е шансът на живота му

Като шанса на живота си определя срещата си с Елисавета Багряна Найден Вълчев. Това се случва в списание „Септември“, на което е главен редактор в най-знаковите му години. „Там беше елитът на българската литература по това време, говоря за периода 1960-1980 г. Людмил Стоянов, Георги Караславов, Христо Радевски, Фурнаджиев - любимият ми поет, който с младежките си стихове беше покъртителен като автор, неслучайно критиката тогава каза, че той е от Ботевата кръв, защото наистина всичко започва от висотата в българската поезия от Ботев, да не говорим за Вазов, Славейков, Яворов, любимия Димчо“, спомня си поетът. Обръщайки се назад, той вижда, че по-младите автори са избягали от класическата строфа, защото не могат да я постигнат, но и белият им стих не е изящен и майсторски. „В момента имаме лесен книгопис - кой не пише, кой не се съобщава, че е поет, кой не казва „ние, писателите“. По-добре кажи „Ние, мъчениците на буквите, на думите, на литературата, които носим шлейфа на големите поетеси, които следим тътена на Фурнаджиевите конници, на Димчовата „Ако загина на война, жал никога не ще попари“. Ние, от нашето време, трябва да му кажем: „Не, подпоручик Дебелянов! Всички те следваме и ти си високо и далече пред и над нас“, казва още класикът.

Подобни статии