Наполеон предизвика Бог и бе наказан

Обич се печели само с обич, учил и великият художник Иля Репин

Прочутият руски художник Иля Репин не се радваше толкова на световната слава, колкото на обичта, която му даряваха близки и познати. Но той беше я заслужил. Сам обичаше еднакво учени и прости, бедни и богати. Това най-добре знаеше неговото добро внуче малкият Иля, който не се отделяше от него.

Дядо му сам си палеше печката в студени дни, сам почистваше палитрата си, сам подреждаше работното си място. Не обичаше да му слугуват. Той не делеше хората на големи и малки, на господари и слуги.
Все пак Иля се почуди, когато дядо му го заведе на вегетариански ресторант. Той почти възрази:
- Дядо, има големи и хубави ресторанти, а ти в тази бедна гостилница!
- И тука има храна, даже по-здравословна. Човек не бива да прекалява с удобствата и с храната. И тука се хранят хора, и то по-добри от нас, измъчени от тежък физически труд - отговори дядо му.

Пак се учуди малкият Иля, когато дядо му реши да посети свой приятел и го взе със себе си. Тръгнаха пеш.
- Дядо, защо не наемеш карета? Ти не си беден - запита Иля.
- Не бива човек, когото уважават много хора, да си придава важности. Я виж колко е приятно! Това освежава силите - с две думи реши въпроса дядо му.
Дойде ред уважаваният художник да даде вечеря на свои приятели. Той беше пестелив, но не свидлив. Помоли малкия Иля да напише на отделни листчета номерата на столовете. Когато започнаха да идват гостите, всеки теглеше жребий къде да седне. До прочут художник седна беден работник, а до дядо му - градинарят. На недоумението му Репин отговори:
- Всички сме равни пред Бога. Който се превъзнася пред беден и отруден човек, е глупав.

В една от беседите с дядо си Иля научи нещо много интересно. Дядо му го учеше как се печели обич и как се губи. Разказа му за Наполеон Бонапарт.
Още от дете не тръгнал добре. Обичал да налага само своята воля пред другарчетата си. Те не го обичали и странели от него. Като пораснал, понеже бил умен, го избрали да управлява Франция. Като му дали властта, той се самозабравил. Решил да завладее целия свят. Обявил война на Русия.
Толкова бил горд и надменен, че изсякъл монета, на която от едната страна изобразил Бог и писал: “Небето е Твое!”, а от другата - своя образ и писал: “Земята е моя!” Пратил монетата на руския император. А той му отговорил също надменно с думите: “Камшикът е мой, а гърбът е твой!”

С жажда за пари и власт и неуважение към човека Наполеон спечелил само омраза. Изгубил войната и разбит, той се завърнал и за безумието си бил изпратен на заточение на един далечен остров.
Дотогава подчинените му и генералите се отнасяли към него с видимо уважение, което не било искрено. Като го пратили на заточение, никой не го придружил. Там прекарал в голяма самота.
В заключение старият художник каза на своето внуче:
- Обич се печели с обич! Трябва първо да дадеш, за да получиш! А с обичта на хората човек е най-богат!

 

Из учебник по вероучение

Подобни статии