Направиха музей в Павел баня

Семейство ентусиасти показват етнографска сбирка без пари

Снимка: Христо Христов Добрина и Стойно Стефанови събират пъзела на традициите от района на Павел баня.

Семейство – ентусиасти от Павел баня, събира предмети и документи, свързани с миналото на района около познатия от древността център за лечение с минерални води, и ги показват безплатно на всички.

Добрина и Стойно Стефанови нямат специално образование, тя работи в балнеокомплекса, той в общинската администрация, но това не им пречи да обгръщат с много любов всичко, което разказва под една или друга форма за бита, обичаите, навиците и поминъка на предците си.

Добрина споделя, че етнографската сбирка, кръстена „Старите българи“, тръгнала покрай бала на по-малкия й син Ивайло, възпитаник на музикалното училище в Котел. Момчето, което от съвсем малко се влюбило в хайдутските митове и легенди, настояло наместо в моден костюм от известен дизайнер да навлезе в пълнолетието си в хайдушка премяна и на кон. А с него трябвало да върви и цяла чета по подобие на калоферските хайдути.

Дрехи и оръжия

Впрегнала се цялата фамилия в търсене на дрехи и оръжия, учителите и обществеността в Котел ахнали, когато за 24 май 2017-а пред класните стаи пристигнали истински комити. В подготовката помогнал много и със 7 години по-големия батко Дечко, който по това време учел „Българска филология и история“ в Пловдивския университет и също бил запален от идеята да се опазят старините.

Започнали от запазеното в старите родни къщи във Виден и Турия, почистили от праха и паяжините вещи, на някои от които дори не знаели имената и начина на употреба, постепенно започнали да пристигат дарители: някои просто идвали да се почудят на начинанието, други искали да се отърват от нещо, което считали за вече ненужно, ама сърце не им давало да го захвърлят на бунището, трети истински милеели и от сърце се радвали на идеята в Павел баня да се създаде нещо като музей.

Разширяване

Три години сбирката станала толкова голяма, че вече нямало място в семейното жилище на улица „Трети март“. Тогава споделили намеренията си със зам.-кмета на общината Йорданка Енева, тя подхвърлила идеята да се използва порутената и обречена на разруха сграда на някогашното първо кметство. Тя пък се оказала собственост на църквата, писали прошение до владиката в Стара Загора и, аха нещата да се случат, дошли местни избори, общината се оказала с нов кмет и се наложило ново писмо до митрополит Киприан и Епархийския съвет, припомнят Добрина и Стойно нашенското „хождение по мъките административни“. В крайна сметка през пролетта на 2020 всичко било доведено до своя „свещений конец“ - общината и кметът Исса Бесоолу подпомогнали ремонта на стаите, Добрина и нейни колежки и приятелки подредили събраните мъжки и женски носии: някои от тях са на по 140 и повече години, направили оджак, скиприли менците, кобилиците, сърповете, паламарките, диканите с кремъчните остриета, оформили типичните за двете селца одаи, застлали и чергите и рогозките, монтирали автентичен стан и потребите за него.

Почти всички експонати са подредени и натъкмени с етикетчета, указващи от кого са донесени, кога са ползвани, а при някои и от кого са били измайсторени.

Маски

Над 40 са премените (момински, невестински, на свекърви и тъщи, ергенски, богаташки…), има и чорбаджийски кюрк, тежащ мокър близо 50 оки от чист шаяк. В едно от помещенията са подредени кукерски маски и тюмбелеци, ненапразно Стойно е отколешен участник в кукерската дружина на Павел баня, а откакто се помни с маскираните играчи е и синът Дечко. Още като хлапак пък Ивайло крачел най-отпред с гайдата, която също е намерила почетно място на стената наред с множеството грамоти от фестивали и надсвирвания из цялата страна. Специално място е отреден на рисуван с молив през далечната 1943-та портрет на Христо Ботев, подарил го семейство мюсюлмани, които купили къща в съседство с божия храм. Пак те подарили и гравюра, изобразяваща битката на Бузлуджа между четите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа с потерята. Гравюрата предали на художник да я реставрира, защото пострадала през изминалия над век стоене на неподходящи места. Съветът за реставрацията дошъл от резбаря легенда дядо Иван Бубев, чийто дом е в съседство със „Старите българи“, връща лентата назад Добрина.

Всички дарени средства семейството предоставя за лечение на болни дечица.

 

 

Подобни статии