Наш килим шедьовър кацнал за жълти стотинки в музей в Ню Йорк

Бил подарък от султана за легендарния Осман Пазвантоглу, общината във Видин го продала като „вехтория“ на белгийски търговци

Орнамент от килима.

Уникален 600 квадрата килим на Осман Пазвантоглу краси залите на музея „Метрополитен“ в Ню Йорк, след като е бил продаден от общината във Видин като „вехтория“ за жълти стотинки.

Този прелюбопитен разказ от векове се предава от уста на уста сред жителите в дунавския град и е публикуван в книгата „Видин в епоха на окови” с автор покойния днес журналист и публицист Борис Спасов.

През 1961 г. Българското народно радио съобщава, че културно ни аташе в САЩ, посещавайки музея "Метрополитен" в Ню Йорк, е видял огромен разгънат килим, чиито шарки, цветове, нюанси и проливащи се багри поразявали посетителите. Изумлението било още по-голямо, когато прочел, че това творение е било собственост на Осман Пазвантоглу - османски владетел на Видин, разказва журналистът. Вторият захласнат пред килима, години по-късно е Людмила Живкова, министър на културата. Предполага се, че при своето официално посещение в Ню Йорк тя е офертирала музейните власти да купи този уникат и да го върне в страната.  Сумата, която американците поискали, обаче била толкова голяма, че дъщерята на Живков възкликнала: "Вие шегувате ли се?". Каква е обаче истината, или по-скоро загадката около изчезването на килима? Нека видим какво разказва в книгата си Спасов.
През 1919-1920 година двама белгийски търговци бродят из Мала Азия и купуват антики за световните музеи. Там попадат на информация за село, прочуто с килимарското си изкуство. Посещават селото и научават, че този занаят тук се упражнява от векове и че тайните му се предават от поколение на поколение. Китайски, руски и индийски владетели са поръчвали тук изтъкаването на килими за своите дворове. Най-хубавият килим на света дори бил изтъкан тук в продължение на няколко десетки години.

Белгийците силно се заинтригували. Оказало се, че в началото на XVI в. Високата порта научила за таланта на селото. Султанът поръчал да му бъде произведен невиждан дотогава килим. Срок не бил определен. Поставено обаче било условие: ако килимът се хареса на Портата, земята на селото ще бъде дадена в свободно владение и селото ще бъде освободено от данъци. Ако обаче поръчката не се изпълни, то всички деца от мъжки пол до 16 години ще бъдат пратени гребци във военния флот.

 След години упорит труд килимът бил готов. 36 метра дължина и 18 метра ширина. Всяка стъпка върху него променяла цветовия нюанс и съдържанието на втъкания мотив. В средата имало огромен паун от златни нишки и тъкани цветове, които се променяли според ъгъла на съзерцание. При молитва, когато главите на правоверните се опирали в килима, паунът „оживявал“, вдигал се от пода и разтварял своята искряща от багри опашка.
Двамата белгийци подушили, че в разкъсваната от война и нестабилност пост - Османска Турция, те биха могли да закупят този уникат за жълти стотинки. След много ровене в архивите попаднали на следа. Такъв килим бил подарен на някакъв независим и въстанал османски владетел в европейската част на империята от султан Селим III през 1797 г., за да увековечи сключеното мирно споразумение помежду им. С него трябвало да се застеле новата джамия на видинския владетел.
През 1922 г. белгийците пристигат във Видин. Свързали се с мюфтийството и скоро пред тях се оказал търсеният шедьовър. Накъсан, прояден от молци, замърсен, но все пак това наистина бил килимът с пауна. Започнал пазарлък. Общината, която била формален собственик, в крайна сметка се съгласила на сума, която според местните била огромна за такава „вехтория“. Парите пък били спешно нужни за лекарство срещу ширещата се малария в този момент в града.

Две седмици по-късно килимът се оказал в Париж, а след няколко години реставрация бил обявен на световно рекламиран търг. Платена била огромна за времето си сума от музея "Метрополитен" в Ню Йорк. Няколко години по-късно той е окачен в една от залите му. Оттогава пред това уникално произведение се спирали десетки хиляди посетители. Когато очите свикнат с багрите, прочитат там долу надпис върху метална пластина: "Килимът на Осман Пазвантоглу - владетел на Видин (България).“

Създателите вложили нарочен дефект в шедьовъра

Историята Борис Спасов научава от дядо си, който по времето на продажбата на килима е общински служител. Той научил  подробностите от западния консул, с когото често пиели по чаша шербет. Именно консулът  му казал, че имало публикация във френски вестник за един от проведените търгове на експонати от Изтока. И там известни специалисти давали оценка на предлаганото. Между тях бил и килимът на Пазвантоглу. Цената не била много висока, защото открили в композицията на бродерията малък дефект. Чудели се как не е бил забелязан от тъкачите и не е бил отстранен. Консулът бил намерил и отговора - килимарите в Ориента, когато сътворявали съвършен килим, съзнателно допускали дефект. Защото съвършен имал право да бъде само Аллах, завършва любопитната история Спасов.

Подобни статии